Романът ми е един от любимите. Самият образ на Ана Каренина също е от най-милите ми женски такива в световната литература.
Ана е прекрасна не само с външната си хубост, но най-вече с душевната си красота, която не може да остане скрита дори когато е изпепелена от една нещастна любов. Тя е интелигентна, добра, мила, усмихната, позитивна жена. Такава душа няма как да остане незабелязана.
Толстой се опитва да я ограби. Той лишава героинята си от майчина обич към детето, родено от любимия Вронски, с което сякаш прави опит да покаже обеднялата душевност на Каренина. Велик писател! Той знае, че няма как да настрои читателите против нея, защото вече им е разкрил каква нежна и обичаща майка е Ана. Та тя обожава момченцето, родено от брака й с нелюбим мъж. От нейния съпруг. И бива лишена от възможността да вижда детето си...
Мисля, че обичам Ана Каренина. Заради чувствителността й, за усмивката, пълните бели ръце (така ги описваше авторът някъде), нежността й, добротата.
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
|