Да. Всеки си носи кръста.
Не знам за теб, но на мен ми е рано за отърсване от болката. И под заместител не разбирай друг човек!
Поне според мен никога повече в живота си няма да срещна друг като него. Знам, защото никак не съм от лесно съвместимите и всичкохаресващите. Защото не се влюбвам току така.....
Но в момента нищо от това няма значение. В момента ми е адски отчаяно, макар да знам, че с времето ще се притъпи, това никак не ме успокоява. Как може да се успокои невъзвратимата загуба?....
Под заместители нямах предвид нови любови (звучи ми абсурдно), а това, че има хора, за които да се грижа - сина ми, майка ми, които се нуждаят от мен и няма как да се отдам 100% на мъка - не и пред тях, пред които трябва да съм силна. Имам и работата си, познати, хубави филми, форуми като този и т.н......