не си почувствала усмивката ми? Защото я чакаш, за да ми се усмихнеш. Успех? В тренировките да се научиш да се усмихваш винаги - тогава това ще е станало част от естеството ти. И в това, да се научиш да търсиш (и да четеш) с усмивка, вместо само да чакаш нечия друга или собствената си усмихната спонтанност. А за видовете усмивки си права. Има и много, много други разновидности и всяка си има значението. Не съм съгласна само, че честата им употреба ги прави по-неспонтанни. Аз предпочитам тази вечно, макар и различно, усмихната спонтанност и не държа на сълзите и на гнева. Теоретично е, защото е подреждане. Трибунално? По-скоро виртуално. Няма напътствия - има пожелания. И последното е: не се опитвай да изживяваш неща, за които си сигурна, че не са за теб. :)