Не мога да изгася пламъчетата които припукват на краищата на пръстите ми. Вглеждам се в карминените им очертания и се чудя за кой ли път къде е кофата с вода и кога ли ще запомня къде я държа. Може би паметта ми не е като едно време... Кое време беше пък това? Не беше толкова отдавна май. Слънцето залезе и сенките се гонят по стената до мене. Прескачат се и се припокриват в неприлични пози. А може би само аз ги виждам така. А може би не е стена, а чудовището от сънищата ми като малък, което най-накрая идва за да ме изяде. Ааргх. Огънчетата изгаснаха. Приятни сънища.