Както е известно - от човек до човек разликата е като от земята до небето. Говоря за онази маса мъже и жени, които ядат кебапчета или банички, слушат Слави Трифонов и си мечтаят как ще се появи някаква страшна пичка или жесток пич и всичко в живота им ще се промени. За плебсиса ми беше критиката, мъжете от плебсиса са задници, а жените - обикновени сладки патки. Запълват от време на време по някоя празнина у нас, както и ти би праснал една топла баничка, ако си много изгладнял и по цял ден търчиш насам-натам. Ярко се разграничавам от тях, макар, че като един Исус не мога да живея без тях. Много са ми обични, все пак, хорицата нещастни, българи, моя кръв, като роднините - колкото и да не те кефят, от рода си не можеш да избягаш.