виж какво намерих - дано ти е от полза поне за да си наясно какво изисква закона в този случай:

Казус

Как законът установява, че шофьорът е пиян

За граница се приема концентрацията на алкохол 0,5 на хиляда

Консултацията подготви юристът ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ

В Наказателния кодекс има раздел "Престъпления по транспорта и съобщенията", в който са описани и едни от най-масовите напоследък престъпления -

шофиране в нетрезво състояние или след употреба на наркотици

Те са описани в чл. 343б.
Чл.343б има три алинеи, които по същество описват три престъпления. Алинея първа гласи: "Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода до една година." В алинея втора е посочено: "Който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал.1, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от пет до тридесет лева." А алинея трета гласи: "Който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода до две години." Във всички случаи съдът постановява като наказание и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, а може да постанови и лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност.
При формулирането на тези престъпления законодателят е изхождал от преобладаващото мнение в медицинската наука, че

водачът е в пияно състояние, когато в кръвта му има алкохолно съдържание не по-малко от 0,5 на хиляда

Счита се, че наличието на такава концентрация, макар и не винаги да е свързана с външни прояви на опиване, повлиява върху психофизическото състояние на водача и той не е пригоден да управлява безопасно МПС-то.
Трябва да се знае, че за тези престъпления

често се прилага освобождаване от наказателна отговорност

с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК - глоба от 500 до 1000 лв., както и лишаване от права до 3 г.
За да бъдат наложени описаните наказания, прокурорът и дознателят (а в някои случаи - и следователят) трябва да докажат, че са налице всички признаци на престъпленията.
За шофьорите е най-важно да знаят как се установява признакът "концентрация на алкохол в кръвта" в определен размер.
В свое постановление Пленумът на Върховния съд на РБ от 1983 г. сочи, че по правило "пияното състояние" на дееца (което е налице и в други състави на престъпления по НК) може да се установява с всички доказателствени средства, предвидени в НПК - химическо изследване на концентрацията на алкохол в кръвта и урината, медицинска експертиза за алкохолната концентрация (когато не е направено химическо изследване и са налице данни за употребен алкохол), свидетелски показания и др.

Пияното състояние може да се установи
и само със свидетелски показания,

ако липсват или е невъзможно да се съберат други доказателства. В тези случаи се имат предвид някои особености на видимото състояние или прояви на шофьора като типично смущение на говора, държане на тялото, походка, адекватност към околната среда и явления и др.
В случаите на чл. 343б НК обаче концентрацията на алкохол трябва да бъде в точно определени граници, както и да е установена по "надлежен" ред. По този повод през 2001 г. е издадена Наредба N30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС ("Държавен вестник", бр. 63). Автори на наредбата са Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието. По-важните пунктове от наредбата са следните:
Употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява чрез съответно техническо средство и/или

чрез медицински и лабораторни изследвания

Когато се оспорват показанията на техническото средство по искане на водача употребата на алкохол се установява с лабораторно изследване.
В съставения акт за административно нарушение съставителят е длъжен да посочи: часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство, видимото състояние на водача, обясненията му за вида и количеството на употребения алкохол или друго вещество, и времето на употреба. Препис от акта се връчва на водача на МПС.
В случаите на оспорване показанията на техническото средство и по искане на водача, ако е констатирана концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, длъжностното лице попълва и талон за медицинско изследване, като един екземпляр се връчва на водача срещу подпис. В талона се вписват: 1) лечебното заведение, в което водачът следва да се яви; 2) краен срок за явяване на водача - до 45 минути, ако нарушението е извършено в населено място, в което има лечебно заведение, или до 120 минути (в останалите случаи). Ако концентрацията е над 1,2 на хиляда, длъжностното лице може да придружи водача до лечебницата.
В случай, че водачът откаже да получи талон за медицинско изследване, не се яви в определеното лечебно заведение или откаже да даде кръв, употребата на алкохол се установява чрез показанията на техническото средство. Отказът да се получи талон се удостоверява с подписа на един свидетел.
Лекарят удостоверява самоличността на водача чрез съответен документ. В амбулаторния журнал се вписват датата и часът на явяване, номерът и датата на издаване на талона, часът на вземане на пробата от кръв и датата на изпращане в химическа лаборатория. Лекарят прави освидетелстване на лицето, чиито резултати се вписват в протокол. След освидетелстването се взема кръв за химическо изследване - до 10 мл, ако се изследва употреба на алкохол, и до 40 мл, ако се изследва употреба на друго упойващо вещество. Вземането на кръв трябва да се извърши в определения в талона срок за явяване. При обективна невъзможност лекарят отразява причините за забавянето и часа на вземането. Отказът на водача да бъде изследван се отразява от лекаря в протокола и се удостоверява с подпис на водача или на свидетел.
Пробите от кръв се поставят в чисти шишенца по определен в наредбата ред. Съхраняват се до изпращането им в лабораторията при температура + 4 градуса.
Не по-късно от едно денонощие след вземането им пробите от кръв заедно с талона и протокола за медицинско изследване се изпращат за анализ

като експресна препоръчана пощенска пратка

в специализираните технически лаборатории в градовете София, Пловдив, Варна и Плевен или в Научно-техническа лаборатория на СДВР или съответната РДВР. В София изследванията се извършват единствено в МБАЛ "Света Анна" АД; в Пловдив - в МБАЛ "Пловдив" АД; във Варна - в МБАЛ "Света Анна" АД; в Плевен - ЦСМП. При необходимост от изследване и за наличие на упойващи вещества лабораториите изпращат пробите от кръв в определени от наредбата токсико-химически лаборатории.
Анализите на пробите се извършват най-малко двукратно. Химическото изследване и изчисленията на резултатите се извършват под ръководството на химик или лекар с призната медицинска специалност "Клинична лаборатория". Резултатите се отразяват в протокол за химическа експертиза и се вписват в лабораторна книга по образец. Пробите от кръв продължават да се съхраняват до три месеца.
Резултатът от химическото изследване се изпраща в 3-дневен срок в поделението на МВР, посочено в талона за изследване. В 3-дневен срок от получаване на резултата административнонаказващият орган може да поиска повторно извършване на изследването. В 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление или от предявяването на обвинение за престъпление по чл.343б от НК изследваното лице (водачът на МПС) може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ, ако срокът на съхранение на пробата не е изтекъл