На следващия ден сержант Колън не дойде на работа. Г-жа Колън прати бележка по едно момче, когато тя самата се върна от работа.
Когато тя се прибра, в сержант Колън нямаше нищо романтично, така че след като помете, изпра, избърса прахта от където се предполагаше да се събира такава, и след като отдели известно време на изстъргването на калта по черджето пред входа, тя най-спешно се отправи към Псевдополис Ярд, като попътно мина през приятелката си Милдред, която имаше много хубави порцеланови кана и леген за миене, които се канела да продава. Та значи, когато в крайна сметка стигна в Управлението на Стражата, тя им съобщи, че Фред бил ужасно зле, горкичкият, че се потял та пушек се вдигал и че бълнувал за някакви зайци.
Сержант Дребнодупе бе пратена да разследва въпроса, завърна със строго и скръбно изражение и се качи в кабинета на Ваймс, понастоящем зает от капитан Керът. Че той заемаше кабинета, се виждаше както от факта, че той седеше на стола зад бюрото, което само по себе си беше убедителен признак, но още повече от факта, че бумагите бяха прегледани и спретнато подредени.
Тази черта на капитана винаги впечатляваше инспектор А.Е. Песимал – дребно човече с лъвско сърце, физическа сила на малко котенце и лице, осанка и поведение, което би накарало и закърнели счетоводители да възкликнат в почуда: „Виж го само. Не ти ли прилича на типичен счетоводител?“. Но това не смущаваше лъвското сърце на А.Е. Песимал. Той беше тайното оръжие на Стражата. Посещение от А.Е. Песимал хвърляше в ужас всеки счетоводител в града, освен, разбира се, ако последният не беше напълно невинен, което по правило беше изключено, защото свидното чедо на г-н и г-жа Песимал можеше да проследи всяко несъответствие в тефтерите чак до мазето, където се криеха истинските тефтери. И всичко, което инспектор А.Е. Песимал искаше в замяна на своята гениалност беше старателно калкулирана скромна заплата и възможността от време на време да излиза на патрул с истински полицаи, където да размахва палката си и да гледа строго едри тролове.
- Та как е Фред, Веселке? - попита Керът отпускайки се на облегалката на стола си.
- Собствено, доколкото видях, нямаше му нищо сериозно, и ъъъ...
- Това беше сериозно „ъъъ“, Веселке.
Проблемът беше, че капитан Керът имаше дружелюбно, открито и честно лице, което те караше да искаш да му кажеш всичко. Не помагаше и обстоятелството, че сержант Дребнодупе малко си падаше по капитана, въпреки че той имаше от сериозна по-сериозна връзка. Е, той нали също беше джудже, добре де, юридически беше джудже, а и никой не ти забранява да си мечтаеш, нали?
- Ами-и... - започна неохотно тя.
Керът се наведе напред:
- Да, Веселке?
- Ами, сър, - предаде се тя, - става дума за унгю. Вие нали сте от Меден рудник... Срещали ли сте тамошните гоблини?
- Не, но знам, че унгю е тяхната религия. Ако може да се нарече така.
Веселка Дребнодупе поклати глава, мъчейки се да потисне някои размисли за ролята, която умерено висока табуретка би могла да играе в сферата на личните отношения и напомняйки си, че сержант Чук-от-Чисто-Злато от районното в Кукличките я заглеждаше всеки път, когато тя внимателно заемеше позиция да бъде загледана, когато се случеха заедно на патрул, а той сигурно щеше да бъде чудесна партия, ако тя събереше кураж да го попита, дали наистина е мъж.
- Унгю не е религия, а суеверие, - заяви тя, - Гоблините не вярват в Так, сър, те са диваци. Крадливи скитници, но... - тя пак се заколеба, - Чух веднъж едно нещо, ама да не повярваш, но понякога те яли собствените си бебета, сър, или поне, както говорят, майката понякога си изяждала детето, нейното си новородено дете, в случай на глад. Можете ли да го повярвате?
Ченето на Керът за миг падна, но тогава един тих гласец се намеси:
- Да, мисля, че аз мога да го повярвам, сержант, ако ме извините, че се намесвам. - А.Е. Песимал срещна с непокорство техните смаяни погледи и се опита да застане малко по-мирно, - Това е, разбирате ли, въпрос на логика. Няма храна, нали? Майката обаче би могла и да оцелее, ако, тъй да се каже, консумира детето, докато при липсата на всякаква друга храна, и детето все едно би умряло. Фактически детето е обречено още от самата постановка на проблема. Майката, от друга страна, чрез тези си действия, получава шанса да намери още някаква храна впоследствие, след което да има възможността, с течение на времето, да роди друго дете.
- Знаеш ли, това дето го казваш, е толкова счетоводителско! - възкликна Веселка.
А.Е. Песимал остана невъзмутим.
- Благодаря ви, сержант Дребнодупе, ще го приема за комплимент, понеже логиката е безупречна. Това е така наречената „ужасна логика на необходимостта“. Аз съм добре запознат с логистиката на ситуациите по оцеляване.
Столът проскърца, когато капитан Керът се наведе напред:
- Нямам намерение да ви обидя, инспектор Песимал, но бих ли могъл да се поинтересувам, какви именно ситуации по оцеляване се срещат в двойното счетоводство?
А.Е. Песимал въздъхна:
- Може да стане доста напечено към края на отчетния период, капитане. Обаче, признавайки правотата ви, все пак бих отбелязал, че прочетох всички мемоари, наръчници, дневници и писма в бутилка, като под последните имам предвид, разбира се, писма извадени от бутилка, които ми бяха достъпни, и мога да ви уверя, че ще се изумите, какви ужасяващи решения им се налага да правят понякога групи от хора, така че поне някои, ако не всички, да останат живи. В класическия случай имаме корабокрушенци на сал дълбоко в открито море, когато е извънредно малко вероятно да получат помощ. Обичайната процедура е взаимно да си ядат краката, обаче рано или късно запасът от крака се изчерпва (извинете за непреднамерения каламбур с глагола „черпя се“). И тогава възниква въпросът, кой ще умре, за да могат някои от останалите да живеят. Ужасяваща алгебра, капитане, - чак тогава той се изчерви, - Извинявайте. Знам, че съм дребен, слаб човек, но съм натрупал внушителна библиотека. Нали мечтая за опасни територии.
- Сигурно ще трябва да се разходите някой път из Сенките, инспекторе, - отбеляза Керът, - Тогава няма да се налага да мечтаете. Продължавай, Веселке.
Веселка Дребнодупе сви рамене:
- Но чак пък да си изяде детето, това няма ли да е малко в повече?
- Ами, сержант, в случаите за които четох, - изтъкна А.Е. Песимал, - като се помисли за възможните изходи, които са смъртта и на майката и на детето, или пък смърт за детето, но вероятен живот за майката, заключението е, че това е правилното решение. В книгата си „Пиршество за червеите“ полковник Ф.Дж. Масингъм споменава това относно гоблините, а доколкото е известно, според гоблинското световъзприятие, детето, което очевидно възниква от тялото на майката, при изяждането бива върнато откъдето е произлязло и, възможно, в бъдеще може би би могло да бъде преродено при по-благоприятни обстоятелства, следователно няма нищо непоправимо. Може да смятате, че този възглед не издържа на по-строга критика, но когато сте изправени пред ужасната алгебра, светът става различен.
Те обмислиха това в мълчание.
- Знаеш, как е в уличните боеве, Веселке, - забеляза Керът, - Понякога, като стане напечено и като знаеш, че или ти, или те, тогава стигаш до тая алгебра.
- Фред като че ли не знае къде се намира, - върна се към доклада си Веселка, - Няма температура, нито пък в стаята му е особено топло, но се държи, сякаш е на много горещо място и за нищо на света не ще да пуска проклетата му джунджурийка. Почва да крещи, само ако се приближиш до нея. Всъщност и на мен ми се разпищя! И още нещо, гласът му тогава се промени, като че ли дъвчеше камъни. Поговорих си с Пондър Стибънс в Университета, но те изглежда нямат нито един експерт по гоблините.
- Не може да бъде! - вдигна вежди капитан Керът, - Лично се уверих, че те имат дори професор по Праха и Разнообразните Трохи и Влакънца. А ти ми казваш, че нямат никой, който да разбира от цял един вид човекоподобни същества с дар слово?
- Точно това казвам, сър. Можахме да намерим само някакви локуми, за това, какви досадни боклуци били те. Сещате се за какво говоря.
- И никой ли не знае поне нещо за гоблините? Искам да кажа, поне нещо заслужаващо си да се знае?
А.Е. Песимал направо изкозирува:
- Хари Крал знае, капитане. Доста от тях работят при него надолу по реката. Само дето рядко наминават в града. Сигурно си спомняте, как преди време лорд Ветинари ми оказа честта да ме помоли да бъда временно командирован в данъчното за да прегледам приходите на господин Крал, като се има предвид, че всички данъчни се страхуват да стъпят в собствеността му. Аз от друга страна, сър, не се страхувах, - заяви гордо А.Е. Песимал, - Защото съм защитен от моята значка и от върховенството на закона. Хари Крал може и да изхвърли от прозореца данъчен инспектор, но е достатъчно умен да не прави това с един от мъжете на Командир Ваймс, о не!
Целият град можеше да бъде осветен от гордото сияние на лицето на А.Е. Песимал, който се опитваше да изпъчи гърди, които по принцип бяха по-скоро хлътнали. И се изду още повече, когато Керът му рече:
- Отлично, инспекторе. Вие наистина сте смъртоносен със сметалото. И мисля, че първата ми работа утре сутрин ще е да се отбия при стария ни приятел Хари.