Тази нощ Ваймс спа много по-добре, отчасти защото усещаше, че някъде наоколо във вселената само чакаше да бъде разчоплена една улика. За което разчопляне пръстите вече го сърбяха.
Сутринта, както беше обещал, той изведе Младия Сам на езда. Ваймс можеше да язди, но мразеше да го прави. Въпреки това да паднеш по глава от гърба на пони си беше умение, което всеки млад мъж трябва да усвои, ако не за друго, то за да придобие решимостта никога повече да не прави така.
Остатъкът от деня обаче не мина добре. Ваймс, изпълнен с подозрения, беше фигуративно, а насмалко и буквално замъкнат от Сибил при нейната приятелка Ариадна - дамата която бе благословена с шест дъщери. Фактически, когато със Сибил ги въведоха шарената басмена гостна, налице имаше, поне видими, само пет. Беше им представен като „Скъпия ни Доблестен Командир Ваймс” - той мразеше подобни шибани лигавщини, но под доброжелателния но бдителен поглед на Сибил не посмя да си изкаже мнението, поне не и с тези думи. Така че той се хилеше и търпеше, докато те пърхаха около него като огромни молци, и едва успяваше да отказва разни курабийки и чаши чай, който щеше да е добре дошъл, ако на вид и вкус не беше като в каквото се превръща свестният чай малко след като го изпиеш. Колкото до Ваймс, той обичаше чай, но чаят не е чай ако преди да го изпиеш можеш да видиш дъното на чашата.
По-лош и от почерпката беше разговорът, който се въртеше все около бонета - тема, непознаването на която той считаше не само за късмет, а и гордо достижение. А и проклетите му бричове го стягаха, да им се не види простотиите, но пък Сибил беше настояла. Според нея той изглеждал в тях много елегантно, като джентълмен от страната. На Ваймс му остана само да предполага, че джентълмените от страната имат различно устройство по чаталната част.
Освен него и лейди Сибил в числото на гостите беше и един млад омниански курат, мъдро облякъл просторна черна роба, която сигурно не причиняваше затруднения в слабините. Ваймс нямаше представа защо бе тук младият мъж, но може би госпожиците се нуждаеха от някого, когото да заливат със слаб чай, подозрителни курабийки и безмозъчни чуруликащи брътвежи, когато не им паднеше някой като Ваймс. А май когато въпросът за бонетата поизчерпа свежестта си, им останаха само темите за завещания и изгледи за скорошни балове. Така че като се има предвид слабата му издръжливост в дамска компания, нарастващото раздразнение от чая с цвят на пикня и от празния като шише останало след сериозен пияница разговор, неизбежно беше Ваймс да се произнесе:
- Извинявайте че ви питам така направо, госпожици, но какво точно правите… в смисъл, какво правите за да живеете?
Този въпрос предизвика пет броя искрено недоумяващи погледи. Ваймс не можеше да каже коя от дъщерите коя е, с изключение на Емили, която определено засядаше в паметта (а сигурно понякога и в рамките на вратите) и която сега проговори с тон като че леко поизгубила почва под краката си:
- Искрено моля за извинение, командире, но не мисля че разбирам смисъла на вашия въпрос?
- Имах предвид, от какво си вадите хляба? Имате ли някаква работа? Какво бачкате? Какво можете да работите? - Ваймс не можеше да забележи никакъв намек от Сибил, защото не виждаше лицето и, но майката на момичетата го гледаше с радостно въодушевление. Е добре де, като е гарга да е рошава, - Значи, госпожици, как си пробивате пътя в света? Как си печелите издръжката? Ако не броим бонетата, умеете ли нещо? Като готварство например?
Друга дъщеря, сигурно Мейвис (не че Ваймс беше сигурен), прочисти гърло и каза:
- За щастие, господин командир, за тази задача имаме прислуга. Ние, разбирате ли, сме аристократки? Би било съвсем, наистина съвсем немислимо да се захванем със занаят или търговия. Какъв скандал! Това просто не се прави.
Към момента очевидно се оформи съревнование кой кого пръв ще шашардиса летално. Но Ваймс все пак съумя да продължи:
- Вие нямахте ли сестра в дърводобивния бизнес?
Изумително, че нито майка им нито Сибил досега не допринесоха с нищо към разговора. Ето че поредната сестра (може би Аманда?) понечи да заговори. За кой им е да носят тези глупави префинени фусти? Не можеш да се надяваш да свършиш свястна работа в толкова тънко облекло.
- Опасявам се, - заобяснява предпазливо Аманда (в случай че беше тя) - че сестра ни, може да се каже, опозори семейството ни, ваша светлост.
- Какво, задето се е хванала на работа ли? Че защо?
Още едно от момичетата (към този момент на Ваймс те съвсем му се омешаха) поясни:
- Ами, командире, тя сега няма надежда за добър брак… ъ, не и за джентълмен.
Тук нещата съвсем се оплетоха, така че Ваймс попита:
- Кажете ми, дами, какво е джентълмен?
След като се посъвещаваха шепнешком, една от дъщерите се самопожертва да отговори, много смутено:
- Според нашето разбиране джентълмен е мъж, който няма нужда да си цапа ръцете с труд.
Казват, че адамантият е най твърдият метал, но и той можеше да бъде огънат около търпението на Ваймс, когато той отсъди:
- А, безделник значи. И как възнамерявате да си уловите такъв джентълмен, моля?
Дъщерите изглеждаха, сякаш бяха възприели това „моля” като подкана за молитва.
- Виждате ли, командире, - измънка една от тях, - милият ни покоен баща не бе облагодетелстван от щастие в паричните дела, така че се опасвам, че до смъртта на пра-леля ни Мариголд, от която очакваме благоразположение, уви няма да се намерят пари за зестра за никоя от нас.
Небесата затаиха дъх докато понятието „зестра” бъде обяснено на Сам Ваймс, а по прозорците се натрупа лед, докато той задъхано го обмисляше.
- Госпожици, - каза накрая той след прочистване на гърлото, - решението на вашия проблем според мен ще е да размърдате вашите доста привлекателни задни части, да излезете в света и да си проправите сами пътя в него! Зестра? Искате да кажете, че на някой мъж трябва да му се плати, че да се ожени за вас? В кой век си мислите че живеете? Само на мен ли ми се струва, или това е най-адски тъпото нещо, което можете да си въобразите?
Той погледна хубавата Емили и си помисли „Да пукна, мъжете ще се редят на опашка да се бият за теб, муцинка. Как може никой досега да не ти го е казал? Финес, ала бала, хубаво, но и от практичността има някаква файда. Излезте в света и нека светът ви види и той може да намери нова дума в речника си, като например „Уоу!”. На глас той продължи:
- Честна дума, пълно е с професии като за млада дама, която умее да си опича акъла. Безплатната болница „Лейди Сибил” например винаги търси свестни момичета за сестри. Добра заплата, доста приятни униформи и чуден шанс да сграбчите някой способен млад доктор, с перспектива да се издигне, особено ако и вие му дадете начален тласък. Да не говорим, че като сестри ще разполагате с изумително обширна колекция от забавни и скандални случки за това какво хората си… Може би не му е сега времето, но все пак, съществува и възможността за издигане до старша сестра, ако достигнете съответното тегло. Извънредно отговорна длъжност, много полезна за обществото като цяло и даваща в края на всеки дълъг ден удовлетворението, че сте дали нещо добро на света, - Ваймс огледа розово-белите личица обмислящи скока в неизвестното и продължи, - Разбира се, ако не щете да зарязвате бонетата, то Сибил и аз имаме един приличен имот на Стара Обущарска в големия град, който имот сега е празен. Традиционно мъчен район, но пък сега там почват да се нанасят напредничаво мислещи тролове и вампири, а тежкият долар и мрачният долар съвсем не са за пренебрегване, особено като се има предвид че дават по много от доларите си за това което искат. А е доста цивилизован район. Хората направо си оставят столове и маси на калдъръма и понякога даже не им ги крадат. Може и да ви го дадем под наем, безплатно за първите три месеца докато видите кое как е, а после може би ще е добре да научите що е наем, ако не за друго, то заради вашето собствено самоуважение. Да ви кажа, госпожици, самоуважението е нещо, което получавате, когато не ви се налага да си губите времето в чакане, кога някаква богата баба ще хвърли петалата. Как ви се струва?
Ваймс сметна за добър знак, че момичетата се спогледаха с каквото можеше да се нарече само „главозамайваща почуда от изгледа да не са вече съвършено безполезни украшения” и добави:
- И каквото и да правите, престанете да четете пустите му тъпи любовни романи!
Имаше обаче и огнище (или може би камина) на съпротива срещу революцията. Едно от момичетата беше застанало собственически до курата. Тя погледна непокорно Ваймс и заяви:
- Моля ви, не ме смятайте за твърде вироглава, но аз по-добре да се оженя за Джереми и да му помагам в служението му.
- Хубаво, хубаво, - съгласи се Ваймс, - и вие двамата се обичате, а? Казвайте де, - те и двамата кимнаха зачервени от смущение, следейки с по едно око майката на момичето, чиято (на майката) широка усмивка подсказваше, че това би било определено добре дошло, - Е тогава, предлагам да действате, а вие, млади момко, ако послушате съвета ми, по-добре си намерете по-добре платена работа. Тук аз няма как да ви помогна, но нали в наши дни е бъкано с разни религии, та на ваше място бих впечатлил някакъв там епископ със здравомислието си, което за един свещенослужител е над всичко… Добре де, почти над всичко, като не забравяте, че има път нагоре в кариерата… Добре де, в случая с религията май не чак до най-отгоре де, - Ваймс се замисли за момент и добави, - Но може би най-разумното, дами, ще е да се поогледате докато не си намерите някой момък, способен да постигне успех, пък не е важно дали е знатен или не. И ако той ви устройва, застанете зад него, подкрепяйте го като стане нужда, изправяйте го като се попрепъне и изобщо бъдете наблизо когато му потрябвате, пък и се погрижете и той да е наблизо когато ви дотрябва на вас. Така че като се хванете и двамата яко, може и да се получи. Поне веднъж досега със сигурност се е получило, нали така, Сибил?
Сибил избухна в смях и шашнатите момичета закимаха послушно, все едно наистина бяха разбрали. Ваймс обаче с благодарност долови леко подбутване от лейди Сибил, което будеше надежда, че може и да не му се наложи да плати твърде много задето си каза каквото му беше на ума пред тези саксийни цветя. Той се озърна, като че гледайки какво да доизглади за последно.
- Е, това е то значи, нали?
- Прощавайте, командире? - на Ваймс му се наложи някое време да се оглежда докато установи, откъде иде този глас. Въпросната дъщеря не беше проговорила досега, а само от време на време драскаше нещо в бележника си. Сега тя се беше втренчила в него с поглед някак си по-буден от тези на сестрите и.
- Да помогна с нещо, госпожице? И защо не ми кажете как се казвате?
- Джейн, командире. Аз възнамерявам да бъда писателка. Бих ли могла да се поинтересувам за вашите възгледи, дали това би било приемлива кариера за една млада дама?
Джейн, мислеше си Ваймс, онази особената. Вярно си беше особена. Също толкова свита като другите сестри, но като я гледаш, оставаш впечатлението, че прозира направо през теб, четейки и мисли и всичко. Ваймс се облегна на стола си, лекичко като че отстъпвайки и рече:
- Ами, не може да е чак толкова мъчна работа, както всички думи трябва вече ще да са измислени, така че тук може да се поспести от време, в смисъл че ще ви остане просто да ги подредите по-иначе, - това изчерпваше познанията му в литературните изкуства, но той все пак добави: - А за какво смятате да пишете, Джейн?
- Ами, командире, - смути се момичето, - в момента работя над нещо като роман за сложностите на личните отношения с техните надежди, мечти и недоразумения, - тя се изкашля нервно, като че извинявайки се.
Ваймс присви устни.
- Да. Звучи общо взето добре, госпожице, обаче аз лично няма как да ви помогна с това… Макар че на ваше място, туй просто ми хрумна ей така от никъде, бих вмъкнал повечко битки, трупове задръстващи гардеробите… и може би някоя война, примерно, като нещо като фон?
- Забележителна идея, командире, - кимна неловко Джейн, - с многообразни преимущества, обаче като че ли така отношенията биха останали малко на заден фон?
Ваймс обмисли това съображение и се изказа:
- Е вярно, май сте права, - след което кой знае откъде, сигурно от някоя дълбока бърлога, изскочи една мисъл, също както беше изскачала и преди, например в кошмарите му, - Чудя се, дали някой автор досега се е захващал с отношенията между преследвача и преследвания, между полицая и тайнствения убиец? Пазителят на закона, който понякога, за да си свърши работата, трябва да мисли като престъпник, и може би, примерно, ще е неприятно изненадан, колко го бива в това мислене. Просто едно хрумване, нали разбирате, - завърши окаяно той, чудейки се, откъде по дяволите ще да е дошло това. Може пък особената Джейн да го е изтеглила от ума му, а може пък даже да успее да го разреши, примерно.
- Някой ще иска ли още чай? - изчурулика бодро Ариадна.
Лейди Сибил се беше смълчала по пътя им вкъщи в каретата, така че Ваймс реши да стисне зъби и за изтърпи каквото има да се изтърпява направо сега. Че Сибил нещо се беше замислила, а това винаги беше обезпокоително.
- Загазих ли, Сибил?
Жена му го изгледа неразбиращо за миг, след което го успокои:
- Заради това, че каза на тези стайни цветенца да престанат да мечтаят за живот, а да излязат да си направят такъв ли? Не, за всичко свято! Ти направи всичко, което очаквах от теб, Сам. Както винаги. Бях обещала на Ариадна, че няма да я подведеш. Тя е позакъсала с приходите, така че ако ти не си беше казал тежката дума, мисля че щеше да и се наложи след някое време да ги изпъди с метлата. Не, Сам, просто се чудя, какво става в тази твоя глава, това е. Искам да кажа, знам, че според някои да си полицай е само професия като другите, но не и за теб, нали? Много се гордея с теб, Сам, и не бих искала да си различен, но понякога малко се тревожа. Както и да е, браво на тебе! И горя от интерес да видя, какво ли ще напише младата Джейн.