|
|
| Тема |
 Я да видим познавате ли го това :) |
|
| Автор |
denyamber ( ;o)) |
|
| Публикувано | 12.12.03 11:21 |
|
|
|
Да обърнем внимание на костенурката и орела.
Костенурката е твар, която живее на земята. Няма как да живееш по-близо до земята, без да се заровиш в нея. Хоризонтът й обхваща една педя от околността. И пъргавината й стига да си хване маруля. Оцеляла е, докато еволюцията преминавала покрай нея, преди всияко защото не в заплаха за никого и е трудничко да я изядеш.
Ето го и орела. Създание на въздуха и висините, чиито хоризонт се простира чак до ръба на света. Зрението му е толкова остро, че може да забележи шмугването на някое дребно писукащо животинче от цял километър. Целият е сила и власт. Светкавична смърт с криле. Ноктите му са такива, че да превърне в основно ястие всичко по-малко от самия него и поне да си откъсне набързо мръвка от всяко по-голямо от него създание.
Орелът обаче е способен да седи с часове върху някой зъбер и да оглежда царствата земни, докато не забележи движение някъде далеч, и тогава започва да се съсредоточава и още, и още върху малката черупка, която се тътри в храсталака долу, в пустинята. Накрая отскача...
И след минута костенурката открива, че светът пада под нея. За пръв път го вижда не от разстояние един пръст, а от цели петстотин стъпки, и си мисли:
“Какъв приятел ми е орелът!”
Тогава орелът я пуска.
Почти винаги костенурката пада към смъртта си. Всички знаят защо го прави. Трудно е да се оттърсиш от навик като притеглянето. Но никой не знае защо орелът го прави. Костенурката е вкусно ястие, но предвид необходимите усилия, за да я изядеш, на практика всичко останало е далеч по-подходящо за ядене. Просто орлите се кефят, като тормозят костенурките.
Разбира се, орелът не съзнава, че участва в много груба форма на естествения подбор.
Един ден някоя костенурка ще се научи да лети.
(@ @)
o00-(_)-00o
А живота си продължава-дайте да го живеем с КЕФ!
| |
| |
| 
|
|
