През '92 година колеги се опитаха да ми хвалят и пробутат Цветът на магията с думите, че била по-добра от Дъглас Адамс и първите части на Пътеводителя.

Внимателно (почти) я прочетох, но повече, за да отговоря аргументирано, как не е по добра от Пътеводителя (да имат да вземат), да не говорим, че дори не е в същия жанр.

И никой не можа да ми отговори, защо Двуцветко е нарисуван с 4 очи!! Кой да знае тогава, че Kirby не чете подробно.

След като вече бях наясно със себе си какво да не очаквам, нещата си тръгнаха по каналния ред. Сега (само ако стане дума) аз казвам (и обяснявам защо), че е по-добър от Адамс, но продължава да не е в същия жанр.

Чета всичко в оригинал, почти с бързината на Hellen.
А който не е слушал аудиокнигите в изпълнение на Tony Robinson, той губи много, ама много. Само ще подметна, че чете всеки герой с различен глас. Женските герои също. С различни женски гласове...