... ако пълният и абсолютен хаос е светкавица, той е просто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копелета.

- Търговец или шпионин ... ... хората там са си чисто и просто диваци. Нищо не разбират от шпиони, а предполагам, че ядат и търговците.

... киселата му бира, която не се купуваше, а по-скоро се заемаше за известно време.

- Уверявам Ви, че подобна мисъл даже на ми е минавала през ума, Господарю.
- Наистина ли? Тогава, ако бях на твое място, бих дал лицето си под съд за клевета.

... Изминал си целия този път, за да гледаш прекрасния ни град с многобройните му исторически и архитектурни забележителности, както и разните му странни обичаи, а се събуждаш мъртъв на някоя задна уличка или пък като те носят водите на Анкх. ...

- Да избягаме и да оставим Хран с това нещо? - попита той.
Ринсуинд го погледна тъпо.
- Защо не? Това му е работата.
- Но то ще го убие!
- Би могло и по-лошо да е - отвърна Ринсуинд.
- Какво?
- Можеше да убие нас - Ринсуинд наблегна логически. - Хайде!

- Ти нищо не разбираш! - гласът на туриста надвикваше ужасния шум от ударите на крилете. - Цял живот съм мечтал да видя дракони!
- Отвътре ли? - извика Ринсуинд.

... аз говоря за истинския дракон, draconis nobilis, нали така; блатният дракон, draconis vulgaris, е недостойно същество... (звучи ми като "vulva hypnotica simplicita" - последното значеше "проста путка заспала" )

Прозвуча като онези писъци, за които трябва доста да се понапънеш.

Някои пирати се сдобиваха с безсмъртие чрез страхотни прояви на жестокост или чрез отчаяна смелост. Други стигаха до безсмъртието като натрупваха несметно богатство. Но още преди много време капитанът беше взел принципно решение за себе си да се сдобие с безсмъртие, като не умира.

- Но за какво искате да ни принесете в жертва? - попита Двуцветко. - Та вие почти не ни познавате!
- Точно там е работата! Не е много учтиво да принесеш в жертва някой приятел.

... там, отдолу, под мините, и морската тиня, и фалшивите вкаменелости, поставени там от Създателя, който си е нямал по-добра работа от това да разстройва археолозите и да им внушава глупави идеи.

Той не съзерцава гледката, тъй като досегашният му живот непрекъснато минава като на филмова лента пред очите му и пречи.

... Осмократния Печат на Статуквото, за който в магическите кръгове единодушно се приемаше, че има цялата възпираща сила на добре насочено парче тухла.

Дискът, понеже е плосък, няма истински хоризонт. Разни авантюристично настроени моряци, със странни идеи, породени от твърде дълго взиране в яйца или портокали, скоро научаваха, че причината далечните кораби понякога да изглеждат като да изчезват оттатък края на света беше тази, че те наистина изчезваха оттатък края на света.

Преподавателите на Ринсуинд единодушно бяха заключили, че той е роден магьосник толкова, колкото рибите са родени алпинисти.

- Мислиш ли, че има нещо за ядене в тази гора?
- Да - каза горчиво магьосника, - ние.

- Имаше даже специална фея, която идваше да ти вземе зъбите.
- Какво идва да ти вади собствените зъби?!?

Ринсуинд погледна към надвисналото небе. Дневната светлина се оттичаше от пейзажа, а облаците изглеждаха така, сякаш бяха чули за сняг и сега обмисляха предложението.

Прочете за великата пирамида на Тсорт, че височината плюс дължината, делени на половината от ширината й правели точно 1.67563, или точно 1257.98712567 пъти разликата между разстоянието до слънцето и теглото на малък портокал...

- Ринсуинд, мисля че в този шкаф има метла.
- Е и какво толкова необичайно има в това?
- Тази има кормило.

Старецът се намръщи.
- Мнозина са видели Топакси, Бог на Червената Гъба и са спечелили името шаман - каза. - Някои са видели Скелде, дух на дима и тях наричаме заклинатели. Малцина са имали привилегията да видят Умчерел, душата на гората, те са известни като духоукротители. Но никои не са видели сандък със стотици крака, който да ги гледа без очи, и те са известни като идиоти...

- Нали си спомняш като летяхме и аз се тревожех да не се ударим в нещо и ти каза, че единственото нещо, в което бихме могли да се ударим на такава височина е облак, натъпкан с камъни?
- Е и?
- Как позна?

- Отиде ли си?
- Разби към централната врата и избяга преди час, сър.
- Неправилно - рече Траймън. - Той си тръгна, ние избягахме.

... Усещаше, че тъмнината е пълна с невъобразими ужаси - а неприятното на невъобразимите ужаси е, че е твърде лесно да си ги въобразиш...

Ринсуинд си спомни, че бе чувал друидите да използват странни и ужасни отрови. Разбира се, често бе чувал, обикновено от същите хора, че мошениците имат близко поставени очи, гръм не удря два пъти на едно и също място и че ако боговете бяха искали човек да лети, щяха да му дадат самолетен билет.

Коен бе чувал за почтеност в боя и отдавна бе решил, че не иска да има нищо общо с това.

Коен бе потресен.
- Огньове от книги?
- Да. Ужасно, нали?
- Така е - каза Коен.
Той смяташе, че това е отвратително. Човек, прекарал целия си живот без удобство, под открито небе, знае стойността на хубавата дебела книга, която би трябвало да разпалва готварските огньове най-малко един сезон, ако се внимава как се късат страниците.

Градът посрещаше волните варварски нашественици, но озадачените нападатели някак си винаги откриваха след няколко дена, че вече не притежават собствените си коне

… еротичните. Просто еротични. Това е разликата между употребата на перо и употребата на пиле.

Фигурата се показа иззад масичката. Беше нисичка и по-голямата част от нея бе скрита под голямо разнообразие от муски, амулети и талисмани, които дори да не действаха срещу магия, сигурно биха я предпазили и от твърде непоколебим саблен удар.

- Опитваше се да извика сукубус - Би трябвало да е невъзможно да се хилиш похотливо, когато за целта разполагаш само с човка, но папагалът успя да се справи. - Никога не успя. Това, което изобщо успя да получи, беше невралгер.
- Това пък какво е?
- Демон, който се явява и те дарява с главоболие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите