|
КОГАТО СЪРФИРАМ НЕ ВЪРВОЙ.
ВСИЧКО Е НА САТЕЛИТЧЕТА...
ЧЕЛИ ЛИ СТЕ КАКВО МОГАТ САТЕЛИТИТЕ?
РАЗРЕШЕНИЕИ ПРОЧЕЕ?
МОМЕНТ.
Изкуствен спътник
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигациятаНаправо към търсенето
Question book-4.svg
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна.
Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.
Nuvola apps important.svg
Наблюдателен спътник ERS 2
Изкуствен спътник (на английски: satellite) е обект, произведен от хората и изведен в орбита около Земята или друго небесно тяло, в противовес на естествения спътник, какъвто например е Луната.
Този вид спътници на български се наричат още и сателити, което произлиза от английската дума за спътник. Сателитите днес изпълняват важна роля в комуникациите.
Съдържание
История
Първият изкуствен спътник е Спутник-1, изстрелян от СССР на 4 октомври 1957 г., с което започва т. нар. „космическа надпревара“ между Съветския съюз и САЩ. Първият спътник на САЩ е „Експлорър 1“, изстрелян на 31 януари 1958 г.
Най-големият изкуствен спътник, обикалящ в момента около Земята, е Международната космическа станция.
Видове спътници
Астрономически спътници – използват се за наблюдение на отдалечени планети, галактики и други космически обекти.
Биоспътниците са изкуствени спътници пригодени да носят живи организми, основно за научно експериментиране.
Комуникационни спътници – използват се за комуникации и за предаване на данни. Повечето комуникационни спътници се намират на геостационарни орбити и са обикновени ретранслатори на радиосигнали в микровълновия диапазон. Съществуват и по-сложни системи за двустранна връзка, както и нискоорбитални спътници за изграждане на телекомуникационни мрежи.
Наблюдателни спътници – проектирани са да наблюдават Земята, подобно на разузнавателните спътници, но за невоенни цели. Тези спътници се използват за метеорологични наблюдения, наблюдения на околната среда, картография и др.
Навигационни спътници – използват се за навигация, като излъчват радиосигнали и позволяват на потребителите, снабдени с необходимата апаратура за приемането им, да определят точното си местоположение.
Разузнавателен спътник – тайни спътници, обикновено разработени от правителството и военните, използвани за военни и разузнавателни цели.
Енергийни спътници – проектирани да събират слънчева енергия, като я преобразуват в микровълни и да я изпращат към Земята, за да генерират електричество.
Космически станции – обитаеми станции в орбита около Земята.
Метеорологични спътници – използвани за метеорологични нужди и наблюдение на климата на Земята.
Миниатюрни спътници – спътници с малки размери и маса. Биват няколко вида: мини-спътници (500 – 200 kg), микро-спътници (под 200 kg), нано-спътници (под 10 kg), пико-спътници (с маса между 0.1 кг и 1 кг). Вижте също: CubeSat.
Видове орбити
Съществуват няколко вида орбити около Земята, на които са разположени изкуствените спътници и които се категоризират според височината:
Ниска околоземна орбита (англ. LEO: 200 – 1200 km над Земната повърхност) На тази орбита е и МКС.
Средна околоземна орбита (англ. ICO or MEO: 1200 – 35 286 km)
Геосинхронна орбита (англ. GEO: 35 786 km над земната повърхност)
Геостационарна орбита (англ. GSO: Геосинхронна орбита с инклинация 0)
Високо елиптична орбита (англ. HEO: над 35 786 km)
Съществуват и други видове орбити
Орбита Мълния – силно елиптична орбита
Слънчево-синхронизирана околоземна орбита
Полярна орбита – орбита с инклинация 90, минаваща над полюсите
Надсинхронна орбита – Орбита малко над геосинхронната. Използва се за сателити, които трябва да се преместват бавно на запад
Подсинхронна орбита – Орбита малко под геосинхронната. Използва се за сателити, които трябва да се преместват бавно на изток
Неактивни сателити – космически боклук
Приблизително разпределиние на космическия боклук около Земята.
В околоземната орбита има огромно количество от така наречения „Космически боклук“ – (space junk) това са основно отломки от различни космически апарати и сателити, които все още са в орбита и не са изгорели в горните слоеве на атмосферата. Често между отломките стават сбъсъци и това води до още повече нови отломки. Най-голяма заплаха са неуправляемите и излезли от употреба сателити. Американските ВВС следят тези неуправляеми сателити с цел избягването на сблъсъци с опериращите сателити или други космически кораби.
Разработени са различни експериментални проекти от НАСА целящи улавянето на опасните отломки.
Понякога резервни ракетни двигатели се използват, за да поставят не опериращите сателити на места на които няма да пречат и съответно да направят място за новите сателити.
Позициониране на сателитите
Карта за разпределение на сателитите според предназначението им.
Всички изкуствени спътници (сателити) в орбита периодично се позиционират чрез помощни ракетни двигатели. Ако това не бъде извършено, орбиталната скорост на сателита постепенно ще започне да намалява с течение на времето до момент, в който частици на външната земна атмосфера ще ускорят процеса на забавяне и след опрелена граница сателитът ще започне да изгаря в горните слоеве. Позиционирането е важно и за избягването на сблъсъци с други сателити.
Изкуствени спътници по страни
Държава Спътник Ракета-носител Изстрелян от Дата
1950-те
1. Flag of the Soviet Union.svg СССР Спутник-1 Р-7 Семьорка Байконур, Казахстан 4 октомври, 1957
2. Flag of the United States.svg САЩ Експлорър 1 Юпитер-С Кейп Канаверал, Флорида 31 януари, 1958
1960-те
3. Flag of France.svg Франция Астерикс Диамант Хамагур, Алжир 26 ноември, 1965
1970-те
4. Flag of Japan.svg Япония Ошуми Ламбда Космически център Танигашима, Кагошима 11 февруари, 1970
5. Flag of the People's Republic of China.svg Китай Донг Фанг Хонг I Голям Поход Център за изстрелване на спътници Жункан, Вътрешна Монголия 24 април, 1970
6. Flag of the United Kingdom.svg Великобритания Просперо Екс-3 Черна Стрела Умера, Австралия 28 октомври, 1971
– Flag of Europe.svg Европа КАТ 1 Ариана 1 Космически център Гвиана, Френска Гвиана 24 декември, 1979
1980-те
7. Flag of India.svg Индия Роини 1 Спътникова ракета-носител Космически Център Сатиш Дауан, остров Шрихарикота 18 юли, 1980
8 Flag of Israel.svg Израел Офек 1 Шавит Военновъздушна база Палмачим, 19 септември, 1988
1990-те
– Flag of Russia.svg Русия Космос 2175 Союз-У Плесецк 21 януари 1992
– Flag of Ukraine.svg Украйна Стрела Циклон 3 Плесецк 13 юли 1992
2000-те
9 Flag of Iran.svg Иран Омид Сафир-2 Семнан 2 февруари 2009
2010-те
10 Flag of North Korea.svg Северна Корея Кванмьонсон-3 Унха Тончхан-ри 12 декември 2012
11 Flag of South Korea.svg Южна Корея STSAT-2C Наро 1 Космически център Наро 30 януари 2013
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Изкуствен спътник
Категория: Изкуствени спътници
Навигация
Не сте влезли в систематаБеседаПриносиСъздаване на сметкаВлизане
СтатияБеседа
ПрегледРедактиранеРедактиране на кодаИсторияТърсене
Търсене в Уикипедия
Начална страница
Случайна статия
За Уикипедия
Блог на общността
Страница за контакт
Направете дарение
Участвайте
Защо?
Помощ
Изпробване
Последни промени
Нова статия
GitHub
Общувайте
Общи разговори
Обсъждани статии
Фейсбук група
Дискорд
IRC
Инструменти
Какво сочи насам
Свързани промени
Качване на файл
Специални страници
Постоянна препратка
Информация за страницата
Цитиране на статията
Обект в Уикиданни
Подстраници
Отпечатване/изнасяне
Създаване на книга
Изтегляне като PDF
Версия за печат
В други проекти
Общомедия
На други езици
Deutsch
English
Français
Magyar
Português
Русский
Türkçe
ייִדיש
中文
Още 114
Редактиране
Последната промяна на страницата е извършена на 29 септември 2020 г. в 14:51 ч.
Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване.Редактирано от smocker77 на 03.11.20 07:03.
|
И НОМЕРЪТ С БИНОКЛИТЕ [re: no effort]
