|
Световна икономика като "къща от карти"
Ник Биймс
27 септември 2002
Срещата на Международният Валутен Фонд, която ще бъде проведена във Вашингтон през уикендът, се случва повреме в което безспорно се развива най- сериозната криза на глобалната капиталистическа икономика в след-военната епоха. Това не се крие само в това, че темповете на растеж бяха ревизирани надолу, следвайки искове на възстановяване по-рано тази година. Има също така сигнали,че серия от финансови и икономически проблеми идват едновременно. Графиките за растеж сами по себе си са достатъчено лоши. Според “Световния икономически доклад” на МВФ, световния растеж за 2002г. е предвиждан само до 2.8%, съвсем малко над нивото от 2.5%, определяно от много икономисти за граница с рецесия. Освен това, оценката за растежа за 2003г. беше свалена до 3.7%, в сравнение с 4%, които бяха предсказани последния Април. Резюмирайки доклада, кореспондент на Ройтерс каза, че той рисува "картина на глобална икономика, натрупана несигурно като къщичка от карти, чакайки попадение от само още една капка на икономическа мизерия, за да докара глобална рецесия". Дори по-красноречиво от общата перспектива на предвижданията за растеж на водещите капиталистически икономики. Американскиа растеж е предвиждан да бъде 2.2% за 2002г. и 2.6% догодина, сравнен с очакването за 3.4% от преди пет месеца. За европейската зона предвижданията за степен на растеж за тази година е само 0.9% и 2.3% през следващата, без изгледи за увеличение в близко бъдеще. Според икономическия директор на МВФ Кенет Рогоф: "главната кратковременна грижа в Европа е, че вътрешното търсене е извънредно слабо и недостатъчно, за да форсира възстановяването". Японската икономика е дори в по-лоша ситуация. Растежа за тази година е очакван да бъде отрицателен с 0.5%, нараствайки до 1.1% догодина. След като преминахме през десетилетие на стагнация, няма гаранция, според Рогоф, против подобно лошо десетилетие в отсъствието на определено усилие "адресирано до сърцевината на проблемите на националните икономика, нуждата за дълбока банково и корпоративно преструктуриране, заедно с решителни стъпки, които накрая да прекратят периода на дефлация, безпрецедентна за индустриализираните страни от Втората световна война насам". Но коментарите на Рогоф могат добре да бъдат разпознати просто като случай на "арестуване на обичайните заподозряни", защото никой в МВФ или японското правителството, няма жизнеспособен план за решаване на влошаващите се икономически проблеми на страните. Действително, ако събитията от миналите две седмици са такива каквито изглеждат, то положението става по-безнадежно. Десет дни по-рано Банката на Япония (BоJ) обяви, че планира да изкупи дялове от главните банки, за да се опитва да подкрепи техните активи. Това предложение, безпрецедентно в историята на централното банково дело, беше широко критикувано като опасно. Сега това изглежда, че може би ще бъде маневра, която да притисне японското правителство да се намеси-отчаян опит от страна на BоJ, че някой ще вземе на сериозно нейните предупреждения за нуждата от решително преструктуриране на банковото дело и финансова система. От гледна точка на стабилността на световната икономика като цяло, е трудно да се каже коя от двете алтернативи е по-сериозната: предложения от BoJ план за изход от затруднението, или фактът, че това предвещава нуждата от прибягване до "шокова терапия" предвиждаща засилване намесата на правителството. Проблемите конфронтиращи световната икономика отиват отвъд ниските нива на растеж и японската дефлация, и са сериозни като тях. Японското финансово бедствие беше разгледано като изключението. Но то можем да се окаже да бъде правило, защото има растящ страх, че продължената пропадане на световните стокови пазари и тежките парични затруднения на банки и други финансови институции с компании, които си навлекоха огромни загуби – по-специално в телекомуникациите и високотехнологичните производства, могат да доведат до мащабна финансова криза. В уводна статия на Financial Times публикувана на 26-ти септември, озаглавена "Мечката започва да показва своите зъби", посочва че двете по- значителни съживявания на фондовите борси-първото след непосредствените последици от 11-ти септември миналата година и второто през късното, (северното) лято–ще се окажат "фалшиви проблясъци". Уводната статия посочва, че по-дълго продължава този ненормален пазар, толкова по-сериозни стават неговите последствия за работата на икономиката и финансовата система. Един от най-големите проблеми засегна живото-застрахователните компании, които дадоха гаранции на вложителите, основани на това, което беше смятано за консервативни предложения за справедливи изплащания, но които вероятно няма да се оправдаят ако пазарите продължават да се сриват. "Това ще бъде бедствие за всеки", гласи уводната статия, " ако застрахователния сектор причини негов собствен “Беарингс” или дългосрочно капиталово планиране." Прекосявайки Атлантика, “Уолстрийт Джърнал” също предупреди за потокът от ефекти за американските банки от загубите понесени от европейските телеком компании. Позовавайки се на известие на Дж. П. Морган Чейс, че това ще изисква 1.4 милиарда $, за да покрият "вкиснатите заеми", статия в WSJ отбелязва, че поради практиката за синдикалност, където банки продават техните заеми на други банки и големите инвеститори, за да разпределят риска, е възможно проблемите да се разпрострат през финансовия сектор. "Докато синдикалността подпомага защитата на отделни банки от проблеми, то също така означава, че когато проблемите нарастват, те бързо се мултиплицират чрез схемите за баланс на други банки. Това, което сега смущава вложителите е, че никой не знае със сигурност за всички заеми ,които са пречка за Дж. П. Морган и кои други банки могат да се измъкнат запазвайки авоарите. Влошаващото се положение започва да създава политически дилеми пред тези в чието задължение е да регулират на икономиката. Тази седмица федералният резерв на САЩ реши да остави фиксирана стойността на федералните облигации дори и когато клони към "значителна несигурност" относно размера и момента на "очаквания подем в производството и потреблението" и докато предупреждението, че рискове бяха "измерени главно за условия, които могат да генерират нестабилност". В нещо отдалечено от нормата, решението не беше единодушно, с двама членове на Federal Open Market комитет, призоваващи отрязване на лихвения процент. Докато съвещаванията не бяха направени публични, някой можеше да предполага, че едно обмисляне за основно ниво от само 1.75%, не оставя поле за по-нататъшно мащабно орязване при много малкия резерв, в случай на нужда ако изникнат дори по-сериозни проблеми. Без съмнение срещата на МВФ ще се опитва да представи най-доброто лице на влошеното положение да издаде успокоително комюнике, дори проблемите да са дискутирани при закрити врати. Но никакви политически решения няма да бъдат поставени на масата, за да спрат нарастващата криза. Като отбелязва коментатора на “Файненшъл Таймс” Джерард Бейкър, определяйки срещата на МВФ като "събиране на некомпетентни хора", това беше "заблуда", за да се вярва, че "хората събиращи се във Вашингтон имат слонността, да се откажат от желанието, да контролират глобалната икономическа активност". В уводна статия “Гардиън” предупреди, че "световната икономика изглежда все по-уязвима към нещо гадно, наистина случващо се". Америка може да се върне към рецесията всеки един момент, Япония все още е заключена в положително оценявана дефлация", която непоказва никакви знаци за край и за която правителството няма политика за справяне "докато Европейския Съюз е "не в положение да помага навън чрез едностранно стимулиран растеж". Пред лицето на тази ситуация, единствената политика която може да бъде изход е орязване на европейските лихвени проценти. Но задълбочаващите се проблеми на световната икономика, които уводната статия отбелязва, отиде отвъд всичко което можеше да бъде непоколебимо определено като добро решение.
(със съкращения)
http://www.wsws.org/articles/2002/sep2002/imf-s27.shtml
България е само една от “картите”.
Коментар на АС
Зад тези малко сухи проценти се крие нещо далеч по-съществено: кризата в която се намира световната икономика е криза на капитализма като система на производство. Освен мерките, за които става дума в статията има и още един вариант, който не се коментира в нашата преса. Натовската еуфория, граничеща с истерия заглушава здравия разум. Темите у нас са други, най-разнообразни, от това как някакво генералче, със съмнителна репутация ни разясняваше как “народът ви желае тази война”, до триумфалното съобщение на Държавната агенция по заетостта, че за 6 поредни месеца безработицата намалявала. От 17.40% през септември на 17.39% през октомври. В-к “Гардиън” заяви друго: Зад разширяването на НАТО се крият икономически интереси. Шефа на щатския комитет за НАТО Брус Джаксън, заявил наскоро, че членството на България щяло да зависи от продажбата на “Булгартабак “на правилния! купувач. Самият Джаксън напусна вицепрезидентския пост в корпорацията “Локхийд Мартин” през август, за да работел за “насърчаване на демокрацията в обединена Европа”. .........
|
Световна икономика като "къща от карти"
