|
Ханс Бенет интервюира Бобо, активист и участник в Черния Блок в Квебек по време на протестите срещу FTAA*.
Бихте ли разказали на кратко историята на вашите политически убеждения?
Аз имах сравнително радикални политически възгледи още от гимназията, но аз наистина не се определях като активист докато не се случиха събитията в Сиатъл. Научавайки за ситуацията там, това ме убеди да напусна работа, работех за една корпоративна медия и се включих в организирането на протестите срещу МВФ и Световната банка. Работих с Direct Action Network (Директната мрежа за действие) там, помагайки за блокирането на улици и други подобни действия. Но аз си спомням впечатлението от големия и сплотен Черен блок. Прекарах следващата година работейки главно върху локални акции, като например Critical Mass.
Кои бяха основните причини за вашето решение да пътувате до Квебек за протестите срещу FTAA?
В края на 2000 година вече бях убеден за себе си, че ние трябва да правим нещо повече от това да маршируваме размахвайки плакати или да организираме не-насилствени граждански неподчинения - с изключително символично значение. Завладяван бях от идеята за проваляне на срещата на FTAA в Квебек. Въпреки това, което всеки бе чул за затворени граници, непробиваема верига от свързани панели и хиляди полицаи, ние останахме верни на нашите цели и бяхме способни да причиняваме поне частично проваляне на срещата. Да не пресилвам нещата, но светът вече ясно ни показва знаци за колапс и катастрофа, милиарди хора живеят в мизерия, робувайки на безсмислени работи. Споразуменията за търговия като FTAA само правят тези условия по-лоши. И така, въпреки че шансовете за успех и превъзходството не са на наша страна, ние имаме безрезервното желание, без значение какво трябва да направим, да премахнем тази скапана система (не само да говорим) и да създадем нещо трайно, справедливо и може би дори красиво. Няма човек, група за афинитет или политическа организация, които могат да формулират какво ще е това, или кой е пътят, който ще ни отведе там. Това изисква милиони от нас, работещи върху различни аспекти от проблема, преди да можем да изградим нещо достатъчено силно, за да победим глобалния капитализъм. Като бял младеж от средната класа, аз усещам, че пътя по който аз мога да се съпротивлявам в момента е да: 1. Воденето на живот извън официалната икономика максимално колкото е възможно, чрез отказ от работа, стачки, унищожаване на корпоративна собственост и т.н. 2. Да давам видим израз на моето отвращение от капитализма чрез участие в Черен блок. 3. Да не позволявам нихилизма да консумира мен, и да отстоявам надеждата си, че има възможност, колкото и да е далечна, че нещата ще стават по-добри, и че аз мога да допринасям за този процес.
Кои според вас бяха най-силните страни от тактиките на протестиращите в Квебек? Какво мислите вие, че може да са подобри, за да бъдат протестите по-ефективни?
Като цяло протестите в Квебек бяха успешни, но единствено в ограничен смисъл. Ние можеше да направим много повече, но там наистина нямаше каквато и да е координирана комуникация между групите за афинитет по улиците. За пример, след ефектното разрушаване на оградата през първия ден на протестите (около два блока откъм мястото на срещата), само шепа от нас рискуваха да преминат през отломките, за да се конфронтират с полицейските сили, които числено значително ни превъзхождаха, поне първоначално. В този момент, ако анти-капиталистическата офанзива действаше като едно цяло, ние можеше да създадем достатъчен хаос, за да принудим за пълното анулиране на срещата. Но повечето хора се поколебаха, и ние бяхме най-накрая отблъснати със сълзотворен газ и още полицейски подкрепления.
В скорошно интервю за Free Radio Santa Cruz, Кевин Данахър (съ-директор на Global Exchange) се обяви против използването на тактиката на Черен блок с цитиране на фактът, че полицейски сили неотдавна облечени като хора от Черните блокове, участват в чупенето на прозорци на магазини, в писането на анти-капиталистически графити, и в други форми на рушене на собственост в Барселона, Испания и в Геноа, Италия. Данахър твърди, че след като полицията прави това, то значи, че полицейската държава в същност иска протестиращите да бъдат именно в Черни блокове. По-специално, той твърди, че по този начин полицейските сили могат тогава да използват присъствието на Черен блок като оправдание на техните репресии и бруталност. Как ще отговорите вие на тези аргументи?
Аз мисля, че много от това, което полицейските сили направиха в Геноа се обърна срещу тях. Фактът, че те биха до припадък и измъчваха хиляди хора, и простреляха няколко други, беше широко отразен в корпоративната медията, по-специално в Европа, но и дори тук в Америка. В денят след като Джулиани беше убит, близо 300 000 човека маршируваха през Геноа, да не споменавам всички протести за солидарност по целия свят. И стана широко известно,че полицейските сили се маскираха като Черен блок, и те получиха доста остри коментари за това. Така, че аз не мисля,че полицията в други градове непременно ще копира тактиката на ченгетата от Геноа. Смятам също, че е глупаво да казвате, че “силата” необходима там, за да има Черен блок просто само служи за извинение за атака срещу движението като цяло. Ченгетата бяха брутални и убиваха дисиденти дълго преди да съществуват Черни блокове. Винаги е било много ясно, че ченгетата биха разстреляли дори най-миролюбивите от протестиращите. Всичко това говори, че ние трябва да разберем как можем да отговаряме на полицейски шпиони или провокации. И трябва да бъда по-голяма осведомеността и осъзнаването сред Черния блок за това как действията въздействат на другите на улицата, независимо дали те са други протестиращи или местни жители. Безусловно, аз искам хората да осъзнаят колко критично и безнадежно е времето в което живеем, и съответно да действат. Аз не се интересувам дали хората са облечени в черно или носят маска за ски, при условие, че те правят нещо ефективно!
Когато аз разговарях с вас във Вашингтон на 29-ти Септември, 2001г. по време на анти-военната демонстрация, вие ми казахте, че по-рано този ден вие сте марширували към Световната банка/щабът на МВФ в редиците на Анти-капиталистическата група, но не сте носили маска и не сте участвали в действията на Черняи блок. Защо? Мислите ли, че има по-подходящи времена за Черен блок от други? Защо или защо не?
Аз съм за блок когато ние имаме достатъчно участници, за да се защитаваме ефективно и да осъществим адекватен план на атака. Не бях облечен в черно, когато имаше само шепа хора, марширувахме като Черен блок като символен жест, както беше например анти–военната демонстрация в област Колумбия.
В Fhar Miess of the Alarm! Newspaper Collective неотдавна публикува материал (отнасящ се за това колко групи са се отказали от протестите от 29-ти Септември, срещу МВФ/СБ) за "анти-глобалистки групи изчезнали в сянката на трагедията". Какво въздействие имаха атаките от 11-ти Септември върху анти-глобалисткото движението като цяло?
Твърде рано е за изводи. От личното ми преживяване знам, че това ми отне няколко седмици за да оценя и проумея това, което се случи и то на етапи. От една страна, политическите репресии със сигурност нарастват. От друга, събитията от 11-ти Септември илюстрираха това, че бъдещето е напълно непредсказуемо. От този развой произтича много страх и терор, но също отваря някои прозорци на надежда. Например, доминирания от САЩ контрол над останалата част от света изглежда със сигурност по-малък от само месеци по-рано. Важно е, и аз го усещам, да не легитимираме по какъвто и да е начин това, което се случи на 11-ти, но също и да не се чувстваме парализирани от това, изглежда сякаш глобалната съпротива срещу капитализма изведнъж изчезва надалеч и се скрива.
Как ще коментирате обвинението, че чупенето на прозорци, графитите, дори Пънк имиджа на обличане позволява на пресата да хули всички протестиращи анти-глобалистия, и/или това, че Черните блокове плашат хората, които при други обстоятелства биха симпатизирали на анти-капиталистическите идеи?
Аз наистина не съм привърженик на идеята за чупенето на прозорци. Аз съм по-скоро за това да защитаваме по-добре себе си от полицейските сили, развалянето на бариерите, които те вдигат, и изграждането на нашите собствени барикади. Счупването на корпоративни прозорци е добро като изолиран акт, но не мисля че това е подходящо да се прибави към тактиките при масови демонстрации. Не искам това да се изтълкува като осъждане на Acme Collective например, който пое отговорност за разрушаването на собственост в Сиатъл, защото мисля, че те бяха доста ефективни тогава. Но чупенето на прозорци сега изглежда толкова като за 99-та година.
Кои са някои от най-съзидателните, вдъхновяващи неща, които вие видяхте да произлизат от Черните блокове?
Винаги е вълнуващо да видите анархистки флаг да се издига на необичайно място, както когато Черния блок смъкна долу правителствените флагове при Меморияла на военноморската флота при откриването му и издигна черни знамена. И разбира се прочутата вече снимка на момчето скачащо от постамента на знамето над главите на полицейските сили в ръцете на неговите приятели, без да може да бъде спрян.
Докато аз разпознавам очевидното различие между унищожаването на корпоративна собственост и атаките спрямо живи същества, какво мислите вие за използването на определено насилие. В своето есе "Пацифизмът като патология", учения/активист УордЧърчил твърди, че истинския въпрос пред днешните революционери не е дали да започнат въоръжена борба, а кога. Вие съгласен ли сте с това? Ако не сте, защо? Ако е така, кога мислите е подходящото време за въоръжена борба?
Аз няма да поставя ударението върху оръжието, само по себе си. Но аз мисля, че хората които сериозно мислят за нуждата от революционна промяна, трябва да мислят далеч отвъд протестите като метод за съпротива. Към момента, а и в близко бъдеще, ние нямаме оръжията или съмишлениците, за да се обръщаме към въоръжена борба. Смятам, че ние трябва да съхраним организирането и образованието ден след ден, изграждайки наши собствени автономни структури и така напред. През нощта, ако мога да се изразя така, трябва да обмисляме тайни операции, които ще пречат на капитализма да са развива безпрепятствено.
Те могат да са под формата на действия, които не нараняват никого. Но също не мисля, че политическото насилие трябва да бъде автоматично прекратено. Това дава голяма привилегия “Първия свят” да твърди, че промяна може да бъде постигната без каквато и да е форма на силова борба. Безусловно, желанието и възможността за победа над капитализма ще трябва да стават очевидни за големи групи от хора. Само когато това се случи, ние ще имаме истински шанс за победа. Как ние ще достигнем този момент? Черният блок е само малка част от това уравнение, но аз чевствам, че това е ефективно, особено през последните две години, играейки важна и като цяло положителна роля.
* FTAA -
|
Черния Блок ......and beyond :-)