|
Какво американците научиха и не научиха от 11.IX ?
7 септември 2002
Една безкрайна война представлява много по-голяма опасност за САЩ отколкото представляват възприеманите като врагове, пише Ноам Чомски. 11 Септември шокира много американци с осъзнаването, че те трябваше да обръщат много повече внимание какво правителството на САЩ прави в целия свят и как това се възприема. Много издания бяха отворени за дискусии, които не бяха на дневен ред преди. Това е изцяло за добро. Това също е проява на здрав разум, ако ние се надяваме да намалим вероятността от бъдещи зверства. Това може да бъде комфортно за американците, за да претендират, че техните врагове "мразят нашите свободи", както президентът Буш заяви, но е трудно да игнорирате истинският свят, който ни предава различни уроци. Президентът не е първия, който пита: "Защо ни мразят?" В подобна дискусия 44 години по-рано, президентът Дуайт Айзенхауер описа "кампанията на омраза срещу нас (в арабският свят), не е от правителствата, а е от хората". Неговият съвет за национална сигурност очерта основния аргумент: САЩ поддържа покварени и деспотични правителства и "се противопоставя на политическия или икономическия прогрес", заради своя интерес относно контролирането на нефтените ресурсите в региона. Изследвания проведени след 11-ти Септември в арабския свят разкриват, че същите причини са валидни и днес, съчетани с възмущение от специфични проблеми. Поразително, това е дори към привилегированите, западно ориентирани сектори в региона. Да цитираме само един скорошен пример, във броя от 1.08 на “Far Eastern Economic Review”, международно признатия специалист по въпросите на региона Ахмед Рашид пише, в Пакистан, "има нарастващ гняв от подкрепата на Щатите, позволяваща военния режим (на Мушараф), да отлага обещанието за демократична система". Днес, американците си правят няколко лоши услуги избирайки да вярват, че "те ни мразят нас" и "мразят нашите свободи". Напротив, тези са хората които харесват американците и се възхищават от САЩ, включително неговите свободи. Това, което те мразят е официалната политика, която отрича за тях свободите към които те също се стремят. Поради същите причини, деклерациите на Осама Бин Ладен след 11-ти Септември - например, за поддържката на САЩ на покварени и брутални режими, или за "нашествието" на САЩ в Саудитска Арабия – имат добър отзвук, дори сред тези, които го презират и се страхуват от него. От възмущението, гнева и чувството на безсилие, терористичните се надяват да извлекът поддръжка и нови членове. Ние също трябва да осъзнаем, че мнозина по света разглеждат Вашингтон като терористки режим. В последните години, САЩ предприе или поддържаше акции в Колумбия, Никарагуа, Панама, Судан и Турция и редица други, които са сходни с официалните американски определения за "тероризъм" - това е, когато американците прилагат терминът към врагове. В един от най-сериозните издавани журнали, “Foreign Affairs”, Самюъл Хънтингтън пишеше в 1999г.: " Докато САЩ редовно изобличава различни страни както “бандитски държави", в очите на много страни това те се правръщат в бандитски суперсили……огромно, едностранчиво и повърхностно отношение към техните общества." Подобни възприятия не са променени от фактът, че на 11-ти Септември, за първи път западна страна беше подложена на собствената си територия на ужасяваща терористична атака на вид твърде добре позната на жертвите на Западната сила. Атаката отива много отвъд това, което понякога е наричано " краен терор" ИРА или Червените бригади. Тероризмът от 11-ти Септември бе последван от сурово осъждане в светът и израз на съчувствие за невинните жертви. Но и с квалификации. Международно проучване на Галъп в края на Септември показа малка подкрепа за "военна атака" на САЩ в Афганистан. В Латинска Америка, районът с най-много опити за американска намеса, поддръжката варира от 2% в Мексико до 16% процента в Панама. Настоящата "кампания на омраза" в арабския свят е, разбира се също е породена от американската политика към Израел-Палестина и Ирак. САЩ предостави решаваща подкрепа за суровата военна окупация на Израел, в нейната 35-та година сега. Единственият начин за САЩ да намалява израелско - палестинското напрежение, ще бъде да престане да отказва да се включи в дълговременнен, международен консенсус, който изисква признаване правото на всички държави в районът да живеят в мир и сигурност, включвайки Палестинска държава в окупираните територии в момента (може би с известни, взаимни договорености на границите). В Ирак, десетилетието на сурови санкции под натиска на САЩ, засили позициите на Саддам докато от друга страна доведе до смъртта на стотици хиляди иракчани-може би повече хора "отколкото бяха убита от всички така наречени оръжия за масово унищожение в цялата история", писаха военните анализатори Джон и Карл Мюлер в “Foreign Affairs” през 1999 г. Настоящите оправдания на Вашингтон защо нападат Ирак имат много по-малка правдоподобност отколкото когато Буш Първи, който приветстваше Саддам като съюзник и търговски партньор след като иракския водач извърши своите най-брутални престъпления – като това в Халабжа, където през 1988-а година Ирак нападна кюрдите. Тогава убиецът Саддам беше по-опасен отколкото е днес. Относно атака на САЩ срещу Ирак, никой, включително секретаря по отбраната Доналд Ръмсфелд, може реалистично да предположи възможните последствия и цената. Радикалните ислямистки екстремисти навярно се надяват, че една атака срещу Ирак ще избие много хора и ще разруши по-голямата част от страната, “създавайки” нови терористи. Те навярно също приветстват и "Доктрината Буш", която защитава правото на атака срещу потенциални заплахи, които практически са неограничени. Президентът обяви това: "Не може да се каже колко войни ще трябва да водим, за да осигурим свободата в отечеството". Това е вярно. Заплахите са навсякъде, дори в дома. Рецептата за безкрайна война поставя много по-голяма опасност пред американците, отколкото възприеманите за врагове правят, причините терористичните организации разбират много добре. Двадесет години по-рано, бившият шеф на израелското военно разузнаване, Йехошафат Харкаби, също водещ арабист, прави бележка, която все още е в сила. "За да предложи почтено решение на палестинците, зачитащо тяхното право на самоопределение - това е разрешаването на проблема с тероризма," казва той. "Когато блатото изчезне, там няма да има никога повече комари." Тогава, Израел се наслаждаваше на виртуалния имунитет от отмъщение в окупираните територии, което продължи до неотдавна. Но предупреждението на Харкаби беше подходящо, и урокът е приложим далеч по-генерално. Добре, преди на 11-ти Септември, беше разбираемо това,че при съвременните технологии, богатите и влиятелните ще губят монопола си върху средствата за насилие и може да очакват варварски действия в собствения си дом. Ако Америка набляга на създаване на повече блата, там ще има повече комари, с внушителен капацитет за разрушение. Ако Америка посвещава своите усилия и ресурси за “източване на блатата”, адресирайки ги към корените на "кампаниите на омраза", не само може да намалява заплахите, които среща, но също и да живее според идеалите, за които претендира и които не са достигнати все още, ако американците изберат да се отнасят сериозно към тях.
Ноам Чомски http://www.theage.com.au/articles/2002/09/06/1031115935105.html
|
Какво американците научиха и не научиха от 11.IX ?