ПОЩАЗатвори
Име:
Парола:
Регистрирай Free



Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 17:39 16.11.18 
Клубове/ Горещи теми / Тероризъм Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема 11 СЕПТЕМВРИ 2001 - УЖАСНАТА ИЗМАМА
АвторC/P Service (Нерегистриран) 
Публикувано12.09.02 20:04  



“11 СЕПТЕМВРИ 2001 – УЖАСНАТА ИЗМАМА” от Тиери М е й с ъ н

Никакъв самолет не се е удрял в Пентагона!


(Няколко глави от книгата с малки съкращения; от текста са отстранени отправките и сайтовете)

Увод

Събитията от 11 септември бяха проследени на живо от милиони хора, застинали пред телевизионните екрани. Вцепенение от мащабността на удара, шок от безнаказаността на насилието - това беше реакцията не само на телезрителите, но и на коментаторите.
Липсата на информация за позицията на американското правителство, както и смразяващата
жестокост на гледката, принудиха телевизионните канали просто да излъчват последователно кадрите със самолетите самоубийци, забиващи се в небостъргачите на Световния търговски център, и последвалото срутване на сградите. Необходимостта от пряко излъчване и непредвидимостта на събитията сведоха информацията до излагане на непосредствените факти и не позволиха те да бъдат цялостно осмислени.
В първите три дни след атентатите изникнаха
множество допълнителни сведения, свързани с различни твърде неясни аспекти на събитията, предоставяни на пресата от правителството. Но в настъпилата медийна суматоха те като че ли се загубиха сред бурния всекидневен поток от новини за жертвите и спасителните операции.
През следващите месеци се появиха редица подробности около атентатите, но те сякаш не попаднаха в нужния контекст. И потънаха в информационния океан, който и без друго е пренаситен с много други не по-малко необикновени истории.
Няколко хиляди души загинаха на 11 септември. Започна се и война, която да отмъсти за тях, И все пак тези събития остават неизяснени. Описанието им е пълно със странности, неопределености и противоречия - въпреки тревогата, която предизвикват, общественото мнение се задоволи с официалната версия, като се прие - в името на националната сигурност властите в САЩ не могат да оповестят всичко.
Официалната версия обаче не би издържала критичен анализ. Ще ви покажем, че тя е скалъпена. В някои случаи събраните от нас данни позволяват да се установи истината. В други зададените от нас въпроси остават засега без отговор, но това не е причина да вярваме в лъжите на управляващите.
Материалите, които сме събрали, позволяват още сега да се преразгледа легитимността на бързото
американско нападение над Афганистан и на "войната срещу Оста на злото"...


ЧАСТ I – КЪРВАВА ИНСЦЕНИРОВКА

Глава 1
Самолетът фантом над Пентагона
Спомняте ли си атентата срещу Пентагона? Събитията бяха така стремителни и толкова неочаквани, че не беше възможно веднага да се открият противоречията в официалната версия.
На 11 септември 2001 малко преди 10 часа вашингтонско време Министерството на отбраната
публикува кратко комюнике -
"Министерството на отбраната продължава да
противостои на удара, извършен тази сутрин в 9.38 ч. До този момент не разполагаме с никакви данни относно броя на жертвите. Ранените служители бяха откарани в най-близките болници. Министърът на отбраната г-н Доналд С. Ръмсфелд изказа съболезнования на близките на убитите и ранените по време на тази нагла атака. Той ръководи операциите от командния си център в Пентагона.
Персоналът бе евакуиран от сградата, докато
службите за спешна помощ на Министерството на
отбраната и от съседните общини се бореха с огъня и
осигуряваха спешна медицинска помощ. Според предварителните оценки щетите са значителни, но каквото и да е положението, Пентагонът утре сутринта ще работи. В момента се организират работни места, които да се използват вместо унищожените части на сградата.
Агенция Ройтерс, първа на мястото на събитието, съобщава, че Пентагонът е засегнат от експлозия на хеликоптер. Новината е потвърдена пред Асошиейтед Прес от Пол Бегала, консултант на демократите. След няколко минути Министерството на отбраната коригира информацията - бил е самолет.
Отново идват сведения, противоречащи на първоначалните и подкрепящи твърдението на властите - Фред Хей, парламентарен секретар на сенатора Боб Ней, е видял падащ "Боинг", шофирайки по магистралата близо до Пентагона. Сенаторът Марк Кърк тъкмо излизал от паркинга на Пентагона след закуската си със секретаря по отбраната, когато се разбил голям самолет. Самият министър Доналд Ръмсфелд, напуснал кабинета си и се втурнал към мястото на събитието да помага на жертвите.
Пожарникарите от община Арлингтън се намесват. Към тях се присъединяват четири екипа на ФЕМА (Федерална агенция по бедствените ситуации) и специализирани пожарникари от летище "Рейгън". Около 10.10 ч. засегнатото крило на Пентагона рухва.
Журналистите биват държани далеч от мястото на трагедията, за да не пречат на спасителните операции, и са принудени да се задоволят с филмиране на първите "body bags" (чували с трупове), които мълчаливо се нареждат в импровизирана полева болница. Асошиейтед Прес обаче успява да си осигури снимки от пристигането на пожарникарите, направени от частно лице в съседна сграда.
В суматохата минават няколко часа, преди началникът на Генералния щаб на армията генерал
Ричард Майерс да съобщи, че "самолетът камикадзе "с бил "Боинг 757-200" с полет 77 на American Airlines от летището "Дълес" до Лос Анджелис, чиито следи ръководството на въздушното движение е загубило още в 8.55 ч.
Пак в бъркотията агенциите по печата засилват
напрежението, съобщавайки за близо 800 загинали.
Измислена цифра, която не бе опровергана от министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд по време на пресконференция на следващия ден, въпреки че вярната цифра, за щастие четворно по-ниска, тогава е била вече известна.
За целия свят след атентатите срещу Световния търговски център това е още един шокиращ факт - най-мощната армия в света не е била способна да опази собственото си седалище и е претърпяла тежко поражение.
Съединените щати, смятани за непобедими, се оказват уязвими на своя земя.
На пръв поглед фактите са неоспорими. Обаче
колкото повече навлизаме в подробности, толкова
официалните изявления стават по-объркани и противоречиви.
Въздушните контрольори на гражданската авиация (РАА) обясняват на репортерите от “Christian Science Monitor”, че около 8.55 ч. "Боингът" се е снишил до 29 000 фута и не отговарял на нарежданията. Звуковата връзка била прекъсната, затова те най-напред помислили, че има повреда в електрическата система. След това пилотът, който продължавал да не отговаря, включил радиовръзката и се чул заплашващ го глас със силен арабски акцент. Тогава самолетът сменил посоката си към Вашингтон и следите му се изгубили.
Съгласно действащите разпоредби местните въздушни контрольори съобщават в щаба на Ръководство въздушно движение за смяната на курса. Повечето от членовете на Ръководството отсъствали,
били в Канада на професионален конгрес. В този
объркан ден дежурните във РАА решават, че това е
поредното съобщение за втория самолет, който
сменил курса в посока Ню Йорк. Едва след половин час те най-после осъзват, че става дума за трето отвличане и чак тогава информират военните власти. От това недоглеждане се губят 29 ценни минути.
При разпита на 13 септември пред сенатската
Комисия на въоръжените сили, началникът на Генералния щаб генерал Ричард Майерс не може да
обясни какви мерки са били взети за прихващане
на "Боrнга". След напрегнатия разговор с най-висшето командване на армията парламентаристите достигат до заключението, че никакви действия не са били предприети (прочетете протокола в приложенията).
Но как да повярваме, че армията на Съединените
щати би останала безучастна по време на атентатите?
За да парира отрицателния ефект от този разговор, NORAD (Северноамеринско военновъздушно командване) публикува комюнике на 14 септември. За запълване празнините в паметта на генерал Ричард Майерс в него се съобщава, че информацията за отвличането е получена едва в 9-24 ч.
Твърди се, че незабавно е издадена заповед на два прехващача Р-16 от базата в Хенгли (Вирджиния) да се заемат с "Боинга".
Но след като военновъздушните сили не знаели къде се намира, помислили, че ще извърши нов атентат в Ню Йорк, и изпратили прехващачите на север. Един военнотранспортен самолет, излетял от президентската база в Сейнт Андрю, случайно срещнал "Боинга" и го идентифицирал. Твърде късно.
Не е сигурно, че версията на Северноамериканското военновъздушното командване е по-достоверна от тази на шефа на Генералния щаб.
Можем ли да вярваме, че военната радарна система на Съединените щати не е в състояние да локализира цял "Боинг" в участък с диаметър няколко десетки километра? И че огромен пътнически самолет може да се измъкне от мощните Р-16, изпратени да го проследят?
Дори да допуснем, че "Боингът" е преодолял
това първо препятствие, щяха със сигурност да го
свалят, когато е доближавал Пентагона. Механизмите за сигурност, с които се охранява Министерiтвото на отбраната, безспорно са военна тайна. Както и на Белия дом, който е в съседство. Още повече, че те изцяло са преразгледани9 след поредица от инциденти през 1994 г., преди всичко кацането на малък самолет "Чесна 150L", върху моравата пред Белия дом.
Известно е също така, че противовъздушната отбрана се контролира от президентската база в Сейнт Андрю. Два бойни ескадрона са постоянно разположени там - 113 бойно ято от военновъздушните сили и 321 бойна част от военноморския флот. Екипирани съответно с Р-16 и Р/А-18, те никога не биха позволили на "Боинга" да се доближи.
Ето обаче и думите на подполковник Вик Варжински, говорител на Пентагона - "Ние не си давахме сметка, че този самолет идва към нас и се съмнявам дали преди вторник (11 септември) някой изобщо би предвидил подобно нещо".
И така, след като е заблудил преследвачите си и
е преминал безпрепятствено през най-съвършената
противовъздушна защита, "Боингът" приключва
своя полет в Пентагона.
"Боинг 757-200" е превозвач, способен да транспортира 239 пътника. Размерите му са 47,32 метра
дължина и 38,05 метра размах на крилата. Натоварен до край, този мастодонт тежи 115 тона и достига скоростта на кръстосвач - 900 км/час.
Що се отнася до Пентагона, това е най-голямата административна сграда в света. Общата й площ заема 138 декара. Всеки ден в нея работят 23 000 души. Дължи името си на странната конструкция - пет концентрични петоъгълника. Построен е недалеч от Белия дом, но на другия бряг на Потомак. Не се намира всъщност в самия Вашингтон, а в Арлингтън, в съседния щат Вирджиния.
За да причини възможно най-големи щети, "Боингът" би трябвало да се забие в покрива на Пентагона. Впрочем това е и най-простото решение - площта на сградата е 117.363 декара. Терористите обаче избират да се ударят във фасадата, въпреки че нейната височина е едва 24 метра.
Самолетът внезапно приближава земята, сякаш
ще каца. Остава в хоризонтално положение и се
снишава почти вертикално, без да повреди електрическите стълбове по магистралата, която минава до паркинга на Пентагона - нито с удар, нито дори
с въздушната струя.
С намаляване на височината колесникът за кацане изскача автоматично. Въпреки че с него височината му е 13 метра, което се равнява на триетажна сграда, "Боингът" пробива фасадата на зданието от партера до първия етаж. В такъв случай колесникът трябва да се е отскубнал преди самолетът да се приземи в базата на Пентагона. И всичко това (виж снимката на корицата), без да повреди прекрасната морава, която се вижда на преден план, нито сградата, нито паркингът, нито площадката за малки хеликоптери.
Въпреки теглото си (стотина тона) и скоростта (между 400 и 700 км/час), самолетът разрушава само
част от най-въшния от петте концетрични петоъгълника на конструкцията. Това се вижда ясно на същата снимка.
Ударът е усетен в целия Пентагон. Горивото на
самолета, което се зарежда в резервоари в крилата
на машината, се възпламенява и пожарът лумва
навътре в сградата. 125 души намират там смъртта
си; към тях трябва да добавим и 64-та от борда на
"Боинга".
Най-случайно (?) самолетът се удря в част от
Пентагона, която е в ремонт. Там приключват работата по настаняването на нов Център за командване на флота'4. Повечето кабинети са необитавани, а в други има само по няколко цивилни, заети с оборудването. Това обяснява защо загиналите са предимно цивилни лица, а между военните жертви има само един генерал.
След половин час се сгромолясват по-горните етажи.
Тези първи сведения изглеждат доста неправдо-
подобни.
Останалата част от официалната версия е нап-
раво невъзможна, но –
1. Ако нанесем контурите на самолета върху сателитната фотография, ще установим, че само носовата част на “Боинга” е проникнала в сградата.
2. Тялото и крилата са останали отвън.
3. Самолетът е замръзнал на място, без крилата
му да ударят фасадата.
4. Никакви следи от удар не се виждат освен
тези от носа на "Боинга".
5. В такъв случай би трябвало да видим крилата
и тялото на самолета отвън, върху моравата.
6. Ако носът на самолета е направен от много
сложна сплав, но податлива на бързо стопяване, и
ако крилата, в които се съхранява горивото, могат
да изгорят, то тялото на "Боинга" е от материал,
подобен на този на каросерията на лека кола или
камион. След пожара от него задължително биха се
открили някакви овъглени останки.
7. Ако се върнете отново към фотографията на
Асошиейтед Прес (на корицата), ясно ще видите,
че там самолет няма. Впрочем снимката е направена в първите минути - пожарните коли са пристигнали, но пожарникарите още не са се задействали и горните етажи още не са рухнали.
По време на пресконференцията от 12 септември командирът на пожарникарите от община Арлингтън Ед Плогър уточнява, че неговите хора са били наети да се борят с пламъците вътре в Пентагона, но са били държани встрани от мястото на сблъсъка. Единствено специализираните екипи за издирване и спасяване на ФЕМА (Urban Search and rescue) са се намесвали в oействия в близост до самолета.
След това се повежда следния сюрреалистичен
диалог -
Журналист - "Какво е останало от самолета?"
Командир Плогьр - "Преди всичко, що се отнася
до машината, има няколко парчета от нея, които
можеше да се видят от вътрешността на сградата
по време на операцията за потушаване на пожара,
за които ви говорих, но не става дума за големи останки. С други думи, няма парчета от корпуса или нещо подобно."(...)
Журналистът - "Командире, има малки парчета от
машината пръснати навсякъде, чак до магистралата. Бихте ли казали, че самолетът е експлодирал,
буквално експлодирал в момента на сблъсъка заради
горивото или... "
Плогър - "Знаете ли, бих предпочел да не се произнасям по този въпрос. Разполагаме с множество
очевидци, които са в състояние да ви информират
по-добре какво се е случило със самолета при приближаването му. Ние не знаем. Лично аз не знам. " (...)
Друг журналист - "Къде е горивото на самолета?"
Плогър - "Има нещо, което мислим, че е локва,
точно на мястото, където смятаме, че е бил носът
на самолета." (виж ти!)
И така, макар от правителството, парламента и
армията да претендират, че са видели как самолетът пада, никой не е открил и най-малко парченце от него, дори от колесника - има само неидентифицируеми парченца метал.
Камерите за видеонаблюдение на паркинга на
Пентагона също не са засекли "Боинга", в нито
един момент и под какъвто и да било ъгъл.
Нека обобщим официалната версия -
Един отвлечен "Боинг" се е измъкнал от изпратените след него преследвачи Р-16 и е обезвредил
системата за противовъздушна защита на Вашингтон. Приземил се е вертикално върху паркинга на Пентагона, оставяйки през цялото време в хоризонтално положение. Блъснал се е във фасадата на нивото на приземния етаж. Проникнал е в него само с носа си и се е спрял тъкмо преди да навлязат крилата му. Корпусът му се е разпаднал незабавно. Горивото в крилата му е пламнало само колкото да предизвика пожар в сградата, после се е превърнало в локва, която се е преместила там, където се
предполага, че е бил носът на самолета.
Въпреки уважението, което дължим към обществените качества на "очевидците" - mравителствени чиновници и парламентаристи, не можем да преглътнем полусдъвканите им глупости.
От това, че трябва непременно да повярваме на твърденията на хора с много висок ранг, можем да
съдим за сериозността на силите, хвърлени от армията на Съединените щати, за да се изопачи истината.
Впрочем тази абсурдна и смешна история беше
изградена постепенно, като всяка поредна лъжа водеше към друга. Ако се върнете към първото комюнике на Пентагона, цитирано в началото на тази глава, ще усjановите, че там не става дума за никакъв "Боинг".
Версията за "самолет камикадзе" се появява едва
половин час по-късно. Също така не се споменава
и за преследщите ги прехващачи, които се опитват
да засекат самолет фантом, при изслушването на
главнокомандващия Генералния щаб на армиите.
Едва след два дни МОКАО си измисля лутащите се насам-натам Р-16.
Официалната версия не е нищо друго освен про-
паганда.
Остава фактът, че 125 души са мъртви в Пента-
гона и че самолет с 64 пътници е изчезнал.
Каква е причината за експлозията, засегнала
Пентагона?
Какво е станало с полет 77 на Американската
авиокомпания?
Мъртви ли са пътниците?
Ако да, къде са те?
Има толкова въпроси, на които американската
администрация е длъжна да отговори. Преди всич-
ко, нека се запитаме - какво се опитва да прикрие
официалната версия?
Отговаряйки на въпроси по СNN в деня след
атентата, генерал Уесли Кларк, бивш главнокомандващ силите на НАТО по време на войната в Косово, каза - "От известно време знаехме, че някакви групи кроят планове (за атака срещу Пентагона), очевидно не сме знаели достатъчно (за да действаме)."
Това загадъчно твърдение по никакъв начин не подсказва, че става дума за чужд агресор, а по-скоро за зачестяващите заплахи, идващи от среди на крайната десница срещу Пентагона. По-скоро то ни позволява да kадзърнем в тайните противоречия, които разкъсват управляващяата класа на Съединените щати...
Ако администрацията на Буш е фалшифицирала атентата срещу Пентагона, за да прикрие вътрешни проблеми, не е ли скрила също и някои неща около атентатите в Световния търговски център?
ГЛАВА 2 – СЪУЧАСТНИЦИ НА ЗЕМЯТА

………

…В 17.20 ч. сграда № 7 на Световния търговски
център, която не беше засегната от самолетите, на свой ред рухва, без да причини нито една жертва. Нюйоркските екипи за спешна помощ смятат, че
сградата е била повредена от рухването на двете други преди нея. Лавинен ефект би могъл да събори и други съседни сгради. Кметството на Ню Йорк поръчва тридесет хиляди чувала за мъртъвци.
В следобедните часове и през следващите дни
сценарият на атаката е сглоби - ислямисти, от мрежата на Бен Ладен, организирани в групи по пет души и въоръжени с кътъри - макетни ножчета за рязане на хартия, са отвлекли пътнически самолет. Фанатиците са жертвали живота си, насочвайки самолетите камикадзе към небостъргачите.
На пръв поглед, фактите са неоспорими.
Обаче колкото повече навлизаме в подробности, толкова повече противоречия се откриват.
Двата самолета са идентифицирани от ФБР като "Боинг 767", принадлежащи - първият на Американските авиокомпании (полет 11, Бостън - Лос Анджелис), а вторият - на Юнитед авиокомпании (полет 175, Бостън - Лос Анджелис). Компаните потвърждават, че тези техни самолети са изчезнали.
Благодарение на някои пътници с клетъчни телефони, които са се обадили на близките си по време на събитието, се знае, че въздушните пирати са преместили пътниците към задната част на самолета, както се прави винаги в такива ситуации, за да се изолира пилотската кабина. Действията им са били улеснени и от факта, че на борда е имало твърде малко пътници -
81 в полет 11 и 56 в полет 175, при наличието на
239 места във всеки от самолетите.
Според сведенията, предадени от пътниците по телефона, пиратите са разполагали само с хладно
оръжие. След затварянето на въздушното пространство над Съединените щати всички самолети са приземени и претърсени от ФБР.
В два от тях - полет 43 (Ню-Йорк - Лос Анджелис) и полет 1729 (Ню Йорк - Сан Франциско), са открити подобни ножчета, скрити под седалките. Разследващите вадят заключението, че всички въздушни пирати използват този модел, По-късно ЦРУ открива чували със същото оръжие в къща, където е пребивавал Осама Бен Ладен в Афганистан, катого сочат за свидетелство, че ислямистите са били обучавани да си служат с него.
И все пак трудно е да приемем, че поръчителите на тези атентати не са си направили труда да снабдят своите хора с огнестрелно оръжие, рискувайки по този начин операцията да се провали изцяло или частично. Още по-учудващо е, като се знае, че е по-лесно да се премине през летищния контрол с адаптиран пистолет (от синтетични материали, които не могат да бъдат уловени от рентгеновия летищен контрол – бел.), отколкото с ножче .
Защо си задаваме такива въпроси?
Широко разпространено е мнението, че арабите, сиреч ислямистите, обичат да колят жертвите си. Наличието на кътьр води до заключението, че всички въздушни пирати са били араби, но това е нещо, което следва да бъде доказано.
Преди да достигнат Ню Йорк, самолетите е трябвало значително да намалят височината на полета, така че пилотите да имат поглед към небостъргачите отстрани, а не отгоре. Погледнат от небето, един град прилича на план и изчезват видимите ориентири. За да бъдат ударени кулите, е трябвало да се маневрира на много малка височина.
Пилотите е трябвало не само да ориентират самолета на височината на удара, но и да го разположат странично. Широчината на кулите близнаци е 63.70 м. Размахът на крилата на "Боинг 767" е 47.60 м. На видеозаписите наблюдавахме как машините с абсолютна точност се врязват в центъра на мишените си.
При едно малко отклонение от 55.65 м. и самолетите щяха да пропуснат целта си. При средна скорост от 700 км/час разстоянието се прелита за три десети от секундата. Като се има предвид малката маневреност на тези машини, това е изключително сложни маневра за пилоти ветерани, да не говорим за новаци в занаята.
Първият самолет идва точно отпред, по посока на вятъра, което улеснява стабилизирането му. Но вторият трябва да извърши сложна маневра със завъртане, която е особено трудна срещу вятъра. И въпреки всичко той също уцелва своя небостъргач - на точната височина и в центъра.
Професионални пилоти, с които разговарях, твърдят, че малцина измежду тях са способни да се справят с такава операция, и категорично отхвърлят възможността да успее пилот аматьор.
Има обаче само един сигуренн начин - да се използват сигнали. Сигнал, излъчен от мишената,
привлича самолета и той се управлява автоматично. Впрочем радиолюбители са засекли подобен сигнал, идващ от Световния търговски център. Уловен е, защото е влияел на телевизионните антени, монтирани върху кулите.
Възможно сигналът да е бил активиран в последния момент, за да не бъде открит и унищожен. Може е пиратите да са използвали и два сигнала, защото един трудно би свършил работа, въпреки че кулите са една до друга.
Накъсо - нужни са им били съучастници на земята. И ако са имали такива, не е било необходимо да разполагат с много пирати на борда. И малък екип е достатъчен, за да включи машината на автопилот. Дори присъствието на пирати на борда също не е необходимо, след като няма да се вземат заложници - ако се "изпиратстват" бордовите компютри преди излитането, е възможно машината да се
контролира по време на полет благодарение на технологията Global Hawk, разработена от Министертвото на отбраната. В такъв случай "Боингът" се управлява дистанционно, нещо като безпилотен самолет.
В следващ момент кулите близнаци се срутват в самите себе си. ФЕМА възлага на американското
дружество на гражданските инженери (ASCE) да
състави анкетна комисия.
Според предварителния доклад, при изгарянето
на керосина се е вдигнала такава температура, че
централната метална конструкция на сградите се е
стопила. Тази теория е категорично отхвърлена от
асоциацията на ню-йоркските пожарникари и от
отрасловото списание Fire Engineering, които с изчисления доказват, че тези конструкции могат да издържат на огън дълго време.
Пожарникарите твърдят, че са чули експлозии в
основата на сградите, и искат да се започне независимо разследване. Те си задават въпроса какви са били субстанциите, складирани в сградите, и при липса на отговор — се питат дали не става дума за криминални експлозии с участието на екип на земята. Ван Ромеро, известен специалист от Института по минно дело и технологии в Ню Мексико, твърди, че такова срутване може да се предизвика само с експлозиви. Под натиска на общественото мнение той оттегля становището си.
С разбиването на самолетите в кулите близнаци не може да се обясни падането на една друга сграда - кула 7. Хипотезата, че основите й са били дестабилизирани, е отхвърлена от Американското дружество на гражданските инженери - фактически кула 7 не се е наклонила, а се е срутила "в себе си".
Въпросът вече не е "Била ли е тя взривена", а по-скоро “Каква друга хипотеза можем да изка-
жем?”
И точно тук се появява сензационна новина във
вестник "Ню Йорк Таймс"24. Световният търговски
център, за който се приемаше, че е цивилна прицелна точка, се оказва прикрита военна мишена. Може би хиляди човешки същества са загинали, защото, без да знаят, са служели като жив щит. Кула 7, а може би и други сгради и техните подземия, са били прикритие за база на ЦРУ.
От най-обикновена служба за шпиониране на чуждестранните делегации в ООН през петдесетте
години по времето на Бил Клинтън тя незаконно
разширява дейността си до икономическо следене на
Манхатън. Основните ресурси в апарата на американското разузнаване са пренасочени от антисъветския шпионаж към икономическа война. Това преориентиране е горещо оспорвано от най-консервативните среди в ЦРУ и от генералния щаб на армиите.
Ако се върнем назад, можем да си зададем въпроса дали пък целта на атентата, извършен в Световния търговски център на 26 февруари 1993 г. (шестима мъртви, около хиляда ранени) не е била тази секретна база на ЦРУ, макар и не толкова развита по онова време.
Като знаем, че по време на първия удар между
30 000 и 40 000 души са се намирали в кулите близнаци и че всяка от тях има 110 етажа, излиза че на всеки етаж е имало средно не по-малко от 136 души.
Първият "Боинг" се врязва в Северната кула
между 80-ия и 85-ия етаж. Намиращите се на тези
нива са загинали незабавно, било от удара, било от
последвалия го пожар. Хората от по-горните етажи
се оказват в капан, тъй като пожарът тръгва нагоре.
Някои от тях са предпочели да се хвърлят в бездната надолу, отколкото да загинат в пламъците. Накрая сградата рухва. Всички, които са се намирали на най-горните 30 етажа, би трябвало да са мъртви. По прости изчисления те би трябвало да са минимум 4087 души.
Според официалното съобщение от 9 февруари 2002, обаче жертвите от двата атентата възлизат общо на 2843 души. Цифрата е обобщена и включва загиналите пътници и екипажи в двата "Боинга", полицаите и пожарникарите, жертви на срутването, както и посетителите в кулите.
Вижда се, че броят на загиналите е доста по-малък от първоначалните предположения и ни кара да мислим, че въпреки общото впечатление целта на атентаторите не е била да се причинят възможно най-големи човешки жертви.
Обратно, трябвало е да има някаква предварителна намеса, така че много хора и поне тези, които са работели на най-горните етажи, да не бъдат на работните си места в уречения час.
Така например израелският ежедневник Ha’aretz разкрива, че "Одиго", водеща фирма в областта на
електронните комуникации, е получила анонимно
предупредителни тревожни съобщения за атентатите в Ню Йорк два часа преди това да се случи. Тези факти са потвърдени пред вестника от директора на фирмата Миша Маковър. Предупреждения от всякакъв вид е можело да бъдат отправени към работещите в Северната кула, дори и да не са били взети на сериозно от някои.
Тук откриваме общи черти с атентата, извършен в Оклахома Сити на 19 април 1995 г. Същият ден голяма част от чиновниците, работещи във федералната сграда Alfred Murrah са получили полудневен отпуск, така че експлозията на колата бомба е убила 158 души. За този атентат днес се знае, че е бил извършен от военни, членуващи в крайнодясна организация, в която е проникнало
ФБР.
В случая с Оклахома Сити ФБР е допуснало извършването на атентата, но е ограничило неговия обсег.
Нека изслушаме сега това странно признание на президента Джордж Буш на една среща в Орландо на 4 декември.
Въпрос - "Преди всичко бих искал да ви кажа, господин президент, че вие дори не си представяте колко много сте направили за нашата страна. Как се почувствахте, когато ви информираха за терорис-
тичното нападение."
Президентът Джордж Буш - "Благодаря, Джордан. Знаете ли, Джордан, няма да ми повярвате, ако ви кажа в какво състояние ме хвърли вестта за терористичната атака. Бях във Флорида. И моят главен секретар, Анди Кард - всъщност, намирах се в класна стая, за да обсъждаме една особено ефикасна система за обучение по четене. Бях седнал извън стаята в очакване да вляза и видях един самолет, който се блъсна в кулата - разбира се, имаше включен телевизор. И тъй като аз самият съм бил пилот, си казах, този е ужасен пилот. Помислих си, че става дума за страшен инцидент. Но [тогава] ме въведоха [в класната стая] и просто нямах време да мисля за това. Бях седнал вътре и Анди Кард, моят главен
секретар, когото виждате седнал ей-там, влезе и ми
каза - "Втори самолет се е блъснал в кулата, Америка
е нападната. "
Всъщност, Джордан, в началото не знаех какво да мисля. Знаете ли, израснал съм в такива времена, когато и през ум не ми е минавало, че Америка може да бъде нападната - вероятно и баща ви или майка ви тогава са разсъждавали като мен. И в този кратък момент започнах напрегнато да обмислям какво означава да си нападнат. И знаех, че щом получа всички факти [доказващи],, че сме били нападнати, цената ще бъде адски висока за това, че са се захванали с Америка. " (Аплодисменти.)
Според собствените му думи, президентът на Съединените щати е видял картина от първия сблъсък, преди още да се е случил вторият. Това не може да са били кадрите, случайно заснети от Джул и Геодон Ноде. Братята Ноде я прекарват целия си ден в Световния търговски център, за да снимат, и техният видеоматериал е разпространен от агенция "Гама" едва тринадесет часа по-късно.
Следователно става дума за секретни кадри, които незабавно са били пренесени в охраняемата стая, оборудвана в началното училище, предвид предстоящото посещение на президента.
Но щом разузнавателните служби са успели да
филмират първия атентат, това означава, че са били
предварително осведомени.
Защо тогава не са предприели нищо, за да спасят своите сънародници?
Нека обобщим сведенията, с които разполагаме -
1. Терористите са получили техническа подкрепа от екип на земята.
2. Те са активирали едно или две сигнални устройства.
3. Предупредили са работещите в сградите, за да ограничат броя на човешките жертви.
4. Взривили са и трите небостъргача.
5. Всичко това става пред погледа на разузнавателните служби, колкото бдителен, толкова и пасивен.
Дали подобна операция може да бъде замислена и ръководена от една пещера в Афганистан и осъществена от шепа ислямисти?
...........






ГЛАВА 4 – ФБР В АКЦИЯ

С учудващо самочувствие на организация, която прави чест на Съединените щати, ФБР предприема на 11 септември най-мащабното криминално разследване в човешката история - "Реntlbomb" (съкращение от Pentagon-Twin Towers-Bomb). То изисква на свое разположение една четвърт от хората си, мобилизирайки 7 000 служители, от които 4 000 кадрови агенти.
Към собствените си кадри добавя и придадените за целта от други подразделения на Министерството на правосъдието - Отдела по престъпността, прокуратурата. Службата по имиграция и натурализация.
ФБР разчита и на "американската разузнавателна общност", а именно С1А (ЦРУ), NSA (Национална агенция за сигурност) и DIA (Военно разузнаване).
ФБР разполага и с помощта на международни
полицейски организации като Интерпол и с двустранно договореното сътрудничество с полицейските служби на съюзните държави.
За да събере данни, ФБР още същата вечер след
атентатите призовава хората да свидетелстват. През
следващите три дни постъпват 3 800 телефонни
обаждания, 30 000 електронни писма и 2 400 сигнала от агенти информатори.
В деня след атентатите ФБР вече е успяло да
установи как са действали терористите. Агенти от
мрежата на Бен Ладен са влезли легално на американска територия. Те са преминали ускорени курсове по пилотиране. Организирани в групи по петима камикадзета, те са отвличали пътнически самолети с цел да се разбият във важни обекти.
На 14 септември ФБР публикува поименния списък на деветнадесеттимата предполагаеми въздушни пирати.
През следващите седмици международният печат пресъздава живота на един камикадзе. Става ясно, че техните приятели или съседи не биха могли по нищо да се досетят за намеренията им, нито пък западната полиция да ги забележи. Смесени с тълпата, старателно отбягвайки да излагат своите възгледи, тези "дремещи агенти" се "събуждат" едва в деня на своята мисия. А други "дремещи агенти", спотаени в мрака, очакват своя час.
Неуловима заплаха е надвиснала над западната
цивилизация.
От методологична гледна точка това е очевидно
претупано разследване. При такова престъпление и
толкова сложни факти полицаите са били длъжни
да изградят множество хипотези и да проследят всяка от тях докрай, без да пренебрегнат нито една.
Възможността за вътрешен тероризъм е отхвърлена по принцип и изобщо не е проучвана.
Затова пък Осама бен Ладен вече е посочен от "източници, близки до разследването" само няколко часа след атентатите. Общественото мнение иска виновниците и те веднага са намерени.
Във всеки от четирите отвлечени самолета терористите са организирани в екипи по 5 души, групирани в последния момент. В самолета от полет 93 обаче, който се взривява над Пенсилвания, те са само четирима - петият член на групата Закариас Мусауи е задържан малко преди това заради нередовни документи за пребиваване.
В началото ФБР твърди, че всички въздушни пирати са били надъхвани за саможертва. По-късно, след като бе открита касета със запис на Осама бен Ладен, се оказа че само пиратите пилоти са били камикадзета, а останалите членове на екипа са информирани за самоубийствения характер на мисията едва в последния момент.
Независимо дали е било точно така, идеята за екипи от камикадзета е изненадваща.
Действително психологията на самоубийството е абсолютно индивидуална. Японските камикадзета по време на Втората световна война действат всеки поотделно дори когато е трябвало да нанасят ударите си на вълни от няколко наведнъж.
В по-ново време членовете на японската Червена армия (Ренго Сегикун), които пренасят тази техника в Близкия изток във връзка с атентата в Лод (Израел, май 1972), действат по трима, но след като са преминали специално обучение, за да се сработят добре помежду си. И все пак един от терорис тите от -Под, Козо Окамото, е заловен жив.
Не е известен нито един случай на формирани в последния момент групи камикадзета…
И все пак версията за камикадзета е потвърдена от писмени документи на арабски език, които ФБР публикува в превод на английски и които бяха оповестени и в световната преса.
Те са открити в три екземпляра - първият в един куфар, загубен при прекачване, собственост на Мохамед Ата; вторият - в изоставена от Навар Алхазми кола на летището "Дълес" и третият – сред останките от самолет полет 93, експлодирал над Стоуни Крийк Тауншип (Пенсилвания).
Става дума за четири страници, съдържащи религиозни съвети –
" 1) Закълни се да умреш и си повтори своята цел.
Избръсни тялото си и го намажи с одеколон. Изкъпи
се.
2) Увери се, че добре познаваш всички подробности от плана и бъди нащрек, за да реагираш срещу врага.
3) Прочети от Ат Тауба и Ал Анфал [войнствени
сури от Корана], размисли върху тяхното значение и
помисли за всичко, което Господ е обещал на мъчени-
ците. " и т.н.
Съчинени в класически верски стил, често с изразност от средновековието, тези документи до голяма степен допринесоха за подхранване образа на фанатика, който американските власти предоставиха за всенародно заклеймяване.
А всъщност това е груб фалшификат, в който всеки запознат с исляма съзира несъответствия.
И наистина, в началото са думите "5 името на Аллах, в мое име и в името на семейството ми" (!), докато мюсюлманите за разлика от множеството американски пуритански секти никога не отправят молитви в свое име или в името на семейството си.
Също така в едно от изреченията се е прокраднал израз, типичен за янките, но недопустим за словесността на Корана - " Трябва да се изправиш лице в лице и да го разбереш 100% (!)."
ФБР представя Мохамед Ата като ръководел на
операцията. За десет години този тридесет и три
годишен египтянин е живял в Салу (Испания), после
в Цюрих (Швейцария) - където, естествено, според
следователите е заплатил с кредитна карта швейцарски ножчета за отвличане на самолета - и накрая в Хамбург (Германия). Заедно с други двама терористи там е следвал електротехника, без да привлече каквото и да било внимание върху себе си; нито е споделял екстремистките си възгледи.
След пристигането в Съединените щати той се
присъединява към съучастниците си във Флорида,
завършва курсове по пилотаж във Венеция (Флорида) и дори плаща няколко часа за тренажор в Маями. В стремежа си да прикрие своя фанатизъм Мохамед Ата си прави дори труда да посещава "Олимпик гардън" в Лас Вегас - най-голямото кабаре в света с гологърди момичета. И този агент, който няма равен на себе си, трябва да отиде в Бостън на 11 септември с вътрешен полет.
Заради малкото време за прекачване от един полет на друг багажът му не е претоварен в неговия самолет. При претърсването му ФБР открива видеозаписи от тренировъчни полети с "Боинг", книга с ислямски молитви и някакво старо писмо, в което той изразява желанието си да умре като мъченик.
Ата е идентифициран като шеф на групата терористи от един стюард, който по време на отвличането е успял да се обади по мобилния си телефон и е посочил номера на мястото му в самолета - 80.
Трябва ли тези сведения да бъдат взети на сериозно? Да приемем, че Мохамед Ата десет години надлежно е прикривал своите намерения и се е свързвал със своите съмишленици по строго регламентиран начин, така че да не привлича вниманието на разузнавателните служби. Обаче в последния момент оставя цял куп улики след себе си.
Какъв шеф на операцията е той, щом може да рискува да изпусне връзката между полетите и то на 11 септември и в последния момент да хване полет 11 на Америкън Еърлайнс, но без да си получи багажа? Впрочем, дали ще ви е грижа за багажа, ако ще се самоубивате?
Още по-забавно е твърдението на ФБР, че са открили паспорта на Мохамед Ата, съвсем запазен, в димящите останки на Световния търговски център! Това си е истинско чудо; човек се пита как е могъл да оцелее този документ след такива премеждия. Очевидно е, че ФБР само си фабрикува доказателствата. Може би това е просто безумна реакция на полицейска служба, доказала своята неспособност да предотврати нападението, която с всички средства се опитва да си върне доброто име.
Смущаваща е и полемиката, възникнала около
самоличността на всички камикадзета. Международната преса надълго и нашироко обсъжда психологическия профил на деветнадесетимата терористи, посочени от ФБР. Всички са мъже на възраст между двадесет и пет и тридесет години. Те са араби, мюсюлмани, повечето от тях саудитци. Имат образование. Действат по убеждение, а не от безрасъдство.
Единствената неяснота в картината идва от това, че фотороботът се базира на списък, който се оспорва.
Посолството на Саудитска Арабия във Вашингтон потвърждава, че Абдулазис Аломари, Мохамед
Алшехри, Салем Алхазми и Саид Алгамди са в цветущо здраве и живеят в родината си. Валид М. Алтехри, който понастоящем живее в Казабланка е пилот в "Ройал ер Марок" (Мароканските кралски авиолинии), е дал интервю пред "Ал Кюдс ал Араби", лондонски ежедневник, описван на арабски език.
Принц Сауд ал Фейсал, саудитски министър на
външните работи, декларира пред пресата - "Доказано е, че петима от изброените в списъка на ФБР нямат нищо общо с това, което се случи. " Същевременно принц Найеф, министър на вътрешните работи на Саудитска Арабия, заявява пред официална американска делегация - "Засега не съществуват никакви доказателства, че [петнадесет души от саудитски произход, обвинени от ФБР] са свързани с 11 септември. Не сме получавали нищо по този въпрос от Съединените щати.”
А как е била установена самоличността на терористите? Ако погледнем списъците на жертвите, публикувани от авиокомпаниите на 13 септември,
с изненада ще забележим, че в тях не фигурират
имената на въздушните пирати. Те като че ли са
извадени от списъка с имената на невинните жертви и членовете на екипажа.
Ако преброим пътниците, те се оказват - 78 в
полет 11 на Америкън Еърлайнс (самолетът, който
се разби в северната кула на Световния търговски
център), 46 в полет 175 на Юнайтед Еърлайнс (ударил южната кула), 51 в полет 77 на Америкън Еърлайнс (за който се твърди, че се е разбил в сградата на Пентагона) и 36 в полет 93 на Юнайтед Еърлайнс (експлодирал над Пенсилвания).
Списъците са непълни, тъй като някои от пътниците не са били идентифицирани.
Ако се върнем към изявленията на въздушните
компании от 11 септември, ще установим, че само лет полет 11 е превозвал 81 пасажери, полет 175 — 56 , полет 77 — 58 и полет 93 - 38 .
Това означава, че е било физически невъзможно в полет 11 да е имало повече от трима терористи и в полет 93 повече от двама.
Отсъствието на имената на пиратите в списъците не означава, че те са извадени с оглед на някаква "политическа коректност", а че просто не са били там. Ще трябва да се простим с идентифицирането на Ата от стюард по номера на седалката му 80.
Накратко, ФБР е съчинило списък от въздушни
пирати, въз основа на който се изгражда образ - фоторобот на враговете на Запада. Приканват ни да повярваме, че пиратите са арабски ислямисти и че действат като камикадзета.
Изключва се напълно вариантът за вътрешно-американска следа. Всъщност не знаем нищо нито за самоличността на "терористите", нито за начина
им на действие. Всички хипотези си остават открити. И както при всяко престъпление, първият въпрос, който трябва да си зададем, е - "Кой има сметка от такова престъпление?"
А именно - в деня след атентатите е констатирано, че в шестте дни преди атаките са извършени действия, които може да се окачествят като "злоупотреба със секретна информация". Акциите на Юнайтед Еърлайнс (компанията собственик на самолетите, разбили се в южната кула на Световния търговски център и при Питсбърг) изкуствено падат с 42 процента.
Акциите на Америкън Еърлайнс (собственичка
на самолетите, блъснали се в северната кула на
Световния търговски център и Пентагона) пък, па-
дат с 39 на сто.
Нито една друга компания в света не е обект на подобна манипулация с изключение на КЬМ, Холандските кралски аеролинии. Оттук можем да допуснем, че самолет на холандската авиокомпания е бил нарочен за обект на пето поредно отвличане.
Подобни машинации са констатирани и при избора за продажба на ценни книжа на Моrgan Stanley Dean Witter & Со, които са умножени по 12 през седмицата преди атентатите. А тази фирма заема 22 етажа от Световния търговски център.
Същото важи и за избора за продажба на акции
(умножени по 25) на най-големия борсов посредник в света Меrrill Lynch & Со, чиито централен офис е разположен в една от съседните сгради, заплашена от срутване. И най-вече за избора за продажба на акции от замесените застрахователни компании – Munich Re, Suiss Re и Axa.
Първа вдига тревога чикагската Комисия за кон-
трол на борсовите сделки. Тя констатира, че на
борсата в Чикаго "посветените" са реализирали 5
млн. долара свръхпечалба от Юнайтед Еърлайнс, 4
млн. от Америкън Еърлайнс, 1,2 млн. от Моrgan Stanley Dean Witter & Со и 5,5 млн. долара от Меrrill Lynch & Со.
След започване на анкетата по случая "посветените" предпазливо се отказват от печалбата от 2,5 млн. долара от Америкън Еърлайнс, която не са успели да изтеглят, преди да бъде включена алармата.
Контролните органи на всички по-големи борси изчисляват печалбите, реализирани от "посветените". Разследването се координира от Международната организация на комисиите по цените (IOSKO). На 15 октомври тя организира видеоконференция, на която националните власти представят своите доклади към този момент. Оказва се, че незаконно извлечените печалби възлизат на стотици милиони долари, което представлява най-голямата злоупотреба с информация, извършвана досега.
Осама бен Ладен, чиито банкови сметки са блокирани от 1998 година насам, не разполага с необходимите средства, за да извърши тази спекулация. Талибанското правителство на Ислямска държава Афганистан също вече не разполага с финансови средства. Президентът Бил Клинтън разпорежда замразяването на всички налични средства по сметките на Бен Даден, на негови съдружници, на асоциациите и фирмите му с изпълнителна заповед 13099, подписана символично с дата 7 август 1998 (в отговор на атентатите в Найроби и Дар ес Салам). Решението е утвърдено от Съвета за сигурност на ООН на 13 август 1998 с резолюция 1193.
Бил Клинтън разширява тези мерки и върху банковите сметки на талибаните и техните съюзници и сателити с изпълнителна заповед 13129 от 4 юли 1999.
И на края, сметките на отделни лица и организации, свързани с финансирането на "международния тероризъм", са замразени с резолюция 1269 на Съвета за сигурност на ООН от 19 октомври 1999 г. От тази дата насам е твърде смешно да се говори за "милиардера Бен Ладен", тъй като той няма вече никакъв достъп до личното си богатство. Средствата, с които разполага, може да идват от таен източник - държавен или не, - но не и от официален Афганистан.
Установи се, че в по-голямата си част борсови-
те операции са били движени от "Дойче Банк" и
американския й филиал за инвестиции "Алекс Браун". Този филиал е бил управляван до 1998 г. от някава червендалеста личност, страстен почитател на стрелбата и бойните изкуства и бивш капитан от флота А. Б. Кронгард.
Същият банкер става съветник на директора на ЦРУ и от 26 март е трети по ранг в американската разузнавателна агенция. Като се има предвид важността на разследването и влиянието на А. Б. Кронгард, се предполага, че "Алекс Браун" ще сътрудничи на властите за разкриването на "посветените".
Нищо подобно не се случва.
Напълно необяснимо е, че ФБР отказва да разследва този случай; прекратява анкетата си и IOSСО, без да реши проблема. А не е толкова трудно да се проследи движението на капиталите, тъй като всички междубанкови преводи се регистрират от две клирингови организации. Редно е при този значителен размер на сумите банковата тайна да бъде пренебрегната и да се разкрие кои са щастливците, облагодетелствали се от атентатите на 11 септември. Но както споменах, нищо подобно не се случва.
Разполагайки с изключителни средства за разузнаване, ФБР беше длъжно да изясни всяко от противоречията, които разкрихме. Преди всичко
трябваше да проучи обажданията на нападателите
до Секретната служба, за да ги разкрие. Трябваше
да установи какво точно се е случило в Пентагона.
Трябваше да проследи финансовите злоупотреби с
информация. Трябваше да потърси източниците на
тревожните сигнали до "Одиго", изпратени два часа
преди атентатите, за да предпазят хората в Световния търговски център.
Обаче, както досега показахме, вместо да проведе криминално разследване, ФБР е заето да премахва улики и да затваря устата на свидетели. То поддържа версията за външно нападение и се опитва да я подкрепи, оповестявайки импровизиран списък на въздушните пирати и фабрикувайки фалшиви веществени доказателства (паспорта на Мохамед Ата, инструкциите за камикадзетата и др.).
Диригент на тази манипулация е шефът на ФБР Робърт Мюлър III. Този незаменим човек е избран
за длъжността от Джордж У. Буш и е поел функциите си седмица преди 11 септември.
И дали това псевдоразследване е проведено, за да доведе до справедлив процес, или за да прикрие американо-американски отговорности и да оправдае бъдещите военни действия?





ЧАСТ II – СМЪРТТА НА ДЕМОКРАЦИЯТА В АМЕРИКА




Глава 5 - Ответен удар или удобен повод
На 11 септември вечерта президентът Джордж У. Буш се обръща към нацията с тържествено слово с елементи на мистицизъм" - "...Америка е взета на прицел, защото тя е най-яркият фар на Свободата и Прогреса в света. И никой няма да попречи на тази светлина да блести. Днес нашата страна се срещна със Злото, с най-лошото в човешката природа. И ние отвърнахме с всичко най-добро, което има в Америка, със смелостта на нашите спасителни отряди, с грижа за другите, със съседите, които идваха да дадат от кръвта си и да помагат с каквото могат ...
Извършва се разследване, за да се установи кой стои зад тези гнусни деяния. Издал съм заповед за мобилизиране на всички наши ресурси от разузнаването и полицията, за да бъдат открити виновниците и предадени на правосъдието. Няма да правим никакво разграничение между тези, които са извършили атентатите, и тези, които стоят зад тях...
Тази вечер ви приканвам да отправите молитви за всички, които страдат, за децата, чийто свят се пропука, за всички хора, чиято сигурност бе застрашена. И аз се моля те да бъдат утешени от Висшата сила, чието Слово е достигнало до нас през вековете в Псалм 22 - "Да тръгна по долината на смъртната сянка, няма да се плаша от злото, защото Ти си с мене... "
В този ден всички американци, независимо откъде са дошли, се обединяват в нашата обща решимост да си върнем Справедливостта и Мира. Америка се е изправяла срещу неприятели в миналото, ще го направи и сега. Никой от нас няма никога да забрави този ден. Но ние ще продължим да браним Свободата и всичко, което е Добро и Справедливо на този свят. Благодаря ви. Лека нощ и Бог да благослови Америка. "
Въпреки посланието за единство и то в момент, когато вината на Осама бен Ладен е изказана само като хипотеза, самата администрация на Буш е разцепена на две групи, които поддържат коренно противоположни политически виждания. Умерените, обединени от държавния секретар генерал Колин Пауъл и от началника на Генералния щаб на армията генерал Хю Шелтън, препоръчват ответен контраудар, подобно на този, приведен в действие от Бил Клинтън през 1998 г.
Тогава от подводници във водите край Оман бяха
изстреляни ракети "Томахоук" срещу тренировъчните лагери на Ал Кайда в Афганистан и срещу лабораторията Ал Шифа в Судан в отговор на атентатите, извършени срещу посолствата на Съединените щати в Дар ес Салам и Найроби.
Групата на "ястребите" стои на противоположни позиции. Те смятат, че подобни удари нямат никакъв ефект, щом Ал Кайда са подновили атаките. Според тях единствено нападение по суша в Афганистан би позволило да се изкоренят окончателно базите на Бен Ладен. Но кампанията не бива да спре дотук. Тя трябва да продължи, като унищожава всички други потенциални заплахи, т.е. всички организации и държави, които могат да се превърнат в заплаха, подобна на Ал Кайда.
Хенри Кисинджър, вече в напреднала възраст, бивш държавен секретар и наблюдаващ всички подмолни операции на САЩ от 1969 до 1976 г., е покровител и вдъхновител на "ястребите". Едва приключила речта на президента по телевизията, той публикува в сайта на "Вашингтон Поуст" в Интернет своята гледна точка, а именно - "Правителството би трябвало да се посвети на
мисията да нанася системни удари, които да доведат, както се надяваме, до същия резултат, както след атаката в Пърл Харбър ~ унищожение на системата, отговорна за тези нападения. Тази система представлява мрежа от терористични организации, които са намерили убежище в столиците на някои държави. В много от случаите няма да наказваме тези държави само заради факта, че са ги подслонили; в други - ще запазим почти нормални отношения със страните...
Ние все още не знаем дали Осама бен Ладен е автор на покушенията, макар че те носят белезите на операции, характерни за Бен Даден. Не остава друга
възможност, освен всяко правителство, което приютява групи, способни да извършат подобни нападения, дори да не са замесени в днешните атаки, да плати висока цена за това. Ние трябва да отвърнем спокойно, обмислено и непреклонно. "
Докато американската общественост е все още в шок и оплаква своите мъртви, основните въпроси, които си задават американската администрация и правителствата по целия свят на 12 и 13 септември, са три - Ще посочи ли Джордж У. Буш като ви новник за атентатите Ал Кайда? Какъв тип операция ще разпореди в Афганистан? Ще въвлече ли своята страна в дългосрочна война срещу всички свои действителни и предполагаеми врагове?
Официални лица все по-често заявяват пред медиите, че Осама бен Ладен и неговата организация Ал Кайда са организирали и извършили атентатите. Директорът на ЦРУ Джордж Тенет предоставя на президента Буш поредица доклади за засечени разговори на Ал Кайда от 11 септември. От тях се разбира, че атентатите са запланувани преди две години, че това е само началото на дълга серия, в която като цели фигурират Капитолият и Белият дом. Ръководителите на Ал Кайда погрешно са сметнали, че са поразили повече мишени. Например,
"благодарили са на Аллах за експлозиите в сградата
на Конгреса" тържествено са оповестили "разрушаването на Белия дом " и са отпразнували "плана на доктора " (става дума за д-р Айман Зауахри, дясната ръка на Осама бен Ладен). Операцията е била задействана от Абу Зубайда, веднъж вече заподозрян като организатор на атентата срещу военен кораб (през октомври 2000 г.), който е трябвало да оповести "нулевия частна новото хилядолетие.
След това президентът Буш се обръща към ме-
диите - "Току-що приключих съвещание със съветниците
си по националната сигурност, на което разузнавателните служби представиха най-новите си разкрития. Предумишлените и смъртоносни атаки, извър шепи вчера срещу нашата страна, не са нищо друго
освен терористични актове. Това са военни действия. Следователно нашата страна трябва да се обедини с решимост и непоколебима воля. Свободата и демокрацията са застрашени.
Американският народ трябва да разбере, че врагът, срещу който сме изправени, не прилича на нито един от враговете ни досега. Той се спотайва в мрака и за него човешкият живот не означава нищо. Това е враг, който издебва жертвите си - невинни и доверчиви хора, а после се покрива. Но той не може да ни убягва безкрайно. Този враг се опитва да се спотайва, но не може да се скрие завинаги. Този враг си въобразява, че скривалищата му са надеждни, но това не може да трае вечно.
Този враг не напада само нашия народ, а всички
народи, жадни за Свобода, по целия свят. Съединените щати ще използват цялата си сила и мощ, за да победят този враг. Ние ще обединим света. Ще дадем и жертви. Ще преследваме своята цел и ще бъдем непоколебими в решимостта си.
Тази битка ще изисква време и саможертвеност. Но бъдете уверени, ние ще я спечелим... И няма да позволим на този враг да спечели войната, като промени начина ни на живот и ограничи свободите ни. Тази сутрин изложих пред Конгреса искането да се предоставят средства от фондовете за извънредни ситуации, за да можем да помогнем на жертвите, на гражданите на Ню Йорк и Вашингтон да се съвземат от тази трагедия и за да засилим националната сигурност.
Искам да благодаря на членовете на Конгреса за
тяхната солидарност и подкрепа. Америка е единна.
Всички народи по света, които ценят свободата, са на наша страна. Тази битка на Доброто срещу Злото ще бъде грандиозна, но Доброто ще надделее."
С изключение на британското външно министерство, което зачестява с войнствените декларации, правителствата в целия свят с тревога следят реакциите на президента Буш. Те вече са научили, че германската, египетската, френската, израелската и руската разузнавателни служби напразно са се опитвали да предупредят американските колеги за това, което се подготвя, но ЦРУ е подценило заплахата. Те си задават въпроса и за достоверността на докладите - изведнъж толкова обилни – на ЦРУ и твърде бързото разследване на ФБР. Опасяват се да не би с цел да успокои общественото мнение в страната президентът Буш да избързва с посочване на виновника и с това да въвлече страната в незабавен и неадекватен военен контраудар.
Същия ден Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1368. Тя признава "законното право [на Съединените щати] за справедлива индивидуална или колективна защита съгласно Хартата [от Сан Франциско]". Тя гласи, че "Съветът за сигурност
призовава всички държави да работят съвместно, за
да бъдат предадени на правосъдието организаторите, извършителите и подбудителите на тези терористични нападения, и подчертава, че всички онези, поели отговорността да подпомагат, поддържат и приютяват извършителите, организаторите и подбудителите на тези действия трябва да отговарят за това".
С други думи, Съветът за сигурност признава на САЩ правото при необходимост да посегне на суверенитета на държави, които подпомагат извършителите на атентатите, за да бъдат заловени терористите и изправени пред международен съд. Той обаче не им дава правата да раздават правосъдие от свое
име, да нападат държави и да свалят правителства.
Същата вечер Съветът на Атлантическия съюз
заседава при затворени врати. Страните членки решават да оказват помощ на Съединените щати, без да участват със свои части, за да се справят с нападенията, на които са подложени. Заседанието е крайно напрегнато. Някои представители смятат, че атентатите може да са и поръчани отвътре, от държавния апарат на САЩ, и отказват да участват във "война срещу тероризма ", чиито цели и граници не са ясно дефинирани. Излизайки от заседанието, генералният секретар на НАТО лорд Джордж ,Робъртсън декларира - "Ако се установи, че това нападение е направлявано от чужбина срещу Съединените щати (!), то ще бъде третирано съгласно член 5 от Вашингтонския договор. "
Притеснен от развоя на събитията, френският
президент Жак Ширак телефонира на Джордж У.
Буш. Припомняйки му, че Франция винаги се е
проявявала като най-верен съюзник на Съединените щати, едва ли не и най-покорен, той учтиво му обяснява, че решението на Съвета на НАТО не е като непопълнен чек, не е сляпа подкрепа на американската политика.
Няколко дни по-късно Жак Ширак е в Съединените щати на отдавна планирано посещение. От една страна, той сърдечно декларира солидарност с американския народ. От друга - организира съвместна пресконференция с генералния секретар на Обединените нации Кофи Анан с цел да поохлади пламенността на Щатите и заявява без заобикалки - "Той [американският ответен удар] трябва да бъде насочен против доказани терористи и евентуално срещу държави или групировки, за които има доказателства, че са подпомагали установени терористични групи. "
Опасенията на правителствата се потвърждават
и от един инцидент по време на обща пресконференция на министъра на правосъдието Джон Ашкрофт и директора на ФБР Робърт Мюлър Ш. Полицейският шеф тъкмо обяснява на журналистите необходимостта да не се прибързва с разследването, за да се съберат доказателствата, необходими за обвиняването на заподозрените, когато правосъдният министър грубо го прекъсва. Джон Ашкрофт подчертава, че въпросът не търпи отлагане и че задачата на ФБР е да възпре колкото се може по-скоро съучастниците на терористите, преди да са извършили нови престъпления. Толкова по-зле за
доказателствата.
На 13 септември напрежението се покачва. Още
сутринта Белия дом е частично евакуиран по тревога - това вече е нещо обичайно - и вицепрезидентът Чейни е откаран на далечно и обезопасено място. Фалшива тревога, но реална психодрама. Същия следобед зам.-министъра на отбраната Пол Уолфовиц представя пред пресата гледната точка на Пентагона. Той е и официалният говорител на най-консервативната и екстремистки настроена група от военнопромишленото лоби. От години се бори "да се доведе докрай мръсната работа" в Ирак и в събитията от 11 септември вижда лесно оправдание за желаното сваляне от власт на Саддам Хюсеин. Пред пресата той не упоменава никаква конкретна цел, нито Афганистан, нито Ирак. Но набляга на това, че отговорът на Америка ще бъде "кампания,
а не изолирано действие". И настоява - "Ще преследваме тези хора [терористите] и онези, които ги подкрепят, докато всичко това свърши. По този начин трябва да се действа."
С цел да парира "ястребите" държавният секретар Колин Пауъл обявява Бен Ладен за "основния заподозрян" и спешно подготвя военна намеса - надявайки се тя да бъде ограничена – в Афганистан. Отправя към Пакистан почти ултимативно нареждане да предостави на Съединените щати всички
военни инфраструктури, с които разполага, и да прекрати незабавно всички политически и икономически взаимоотношения с режима на талибаните.
Както ще видим по-нататък, спорът, който вълнува Вашингтон не с от вчера. Двете възможности (удари срещу Афганистан или тотална война срещу тероризма) са обсъждани и подготвяни преди атентатите. Техните основания нямат връзка със събитията от 11 септември, макар че тези събития са удобен повод да се пристъпи към действия- А щом е така, спорът се свежда до въпроса дали общественото мнение би приело само отделни целенасочени удари или е шокирано до такава степен, че да допусне дългосрочна война- Психологическият удар се оказва толкова мощен, че стратезите от Вашингтон няма какво да умуват и могат да приведат в действие и двата варианта...


ГЛАВА 6 – ОТ НАДГРОБНАТА МОЛИТВА КЪМ СВЕЩЕНАТА ВОЙНА



Глава 6 - От надгробната молитва към свещената война

Тъй като рядко някой води война, без да обяви, че Бог е на негова страна, и в този момент на телевизионния екран виждаме повече проповедници, отколкото военни стратези. Всички те тълкуват атентатите като божествено знамение, че Америка трябва да се промени. "Всемогъщият Бог оттегля своята закрила, пише негово преосвещенство Пат Робъртсън, духовен водач на влиятелната Християнска коалиция, защото ние сме паднали толкова ниско, че да търсим материални блага и секс."
В предаването си Клуб 700 (по канал Фокс) пасторът Пат Робъртсън посреща своя приятел пастор Джери Фолуел. Двамата телевизионни евангелисти анализират събитията, хвърлили Америка в траур.
"Бог продължава да повдига завесата и позволява на враговете на Америка да ни наказват с това, което вероятно заслужаваме " заявява Фолуел.
"Джери, аз мисля същото ", отговаря му Робъртсън. Смятам, че сме надникнали само в преддверието на ужаса. Още не сме в състояние дори да си представим това, което може да сторят на народа ни."
След това Фолуел се захваща с АСLU [Асоциацията за защита правата на човека], с федералните съдилища и всички онези, които "прогонват Господа от общественото пространство". "Тези, които правят аборти, трябва да понесат своето бреме, тъй като с Бог шега не бива, продължава той. И когато убиваме четиридесет милиона невинни бебета, Господ се гневи. Убеден съм, че атеистите, абортиращите, феминистките, гейовете и лесбийките, които активно се стремят към алтернативен начин на живот, членовете на АСLU, на Реорlе for the American Way, посочвам ги с пръст и казвам, те позволиха това да се случи, защото потъпкаха вярата. "
Тъкмо в този контекст, в който религиозната
реторика обслужва политически и военни интереси, възправяйки се като духовен водач на Америка и на цивилизования свят, президентът Буш обнародва следния апел -
"Сърцата ни се свиват от мъка за внезапната и
безсмислена гибел на невинни хора. Молим се за своето изцеление и да намерим сили да си помагаме и се насърчаваме взаимно в надеждата и вярата. В Светото писание е казано - Блажени са страдащите, защото те ще се утешат.
Призовавам всички семейства в Америка и цялото американско семейство да спази националения ден за молитва и възпоменание, ден за почит на паметта на хилядите жертви на тези зловещи нападения и за утешаване на всички, които са загубили скъпи за тях същества. Ние ще превъзмогнем тази национална трагедия и човешките загуби. С течение на времето раните ни ще зараснат и ще се изправим отново. Лице в лице с цялото това Зло, ние ще останем силни и единни, "една нация под Божия поглед.
Ето защо аз, долуподписаният Джордж У. Буш,
президент на Съединените американски щати, с правомощията си, дадени от Конституцията и законите на Съединените щати, обя

Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* 11 СЕПТЕМВРИ 2001 - УЖАСНАТА ИЗМАМА C/P Service   12.09.02 20:04
. * THE BIG LIES няkoи caйтoвe   12.09.02 20:13
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2018 Dir.bg Всички права запазени.