|
Priakore, ti kakvo chetesh? ili govorish vsledstvie na veliko prozrenie?
Въведение
През 1952, Чарлз Уилсън, CEO от General Motors направи известното изявление “Каквото е добре за General Motors е добре за страната”¹. През последното десетилетие и половина, General Motors и други между транснационални корпорации са получили голяма част от това, което са твърдели, че е добро за тях. Те са успели да получат либерализация на политиката по търговия и инвестиции, които им осигуряват значителна свобода в търсенето на нови печалби на международни ниво. Те успяха да убедят правителствата да взимат отношение към корпоративния монопол, твърдейки, че укрупняването и сливането на фирми е необходимо за по-успешното съренование в световните пазари.
Това изследване разглежда иконимическата и политическа сила на двестата най-големи корпорации.² Начело с General Motors, това са фирми, които направляват процеса на корпоративна глобализация, в резултат на което печалбите им растат. Докладът разглежда степента, до която тези фирми изпълняват обещанието на Чарлз Уилсън осигурявайки “това, което е добро за страната” и световното общество като цяло. Заключението на нашия анализ е, че широко разпространената либерализация на търговията и инвестициите е довела до ситуация, в която доминиращите корпораци се радват на увеличаващи се нива на икономическо и политически влияние, които не се балансират с видими ползи за обществото.
Изследването потвърждава силното обществено съмнение към икономическата и политическата мощ на корпорациите. През Септември 2000, списанието Business week публикува резултатите от анкета, според която между 72 и 82 % от Американците са съгласни, че “бизнесът е спечелил твърде много влияние върху много аспекти от Американския начин на живот”.³ В същото запитване, 74% от Американците са съгласни с критиките на вице-президентът по това време Ал Гор относно “редица огромни корпорации, в това число “ цигарените, петролните, големите замърсители, фармацефтичните компании, “. Също така 74-82% са съгласни, че големите компании имат твърде голямо влияние върху “правителствената политика, политиците и управляващите от Вашингтон”.
Общ поглед върху 200тата най-големи корпорации
Корпораците от Съединените щати водят листата
Върховите фирми от Съединените щати бяха в здраво съдевнование с Японските фирми за периода-края на 80те и началото на 90те. През 1995, Японски и Щатски фирми бяха почти обвързани една с друга чрез редица корпорации от листата на 200тата най-големи (респективно е 58 и 59). Тъй като японската икономика е в стагнация вече десетилетие, щатските корпорации отново доминират с % 41 от 200те най-мощни инкономики за 1999. Държавите с най--голям брой корпорации измежду 200тата наи-големи са САЩ с 82, Япония с 41, Германия с 20 и Франция с 17 (Вж. Таблица 1)
ψ Малко са фирмите извън Индустриалните гиганти
През 1999 Южна Корея беше единствената държава с корпорация сред 200стата най-големи, извън Америка, Япония и Европа. През 1983 Бразилия, Израел, Южна Африка и Индиа имаха фирми сред списъка. Бумът на обединенията през последните две десетилетия, особено сред фирми в САЩ и Европа концентрира икономическата власт в компании, базирани във водещите индустриални икономики. Например, две от петте най-могъщи компании за 1999 бяха продукти на мега-обединенията - Exxon Mobil и DaimlerChrysler.
Ψ В услуга на въздигането
Типа фирми, които са сред 200та най-големи рефлктира върху глобалната икономика. За последното десетилетие и половина, Световната банка и Международния валутен фонд предприемаха реформи за отхрабване на контрола върху банковото дело, телекомуникациионните и др услуги, отварянето на нови пазари за световните гиганти в сектора. Поради тази причина предишното доминиране на манифактурни корпорации и такива, базирани на приордни ресурси сред най-големите 200 се изроди. Между 1983 и 1999 дялът от глобалните продажби, на корпораците от отрасъла на услугите се покачи от 33.8 до 46.7 %. Една от основните фирми - General Electric, подпомогна за израстването на “сектор услуги” в списъка. Докато General Electric е най-известна с уредите си, секторът и “финансови услуги” нарастна дотлкова, че компанията измести дейността си от манифактурно проозиводство към услуги.
Схема...
 Концентриране
През 1999, повече от половината продажби на двестата най-големи бяха в само 4 икономически сектора: финансови услуги (14,5 %), застрахователно дело (12,4 %), превозни средства и части за тях (12,7 %), търговия на стоки (12,4 %)
Стабилитет на върха
Въпреки няколкото забележителни промени, повече от половината фирми, които бяха на топ листите през 1983 си бяха там и през 1999. Тези, които се завърнаха бяха 103, като в 25 случая бяха в списъка под друго име, често поради окрупняване и сливания с други фирми. Най-внушителното изкачване сред топ 200тата фирми е това на Wal-Mart. През 1983 гигантът на търговията с дребни продкти имаше продажби на стойност 4,7 билиона $, доста под прага на топ 200та. До 1999 тя успя да се покачи до 166 билиона $, което я направи втора най-голяма корпорация в света.
Силта на топ 200та
А. Икономическа мощ
# топ 200та срещу държавите
От стоте най-гоелеми икономики в света 51 са корпорации и само 49 са страни ( базирано на сравнение на продажбите на корпорациите и брутния вътрешен продукт на държавите) (Табл.2)
Ако сложим това в переспектива, General Motors е по гомямаот Дания, DaimlerChrysler от Полша, Royal Dutch/Shell от Венецуeла, IBM от Сингапур и Sony о Пакистан.
Продажбите на всяка от петте топ корпорации (General Motors, Wal-Mart, Exxon
Mobil, Ford Motor и DaimlerChrysler) са по-големи от брутните вътрешни продукти на 182 страни.
Продажбите на Топ 200та корпорации са по-големи от събраните икономиките всички държави без десетте най-големи от тях.
# Топ 200та корпорации растат по-бързо от останалия свят
Продажбите на топ 200-тата корпорации растат с по-висока скорост , отколкото се развива глобалната икономика. Между 1983 и 1999, комбинираните им продажби нарастнаха от 25 % до 27,5% глобалния брутен продукт.
#Топ 200та срещу най-бедните в света
Икономическата власт на 200та е особено внишителна в сравнение в най-бедните сегменти на обществото. Общите продажби ба топ 200тата са 18 пъти по големи от сборните годишно доходи на 1,2 билиона души (24% от световното население), живеещо в крайна бедност (определено от Световната банка като живеещо с по-малко от 1$ на ден)
Б. Политическа власт
# Съдействие за политически кампании
82те компании от САЩ, които са сре топ 200тата са подкрепили 2000 кандидатури по време на избори чрез комитети по политически действия ( без даренията, направени лично) за сумата от 33,045, 832 $. Според Центъра за Отчетност на политиката, корпорациите изразходват 15 пъти повече средства отколкото работническите профсъюзи.ГРупата, която откри , че кандидатите за Политическите представители в САЩ, които разполагат с повече средства от своите опоненти са успявали в изборите в 94 % от случаите. За съжаление, данните за паричните контрибуции на компаниите по време на политически избири се съхраняват в тайна.
#Лобиране
Разбира се световните компании изразходват огромни суми всяка година за да въздействат върху политическата система чрез лобиране. Точната сума, на която възлизат не е известна, но от топ 200тата, 94 поддържат офиси за “Връзки с правителството”, находящи се в или сред няколко блока в столицата на лобирането на света – Вашингтон ДС, K Street Corridor.
#???
Паричните котрибуции и лобирането са само най-видната част от политическата власт на корпорациите. Например, чиновниците в Офиса на търговските представители на САЩ, които водят преговорите в международната тъговия и инвестициионна политика, рутинно заявяват, че основната им цел е да бранят интересите на американската индустрия, отколкото тези на населението, върху което ще се повлияе чрез тези сделки.Това е така, въпреки факта, че след създаването си Офиса на търговските представители на САЩ бе умишлено преместен от Департамента по търговия в Белия дом, за да не бъде прекомерно доминиран от бизнес интереси. Овен това водещите преговорите са задължени да се срещата с граждански надзорни комисии, които са доминирани от представители на големи корпорации. Наскоро правителството на САЩ отиде още една стъка по-далеч и позволи на представители на корпорации като AT&T и IBM дасе включат в официалните делегации в хемисферните разговори по електронна търговия в Зоната за свободна търговия в Америка, която трябва да бъде завършена до 2005.
#Прозрачност
Политическото вличние на топ фирмите може да бъде видяно и в беглата информация, която става публично достояние за дейността им. Водещите корпорации са критикували остро всеки опит за изискване от тях на висико ниво на прозрачност. Само няколко примера от информация, която Американските фирми не са задължени да откриват пред Американската общественост:
О разбивка на народностите, от които е съставена работната ръка
О токсичността на емисиите на фабриките на съдружниците си извън страната
О местата на фабриките на съдръжниците си
О заплатите на работниците си отвъд страната
О уволненията и причините за тях
В товечето случаи събирането на спечифични данни за компанията ивънс траната е дори още по трудно.
4. Приност на топ 200тата
Тази секция разглежда обществения принос на топ 200тата корпорации като работни места и данъци. Тук не отричаме, че посочените фирми могат да влияят върху живота ни по много други начини. В частнст в САЩ и други богати нации е тругно да се изкара ден без директен котакт с много от тези компании, без значение дали гледате филм, пазарувате в супермаркет, управлявате автомобил или депозирате чек.
Без значение, имайки предвид ектремните нива на тяхното икономическо и политическо влияние е важно да анализираме дали тези корпоративни великани в същност поодържат своята роля в социалния договор. Самите корпорации, когато лобират за политика по вдигане на бариерите за търговия и инвестиции, са обещавали, че ще допринесат не само до по-добри стоки и услуги за консуматора, но за значителното отваряне на работни места и благосъстояние на обществото. Изглежда единствено честно обществото да очаква, че тези колосални фирми ще предлагат на възможности за работа в най-голям мащаб и ще поемат своя дял от данъчната тежест.
sledva
|
Разсекретен доклад part 2