|
Година I на крал
Буш II: Последният кръстоносен поход
Акцията срещу талибаните е просто първа фаза от Голямата война за тоталната демокрация, по необходимост налагана със сила
"...Вие трябва да вярвате твърдо в исляма и винаги да го следвате. Ако приятелите ви се откажат от вас, заради това, пак трябва да продължите да вярвате и да следвате заветите му. Ако съседите и градът ви заклеймят заради вярата ви, вие трябва да продължите да вярвате и да се опитате да им отворите очите. Ако цялата държава и целият народ се вдигнат срещу вас и искат нещо друго освен исляма, още по-твърдо трябва да не отстъпвате и да наложите волята си во името на Аллаха..."
Това не са съвсем точните думи, но изразяват съвсем точно духа и смисъла на изказване на един от големите религиозни водачи на мюсюлманския свят. При подобно красноречие коментарът е излишен. Все пак в интерес на абсолютната истина, е редно да се каже, че и някои от по-крайните проповеди на папата могат да получат тълкувание в сходен смисъл. Има една единствена разлика - на кого ли му "дреме" от приказките на папата...
Забележително е как в целия свят липсва нещо много интересно - жал към Съединените щати. Никой не ги съжалява, докато талибаните по линия на това, че са "по-слабия" вече започват да акумулират симпатии. А държавата САЩ, народът и, все пак все още са "жертвата". Независимо от това дали US сили са били замесени в атентатите с една или друга цел, факт е, че американският народ и американската държава пострадаха сериозно от тях. И сега пак на техните плещи - бюджет и войска, ще се струпат тежестите на ответния удар. Нали никой не си прави илюзиите, че тези, които допуснаха тероризма, ще се наредят в първите редици, нахлуващи в Кабул. Или пък, че те ще дадат 40-те милиарда долара за операцията.
Та никой не съжалява Америка. На кого ли му "дреме" за тия богаташи, затънали в охолство, докато останалият свят мизерства.
Какво ли е общото между несломимата вяра в Аллаха, папата и Новата война на САЩ?
Има нещо общо - една стара приказка започваме да си я играем пак. Но преди нея - предисловието.
Ислямът не бил агресивна религия. Истинските мюсюлмани били много добри хора. Терористите били крайни секти, които не олицетворявали цялото. С други думи - не обръщайте борбата с тероризма на противопоставяне с исляма.
Това са много сладки думи, но тези които ги изричат знаят, че са само думи. Джоржд Буш днес оглавява най-новия кръстоносен поход - не нещо друго, а точно кръстоносен.
Ислямът формално погледнато наистина е една хубава религия. Но формално погледнати всички религии са хубави. Защото иначе никой няма да ги следва. Кой ще тръгне след Бог, който обещава войни, разорения и злини? Всеки си избира Бога на мира, богатството и доброто. Всеки избира тоя, дето обещава Рая. И преподобният Муун, и сектантът Кореш и всякаквите подстрекатели на масови самоубийства - всички те изхождат от доброто и хубавите неща. Но това, което различава едната религия от другата, са резултатите от "дейността".
Въпросът, на който ислямът трябва да отговори днес, е защо той става източник на тероризъм и опасности, защо светът трепери от фундаментализъм и насилие, защо мюсюлмани обучават тийнейджърите си да стават самоубийци и защо съвсем невръстни дечица са носили бомбите до руските войници в Афганистан?
В християнството също има радикални секти. Но защо не съществува понятие християнски фундаментализъм и защо бойци на Христа не забиват самолети в разкошните дворци на саудитските и кувейтските шейхове. Защо не го правят - те също като янките имат своите прегрешения пред цивилизацията. Чрез ограничителната политика на ОПЕК цените на петрола се държат на нива на гигантски печалби, което изсмуква ресурсите и на много бедни страни. Прави ги още по-бедни. Ако петролът беше по-евтин България например щеше да има много повече средства за своя жизнен стандарт, образование и здравеопазване.
Най-елементарният отговор е в богатството. Твърди се, че християнският свят е богат, а мюсюлманският - беден и оттук произтичат всички проблеми.
Наистина, мизерията е в основата на всеки конфликт. Но не е само тя. Много християни също живеят бедно, но не изтребват невинни друговерци. В католическата Южна Америка бедността е нещо нормално, има несправедливости, има престъпност, има наркобарони и мафия. Обаче никой бразилец не е отишъл да мъсти за това в Близкия изток. А то и бразилците доста пари хвърлят за петрол.
В Русия - великата сила, масовият народ също мизерства. Обаче руската армия си стои в казармите, а не е тръгнала да се къпе в Персийския залив.
Фактите са си факти. Ислямът - добрата религия, ражда много повече опасности от другата добра религия - християнството, от третата, четвъртата и n-тата добра религия - будизъм, юдаизъм и пр. Нека някой мюсюлманин да излезе и да обясни защо това е така?
В Библията има не по-малко строги разпоредби от в Корана. Ако Светото писание започне да се прилага 1:1 не е изключено и да се бие рекордът по фанатизъм. Обаче това не става. Защото ИМА разлика.
Християнството е минало етапа на своето тотално влияние. Ренасансът, Просвещението, революциите - всички те са снижили влиянието на религията до минимум. И днес църквата има крайни позиции по доста въпроси, но малко държави се съобразяват с тях. В света не съществува правителство, основаващо се на законите на Библията. Дори и Ватикана не е такава страна. Ако днес папата призове на "джихад", никой няма да тръгне. А някога го е правил с успех - кръстоносните походи са християнският еквивалент. Но са били преди 7-8 века. И обикновено в тях са участвали мъже, а не пубертети и деца. И са ги водили най-достойните измежду обществото - рицари и благородници, който са се били в първите редици.
Какви ги върши днес ислямът? Има ли нужда да се обяснява?
И в миналото си е било все същото.
Някой чувал ли е християнството да е било налагано някъде със сила? Питайте обаче Родопа планина за обратното.
Някой чувал ли е за християнски или будистки "кръвен данък" - да си правиш армия като взимаш бебета от родителите им и след това ги връщаш да се бият със самите тях и с братята си. Думата "еничарин" им твърда мюсюлманско значение.
Някой чувал ли е, дори някога в миналото - преди 10 века, жените в християнския свят да са били подложени на това, на което са подложени те днес в ислямския свят? Те и днес не са напълно равнопоставени и в нашето общество, но това, що е около фереджетата и чадрите, никога не е било.
Въпрос на ценностна система - биха казали някои. Но въпрос на ценности е и робството, и расизмът и Апартейдът. Какво пък толкова - клу-клукс-клан си имат своя религия и просто я следват. Носят си своите фереджета и бият черните. Въпрос на ценности. Чии ценности са най-истинските?
Има нещо, което се казва "общочовешки ценности". Те са, че човек се ражда свободен, че хората са равни, че не може да се прави разлика на расова, верска или друга принадлежност. Че всички трябва да имат шанса да правят това, което искат, стига да не нарушават закона и правото на другите да правят същото.
Това, което различава християнството от исляма, и това е много фундаментална разлика, е че християнството вече е приело, че общочовеките ценности са над неговите собствени. Може би не навсякъде го е направило директно, може би на някои места религията си е присвоила тези ценности и ги е обявила за свои (независимо, че преди няколко века това би било ерес), но факт е, че днес попове и свещеници не надигат глас срещу базови права. Нещо повече - ровят и намират в самата Библия оправдания и основания за тях.
Какво става в ислямския свят? Шериат, Коран, и педантично следване на буквите по страниците. Унижения и обезправяване на половината население на полов признак. Пълно непризнаване на чуждата вяра. Някой да е чул християните да отричата правото на друга вяра на друговерците?
Когато обвиняваме САЩ в имперски амбиции и стремеж към господство над света (което не е лъжа по принцип), трябва да видим и кой стои насреща им. А там - в ислямския свят стои един недемократичен религиозен морал, който отнема основни човешки права на милиони хора. Който крепи троновете на феодални вождове и диктатори, които никой не е избирал. Който ако получи шанса, ако имаше самолетоносачите и ядрените оръжия, щеше да наложи същото по целия свят - и на нас, и на Европа, и на Русия. Дали нямаше да го направи, ако можеше? Та и по-лошо, защото ако съдим от опита на последната велика мюсюлманска империя, част от сърцето на която сме имали шанса и ние да бъдем, може да бъде и по-зле в мюсюлмански режим, ако не си мюсюлманин.
Нека да кажем на черното черно и на бялото бяло. Нека да кажем, че един масив от Атлантика до Индия е земя не просто на една различна вяра, а земя на несправедливост спрямо хората, които живеят на нея. Земя, на която мирът все още се крепи само на петрола, която не полага никакви усилия да изгради значима алтернативна индустрия, и земя, откъдето ще тръгне нова война, когато петролът свърши. Или когато алтернативните технологии, що се измислят, заради безбожно високите му цени, го изместят.
Нека се каже и да се знае, че ислямът може и формално да е миролюбива религия както всяка друга, но реалните резултати от съществуването му не са миролюбиви. Нека се знае, че това е една религия, която още не е минала през своето реформиране, след което ще признае (дори и тихомълком) върховенството на общочовешките ценности. Това е една вяра, много по-лесно податлива на фанатизъм и изкористяване от тези, които искат да го напряват с някаква своя цел. От тези, които искат да си играят с живота на другите. Защото Бин Ладен не е пратил сина си или не е отишъл сам да се взриви.
Светът не може да си затваря очите пред този риск, дори и мнозинството мюсюлмани да са миролюбиви. Те са миролюбиви, не защото вярват в Аллаха, а защото са хора. И защото обещанията на Аллаха са за мир. Но говорещите от името на Аллаха на Земята, могат да поиска и война. И тогава, тогава миролюбието доста бързо ще секне. Поне при тази религия ще стане бързо.
Какво ли е общото между несломимата вяра в Аллаха, папата и Новата война на САЩ?
Общото, това което прави от всички тях едно цяло, е назряването на "кръстоносна ситуация". Точно сега - точно в момента, е най-подходящото време за един нов кръстоносен поход. Но този път не за освобождаване на Божи гроб, за който на никой не му "дреме", а за гарантиране бъдещето на света, възможно само чрез приемането на общочовешки ценности.
Според марксизма едно общество не може да просъществува ако се развие прекалено силно технически, без съответното морално развитие. Иначе новите средства, управлявани от старите правила могат да излязат извън контрол и да го унищожат.
Трябва да се знае, че марксизмът се изучава като основен предмет в западните университети.
Светът точно в момента е на прага на такава опасност. До 10 години една супертехнология - ядрената, ще стане напълно общодостъпна. Ще попадне в ръцете на ислямския свят. Но това е свят, все още твърде податлив на манипулации и внушения, на религиозни догми, който лесно може да се фанатизира.
В ядрената ера е необходим и ядрен морал. Той е нещо много повече от елементарните внушения за пътя на Бога и Рая. В ядрения век светът може да оцелее само на базата на общи ценности, признавани за всички граждани. Няма начин да се надяваме на оцеляване, ако атомните бомби са в ръцете на деспоти, които никой не е избирал и които крепят властта си само на омразата, външния враг и догмите на свещените книги. Разклати ли се властта под натиска на ценностите, ще се натисне бутонът.
Моментът е подходящ за кръстоносен поход, защото точно сега християнската цивилизация е на върха на надмощието си, а ислямът все още няма супер опасни технологии. Той може да се снабди с отделни химически, биолигически или ядрени заряди, но не и да нанесе фундаментални поражения. Ако сега Русия, САЩ и Европа открито обяват война на исляма, ясно е кой ще я спечели. Обаче ако я обявят след 5 години - тогава може и никой да не я спечели.
Ако се изпусне моментът за последен кръстоносен поход, който да предотврати възможността от радикализиране на исляма, след това ще трябва просто да изчакаме катастрофата. Получат ли тези рискови държави оръжия за масово унищожение, нищо няма да може да се направи. Светът ще изпадне в ситуация на динамично равновесие в стил "Студена война", в което обаче едната страна ще бъде много немонолитна и податлива на изпускане на контрола. И като се отчете тоталната и икономическа изостаналост, съчетана с висока раждаемост и постепенно спадане на приходите от петрола, ясно е накрая какво ще имаме - една отлично въоръжена и гладна маса от хора. Която ще търси причината за страданията си в богатството на другите.
Старата приказка, която започваме да четем отново, е поредният кръстоносен поход. Досега нито един от тези походи не е постигнал целите си за дълго. Може би, защото всички те са били водени винаги с мисленето, с което и сега ще се водят - тежковъоръжени, бляскави и превъзхождащи във всичко войници демонстративно те смачкват и налагат мнението си от позицията на силата. Както вече бе писано в предишния коментар (вж. "USA 2001: История на Четвъртия Рим"), това е римският модел за решаване на проблемите. По-силният се налага.
Но тази логика е опасна, защото измества въпроса от принципите към силата. Западният свят може и да е прав в това, за което ще воюва - ликвидирането на бъдещи рискове за цивилизацията, но ако се наложи със сила хората ще видят именно налагането със сила, а не мотивите. И ще приемат силата като мотив, и ще се борят да имат сила, за да наложат своите ценности.
Днес е очевидно, че акцията срещу талибаните е просто първа фаза от Голямата война. Постепенно САЩ ще стъпят и тук и там и лека полека ще окупират пустинята. Ако го изиграят хитро, всичко може да стане постепенно и ислямът да не се усети преди критичните военни точки да са заети. После войната дори и да стане открита, ще е само доиграване.
До този момент операцията изглежда разумно водена. В няколко поредни военни кампании САЩ натрупаха опит с терена. От друга страна Израел вече деситилетия наред тества способностите на арабите за война. От трета - матушка Россия знае почти всичко за най-радикалните бойци - муджахидините. Може всичко да е случайно, но факт е, че всяка от великите сили вече е провела една "тренировка с бой" с исляма. На негов терен. Познава обстановката - още един аргумент в полза на удобния момент.
Дали трябва да се съмняваме вече какво прави Буш? 8 самолетоносача, няколкостотин самолета на сушата, ангажиране на въздушно пространство отвсякъде, УРЕДЕНА ПОДКРЕПА НА РУСИЯ, позоваване на член 5 от договора на НАТО (писан за война със СССР) - и всичко това за битка с една мизерна държавица с 30-40 хиляди калашника войска, силна вътрешна опозиция - твой съюзник, държавица, която през 1979 г. руснаците окупираха за няколко дни? А се чува, че било готвено за употреба и ядрено оръжие... Срещу талибаните?
Това, което става си е точно това което става и което си изглежда че става, но в никой случай - това, което се твърди, че става. Така е при всички големи войни - и Хитлер е правил съвсем друго - различно от Световна война.
Въпросът е, дали резултатът ще е този, който се гласи да става?
Дали със сила и "Идвайки, виждайки, побеждавайки", ще накараме исляма да приеме върховенството на общочовешките ценности и да спре да бълва жестокост.
Има шанс. Та нали преди векове и Инквизицията бе жестока и изгори на кладата Джордано Бруно. А преди няколко години Ватикана официално призна, че Земята е кръгла и се върти около Слънцето. Нека не гледаме разликата във времето, за да не се обезсърчаваме. А и все пак срещу Инквизицията никой не е водил кръстоносен поход. Иначе можеше и да размисли по-бързо...
Добри Божилов
27.09.2001 г.
|
Година I на крал Буш II : Последният кръст. поход
