|
Нещо за май открих, но е свързано със земеделието.
AMBARVALIA
Feriae Conceptivae
МЕСЕЦ МАЙ
Празникът Ambarvalia бил за очистване на нивите от злите сили. На този ден жертвените животни били извеждани около границите, след което били принасяни в жертва на съответните божества или духове. Това била магия за освобождаване на земята от лоши влияния. Ambarvalia бил и държавен, и частен празник и се отнасял както за изгонване на злото от държавните граници, така и за частните земеделски имоти. Той бил подвижен празник (conceptivae) и по тази причина не е записан в календарите, но, изглежда, се е провеждал през месец май, защото тогава в селските месечни календари се казва segetes lustrantur (нивите са очиствани). Подобен земеделски празник в чест на Dea Dia бил провеждан през май от fraters arvales в свещената им горичка извън Рим. Че той е бил идентичен с Ambarvalia не е сигурно, при все че има такива предположения.
Повече се знае за частното провеждане на празника, тъй като у Катон е запазена земеделска молитва, а Вергилий и Тибул дават поетично описание на празника. Катон разказва как трябва да се очисти земята. Правело се тържествено жертвоприношение – Suovetaurilia. Тогава из земеделския участък прекарвали свиня, овца и бик, след което те били принасяни в жертва, но ако не бъдат изпратени благоприятни знамения или, ако някое от животните не задоволява Mars, компенсацията трябвало да бъде направена с по-късна жертва: agrum lustrare sic oportet: impera suouitaurilia circumagi: 'cum diuis uolentibus quodque bene eueniat, mando tibi, Mani, uti illace suouitaurilia fundum agrum terramque meam, quota ex parte siue circumagi siue circumferenda censeas, uti cures lustrare.' Ianum Iouemque uino praefamino, sic dicito: 'Mars pater, te precor... 23.
Докато Катон говори най-вече за централните ритуали, поетите дават повече информация за фона на селските празници на очистването, където покрай Mars е почитана и богинята на растежа – Ceres. Тибул призовава Бакх и Ceres, и предупреждава, че никакви зловещи думи не трябва да бъдат викани, като: frugeslustramus et agros, ritus ut a prisco traditus extat avo24. На този свещен ден не трябвало да се работи, а за предната нощ сексуалното въздържание било задължително. С шествие, на което хората били облечени в бяло и с маслинени клонки в косите, жертвената овца била изпровождана до олтара. Следвала молитвата, жертвите бивали принасяни, и след гадаенето по вътрешностите им, щом всичко се окажело добре, парчетата от месото бивали изпичани и присъстващите сядали да ядат и пият. Вергилий разказва, че се се правело същото, както и на празника Cerialia – жертвеното животно три пъти било развеждано из младото зърно, следвано от пееща и танцуваща група хора, с дъбови венци на главите, които призовавали Ceres да отиде в техните къщи.
Такива празненства на Ambarvalia били правени от отделни земеделци още през ранно републиканско време, но това станало и официален празник. Когато Рим се разраснал и вече било невъзможно да се обхождат границите, жертвоприношениеята се правели на точно определени места. Така Страбон припомня как по времето на император Август жреци чествали празник, наречен Ambarvia на място, наречено Festi, между петия и шестия милиарен камък. На същия този ден празникът бил честван и няколко други места, който били обявявани за гранични25. Вероятно той говори за Ambarvalia, но дали жреците били дванайсетте fratres arvales не се знае
|
Re: Април [re: ~quo vadis]
