|
Първите готски нахлувания на римска територия започват през средата на 3 век. Към 280 г. императорите успяват окончателно да неутрализират варварите и да стабилизират лимеса. Част от победениете готи е заселена в Мизия.
Отвъд Дунава готите основават доста обширен племенен съюз при крал Ерманарих от рода на Амалите(305-373 г.), заемащ територията от Балтийско до Черно море. След разгрома им през 373 г. от хуните, източните готи /остготите/ влизат в състава на хунския съюз и се заселват в Панония. Част от тях нахлуват в Италия заедно с вандалите през 406 г., под предводителството на Радагес, но са разбити от Стилихон.
Западният клон - вестготите, бягайки от хуните, молят император Валент да им позволи да се заселят в качеството си на федерати в пределите на Мизия и Тракия през 376 г. Императорът се съгласява при условие, че приемат арианството. През 378 г. обаче под предводителството на Фридигерн, готите въстават и разбиват римската армия при Адрианопол, а Валент загива. Разюзданите варвари опустошават провинциите Македония, Ахея и стигат чак до стените на Константинопол. Дори и Теодосий /незаслужено наречен Велики/ не може да ги спре.
След смъртта му, империята е поделена окончателно на Източна и Западна, а готите избират за крал 19-годишния Аларих /от рода на Балтите/. Той подновява варварските набези в Македония и Тесалия. Атина се спасява благодарение на богат откуп, а Коринт, Аргос и Спарта са разграбени. На помощ на Източната империя се явява западният главнокомандващ Стилихон. След няколко битки в Аркадия той принуждава Аларих да се изтегли в Епир. Източният император Аркадий, завиждайки на успехите на Стилихон, сключил мир с Аларих и го назначил за наместник на Илирия.
Към 400 година Аларих решил да нахлуе в Италия. Докато варварите били заети с обсаждането на Аквилея, Стилихон успял да събере легионите от всички краища на империята. През 402 г. в битката при Поленция /в сев. Италия/ Аларих отстъпил и след второто поражение при Верона, се завърнал в Илирия. стилихон, който искал да го държи по-далеч от пределите на Западната империя, сключил мирен договор с него и също го назначил за наместник на Илирия, ежегодно заплащайки му по 4000 фунта злато. След убийството на Стилихон през 408 г., император Хонорий отказал да изплаща данъка, Аларих отново нахлул в Италия. Хонорий се укрил в добре укрепената Равена, а готите настъпили към Рим. След блокадата на града римляните започнали преговори, но Хонорий отказал да ги признае, в следствие на което през 409 г. Рим отново бил обсаден. Доведени до глад, властите признали градския префект Атал за император, а Аларих - за главен военачалник на Западната Империя. Скоро обаче Аларих се скарал с Атал и го детронирал. В това време в Италия били доведени спомагателни войски от Британия и Галия, след което Хонорий отново отказал да преговаря. Аларих отново обсадил Рим. Сенатът решил да се съпротивлява докрай, но благодарение на измяната на няколко роби, които отворили градските врати, Аларих превзел Рим на 24 август 410 г. След тридневно разграбване на града, готите продължили към Южна Италия, но не успяли да превземат житниците на империята - Сицилия и Африка, заради буря. Скоро след това Аларих умрял и според преданието бил погребан с много съкровищата на дъното на река Буенто.
Крал станал зет му Атаулф (410-415), който извел готите от Италия и ги заселил в Аквитания. Така образуваното Вестготско кралство със столица Тулуза била първата варварска държава на територията на Римската империя.
Остготите, влизащи в състава на хунския съюз на Атила се сражат на негова страна срещу съплеменниците си, водени от "последния римлянин" Аеций в битката при Каталаунските полета /451 г./, а след разпада на съюза през 454 г. се заселват в Панония и Илирия.
При крал Теодорих (474-526) /от рода на Амалите/, остготите получават благоволението от източния император Зенон да завладеят Италия, където се е укрепил херулският вожд Одоакър, свалил последният император Ромул Августул. През 488 г. цялото племе заедно със жените и децата /около 100 хил. човека/ се преселили в Италия. Теодорих получил от Зенон титлите консул, патриций и върховен главнокомандващ в три битки разбил войските на Одоакър, който се укрил в Равена. След превземането й през 493 г. Теодорих лично убил Одоакър и бил провъзгласен за крал на готи и италийци, създавайки Остготското кралство.
По време на готското господство местната и централната римска администрация останали непроменени, под контрола на бившите римски чиновници. Близък съветник и помощник на Теодорих бил римлянинът Касиодор. 1/3 от земята и робите на богатите римляни била конфискувана в полза на готските заселници. Били раздавани участъци и на плебеите.
Теодорих подчертавал уважението си към римските обичаи и култура, а столицата на кралството Равена се превърнало в истинско средище на изкуството, съперничащо с Константинопол. Въпреки това в края на управлението на Теодорих, противоречията между римляните и готите се обострили.
След смъртта му дъщеря му Амалазунта провела проримска политика, но била убита. Това послужило за повод източнит император Юстиниан да се намеси в Италия. През 535 г. византийските войски, командвани от Велизарий, се прехвърлили от Северна Африка /където преди това унищожили Вандалското кралство/ и завзели Сицилия, Южна Италия и Рим.
Крал Тотила (541 - 552 гг.), конфискувал земите на едрите земевладелци и привлякъл в армията си роби и колони, обещавайки им освобождение, ако изгонят войските на Източната империя. Това укрепило готските позиции на полуострова. Войната продължила 19 години, разорявайки Италия. Рим пет пъти последователно бил завладяван и от римляните и готите и населението му намаляло до 50 хиляди жители. Милан бил разрушен до основи, а Неапол напълно разграбен, а плодородната Кампания била опустошена. Населението на Италия намаляло значително. Под командването на Нарзес, сменил престарелия Велизарий, римляните превзели столицата на кралството Равена /550 г./, а през 554 г. напълно разгромили остготите, а Тотила бил убит. Оцелелите били частично избити, частично изгонени от пределите на полуострова.
Източната империя обаче не контролирала дълго Италия. По-голямата част от полуострова била завладяна през 568 г. от друго германско племе - лангобардите.
Иначе тоя Цетег, за който споменаваш, явно е от периода на войните на византийците под предводителството на Нарзес с готите, но нямам никаква информация за него. Най-вероятно е измислен герой от посочение от тебе автор. А колкото до торбата му - попрегледах я, но доста фантастична ми се стори на моменти, особено с пристигането на някакви викинги /през 6 век?/ накрая.
Редактирано от Last Roman на 10.11.07 18:30.
|
Re: Италия под властта на готите [re: Praefectus praetorio]
(PRAEFECTUS URBI)
