|
Тема |
Re: Истината за Цезар [re: agrimonia] |
|
Автор |
Last Roman (PRAEFECTUS URBI) |
|
Публикувано | 21.04.07 15:58 |
|
|
Не съм особено съгласен с характеристиката ти за великия държавник и човек, носещ името Цезар.
Първо - практика била на избори да се купуват гласове. Това се правило съвсем открито много преди Цезар.
Относно разточителния живот - кой не го е водел? Всеки младеж се е прехласвал по модни дрехи и дрънкулки. Само че това, което отличавало Цезар от съвременниците му били именно проницателността му и организаторския му талант, а също и пълководческите му заложби, които проличали още при назначаването му за управител на Далечна Испания /това е името на провинцията, по-късно разделена на Бетика и Лузитания/.
Относно войната и грабежите - я ми посочи кой не е грабел наред? Плячката по време на война - злато и роби издържала войската. Но Цезар проявявал иключително милосърдие към покорените племена /дори и тези, които се вдигали отново на борба след оттеглянето на римляните/. Именно снизхождението му позволило да покори галите за има няма 8 години.
За нахлуването /а не завладяването/ на Британия, което Цезар предприел на два пъти - целта му е била да накара бритите да се съобразяват с мощта на Рим и да не пращат подкрепления на бунтуващите гали. Това била показна демонстрация на сила, подобно на строежа на мост през Рейн. След взимането на заложници и получаването на символичен трибут, Цезар се оттеглил обратно в Галия.
За откраднатото от Капитолийския трезор злато - Цезар го присвоил и използвал във гражданската война с Помпей, а след това и за възстановяването на поразклатената държава. Съгласи се, че всеки друг на негово място би направил същото /но едва ли с по-голям успех/.
Относно изтребленията на галите - Цезар не бил главорез. Римляните имали нужда от подданници и роби, а не от трупове и обезлюдени земи. Древните автори обичат да преувеличават броя убити врагове и да слагат по някоя друга нула в повече. Примери - бол: от Херодот до.... Цезар /ако си чела "Галските войни", сигурно ти е направило впечатление колко тенденциозно и хиперболично са описани повечето битки/. Ако нашият приятел беше клал наред, как при Алезия на галите им пристигнали подкрепления в размер 100 000 души? Та по логиката за масовите изтребления цяла Галия за 7-годишната война би трябвало да бъде обезлюдена.
Относно кланетата по време на гражданските войни - Цезар проявявал още по-голямо милосърдие към враговете си /което накрая го погубило/. Повечето вражески войници били пускани по живо по здраво или се зачислявали към армията на Цезар. Жестокостите и зверствата били присъщи на помпеянците. Тук изключвам клането след битката след Тапс, осъществено против волята на Цезар, което било израз на войнишкия гняв /на легионерите им писнало пуснатите на свобода и "покаяли" се републиканци отново и отново да излизат срещу тях/.
Примера със задържането на старейшините на узипетите и тенкретите и клането срещу германските племена е отговор на тяхна атака срещу Цезаровата конница предния ден. Но като цяло Цезар бил решен да държи германите отвъд Рейн, затова мерките спрямо тези варвари били по-сурови. Всъщност нахлуването на Цезар в Галия станало по молба на галското племе на едуите, които молели за защита срещу германския вожд Ариовист, нахлул и окупирал земите им.
Относно лафа - "жена за всеки мъж и мъж за всяка" - е, древните си имали съвсем други норми на поведение и мироглед и е погрешно да ги съдим от съвременна /и в голяма степен похристиянчена/ гледна точка.
А война без кръв и дим без огън няма. Зверства е имало винаги и ще има, въпреки разните му там Женевски конвенции и пр.
Но да се окачествява Цезар като едва ли не кръвожаден злодей, подложил на геноцид мирните варвари е доста пресилено и далеч от истината. Благодарение на него и на приемника му Август тези провинции се романизирали и поели по далеч по-цивилизован път на развитие.
Facta, non verba!
|
| |
|
|
|