Това е защото не си махнал глутена от диетата си... :)

Няма лошо да се гледат професионалистите, ама чак да се копират още от самото начало ми се струва прекалено...
Още повече, че дори професионалистите имат различни движения, някои дори доста различни от класическите, отделно и те си имат своите недостатъци... И те са живяли през целия си живот на корта и знаят кога могат да позамажат малко топката, да пуснат по-плосък удар или пък да лифтират повече, имат усета и възможностите да го правят, докато всеки начинаещ няма как да го има...

В крайна сметка, не мисля, че са много хората, които биха имали търпение да играят 100-200 часа (минимум) кошове и топки от тето, докато овладеят техниката добре и чак тогава да се пускат в разигравания, а в началото са прекалено много нещата, които трябва да правиш...
От една страна стремежа да пратиш топката, където искаш винаги е водещ, дори да си се опитал да го игонириращ напълно както казва Хенмана, от друга все още усета ти куца и не заставаш всеки път с краката както трябва (или пък си изпуснал тайминга си и взимаш топката по-късно отколкото трябва), от там не можеш да очакваш да направиш движението по класическия начин, а започва едно вдигане на лакти, свиване на ръката и т.н.

Като добавим, че нещата не са малко, ударите са доста (дори да ги ограничим само до сервис, форхенд, бекхенд и волета пак не е малко) и трябва да се сменят постоянно хватовете, да се влиза с рамената, да се застава с краката и т.н. ми се струва напълно невъзможно да се научи любител на перфектни движения, въпросът е дефектите да са малки и незначителни и да го насърчаваш да използва повече тези неща, които му се отдават, докато работи да оправи останалите.

Още повече, че ако задълбаваш на всеки негов дефект, то просто няма да има никаква игра, инструкторът трябва да кара да прави единични удари с години и не виждам какъв е смисъла, все пак нали човекът е дошъл за кеф и здраве...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите