|
Триумфът на Фед ме накара да повярвам, че има нещо, наречено Съдба. По-голямо намигване отгоре едва ли може да наблюдаваме. За какво говоря?
Последната година беше истинска трагедия за нас като фенове. Разбира се, 99 % от тенисистите биха били предоволни на година като тази, но за класата на Родж това беше един мазохизъм в действие.
Какво се случи от началото на 2008 г. насам?
- Фед загуби Мелбърн, като на всичкото отгоре заболя от мононуклеоза. Тя му провали общо взето целия сезон до РГ, което включваше позорни загуби от Фиш и Щепанек. Петте гейма, спечелени срещу Фиш, още си ги спомням в някои по-кошмарни нощи.
- В Монте Карло и Хамбург Надал го победи болезнено след изоставане от 0-4 и 1-5 респективно. Надви го по типичния си начин, след като Родж имаше достатъчно възможности най-сетне да стигне до победа на клей над неуморен Надал и може би да се възползва психически. И двете загуби още оттекват в съзнанието ми.
- После дойде унижението на РГ. Девет години Фед не беше губил сет на нула, но и това стана. Публиката го освирка на финала, а Надал изглеждаше непобедим. Това публика на която и да е точка на света да освирква Фед беше нещо ново и нечувано. Както и това да спечели четири гейма на ГШ финал. Болеше доста.
- На Уимбълдън се случи едно от най-трагичните неща, които светът е понасял някога. Фед загуби мача на века. Загуби уникалната си поредица от победи и от титли на Уимби. Загуби достойнството си с тези леко пуснати първи два сета и факта, че поддаде първи. А в същото време беше толкова близко, че усещането за нещо изпуснато на милиметри разяждаше още повече. Не помня нищо от нощта след финала, освен че я прекарах в банята. Една цяла стена се срути пред мен. Харизмата на непобедимия Родж загасна за първи път от повече от пет години. Това беше краят. Абсолютно никой освен най-фанатизирираните фенове на Родж не могат да разберат какво изпитах и как само заради тази загуба заслужаваме не един, а десет Гароса.
- Дойде и дъното през лятото. Сякаш Фед излизаше на корта с думите: "Победете ме, но поне да е бързо и безболезнено", защото той беше не сянка на себе си, а сянка на сянката. Победи го дори и доктор Иво. Загубата на първото място беше не просто неизбежна, тя беше задължителна и напълно заслужена. Шансът за олимпийско злато си отиде май веднъж завинаги, при това от ръцете на свръхудобния Блейк. В такива моменти много фенове биха се отказали не само от Фед, но и от тениса. И аз бих ги разбрал. Как продължих да гледам ли? Само от любов. Много, много любов.
- В началото на 2009 г. дойде и надеждата, особено след мачове като тези с ХМДП и Родик. И после? После се оказа, че Надал е по-близо до кариерния шлем. Последното нещо, което беше останало сигурно в играта на Родж - сервисът, го предаде в онзи злополучен финал, в който по стара традиция Фед мачкаше в определени моменти, беше равностоен и изглеждаше, че му трябва да вземе само още 1-2 точки, за да изравни Сампрас. Не успя. Рафа отново върна всичко и го просълзи. Просълзи и мен. А хейтърите отписаха Родж завинаги.
- Допреди Мадрид Родж беше изпаднал в абстиненция. Говореше се за Надал, Мъри и Ноле. Фед взимаше мачовете си с досада и всичко говореше за рухване. Загуби по най-дразнещо нелепия начин от Ноле и Мъри общо три пъти, като им подари победата след уникална игра в началото. Едва ли някой от вас подозира какво значи да гледаш най-съвършеният шампион да прави аматьорски грешки срещу съперници, които е длъжен да побеждава. Не за друго, а за да триумфира истинският тенис над симулации, мърлящината, връщачеството и ботизма.
Така се стигна до Мадрид. Кой вярваше, че Фед ще победи в Мадрид и Париж? Кой остана верен на Родж? Само ние, най-истинските му фенове. Защото и в най-ужасната си форма да е, знаем, че това е Родж и той е по-велик от всеки друг. Не само от съвременниците си, но и изобщо. В цялата история. И днес видяхме защо.
Нито за момент не съм се съмнявал в него. Нито за момент не съм си казвал - майната му, нека пада. Нито за момент не съм се поддавал на рационалните аргументи, придобити след 13 години активно гледане на тенис, а именно, че Надал щял да спечели безпроблемно. Не се поддадох нито на хейтърите, които като лешояди чакаха провала, нито на букмейкърите, които бяха сложили унизителни коефициенти, нито на разбирачите, които смятат, че разбират повече от Федерер тази игра. Затова радостта, която изживяваме ние, истинските фенове сега, е несравнима с нищо. И мога само да ви съжаля, онези от вас, които не сте фенове на Фед, че никога няма да придобиете сетивото да се радвате по този начин. Тотално, трагично, уникално, съвършено, с всяка фибра не само на душата, но и на тялото си. Затова ние днес сме тук. И не само днес, но винаги и завинаги. Амин!
It’s not where you take things from - it’s where you take them to.
|
Една тема за вярата
