|
Май месец 2006 година, Париж, Корт Филип Шатрие. Рафаел Надал за 4ти пореден път през годината побеждава световният номер 1 и го лишава от единственото голямо отличие,което липсва в колекцията му. Той е царят на клея, той е чудото от Майорка,той е единственият, който може да бие Федерер,когато швейцарецът играе мотивирано. Той е приятният полъх за всички нас, на които ни е писнало да слушаме за величието на Роджър, за неговата неземност и неповторимост, епитети, които засилвани и преповтаряни от фенове като vogelfrei вече са ни проглушили ушите. Швейцарецът изглежда уязвим, изглежда като нормален човек и тенисист (в живота не можеш винаги да печелиш и да си отгоре) Дори за части от секундата ми става симпатичен (О, какво ми става?!? Ами да,когато тази аура за непобедимост и цялата медийна истерия създадена от "разбирачи" и фенове,които искат да са от този,който печели постоянно я няма,аз като справедлив тенис любител не мога да не отчета финеса и лекотата,с която Роджър играе тази толкова сложна игра и неговите безспорни качества на голям спортист и шампион) Но дори този съвременен властелин на АТП е безсилен срещу ентусиазма,непримиримостта,духа и изгарящата амбиция на един 20 годишен младеж от Майорка на име Рафаел Надал.
Сега... 10 месеца по-късно,същият този гладиатор, този екзекутор на най-доминиращият играч в историята не е спечелил друга титла,откакто вдигна Трофея на Мускетарите над главата си през този месец май, който описвах по-горе. Какво става с феномена от Майорка (спечелил най-много титли като тийнеджър след Борг,спечелил невероятен брой поредни мачове на клей)? Контузии,преумора,спад във формата? По малко от всичко, но според мен най-вече проблем в главата. Или иначе казано психически... Да биеш Федерер под път и над път и да си все така далеч от него в ранглистата, невероятната серия през пролетта и лятото да ти донесе само бетониране на 2рото място, но нищо повече. Влагането на неимоверни усилия във всеки един мач (тъй като стилът ти на игра го изисква) може да действа демотивиращо и изцеждащо. Няма го вече това гръмко ВАМОС, няма го онзи дух,онази искра, която го отделяше от другите. И ако ви прави впечатление ги няма онези невероятни пасинги и спасени топки от невъзможни ситуации. Когато тези оръжия липсват Рафа не е с нищо по-различен от многото испански блъскачи от задна линия,които участват протоколно на турнирите на твърдо в началото на годината, скачат в ранглистата по време на дългия сезон на клей и с мъка дочакват края на годината лутайки се между 1ви и 4ти кръг (максимум) на трева,американски хард и накрая в зала. Все си мисля,че Рафа е по-специален, по-талантлив и по-упорит от другите и тази криза е моментна (по-скоро се надявам,за да ми е интересно като застана пред телевизора,защото смятам и вие фенове на Федерер предпочитате да следите всяка точка със затаен дъх и да има обрати,изненади и драма, вместо рутинните победи на Роджър с досадна монотонност и едно чувство за обреченост у съперника.) След 2та големи турнира, които следват (Маями и Индиън Уелс) първата част от сезона вече ще е към своя край и кервана бавно ще се придвижи към царството на Надал, ако той все още има куража,физическите и най-вече психическите възможности да носи своята клей-корона. Това ще е първият много голям тест за величие в неговата кариера,която изглежда е тръгнала леко назад след фантастичния си (дори леко нереален)старт. И дано по кортовете в Монте Карло,Рим и най-важното в Париж чуваме по-често пронизителното ВАМОС! Стиснатата левачка и високо вдигнатите плакати на испанската торсида. ВАМОС Рафа- в интерес на тениса и интригата лично аз ти стискам палци...
САМО ЛЕВСКИ
|
Над Майорка слънцето залязва...
