|
Първо, честито на всички фенове на Рафа, не Фед-хейтъри и глорихънтъри, на които пожелавам докрая на животите си да се чувстват като мен сега. Стана гениален мач, със сигурност най-добрият за годината и един от най-добрите изобщо. В същото време това беше и първият мач, при който и двамата големи играха както могат, а не единият да е само статист в даден момент от мача. Това показва, че тяхното съперничество, което безспорно е бъдещето на тениса през следващите 2-3 години, навлиза в своя зрял период, който ще е решителен изобщо за съдбата на спорта.
Още в самото начало получих някакво успокоение, че има промяна, че статуквото от предишните мачове е разчупено, че Фед е тренирал специално с идеята да противодейства на Надал - нещо, което след днес, мисля е съвсем близо и ще си проличи още в Хамбург и Париж. Роже влезе с пълни обороти, сервисът му беше подобрен от миналите пъти, използва удари, с които да не се надиграва от дъното на корта (слайс-бекхенд, къси топки) и най-вече - игра на бекхенда на Рафа, търсейки повече пролуки да играе на форхенд. По-късно през мача, когато свикна на този стил, Федерер мачкаше така, както Надал никога не е надделявал в мачове между двамата (за четвъртия сет говоря). Това само доказва моята теза, че Роже е номер едно в света именно, защото зависи от себе си; защото когато показва максимума от стила си, той няма как да бъде пречупен, докато играчи като Надал винаги имат нужда да форсират чуждите грешки... В този първи сет обаче си личеше отдавнашната слабост на Роже, че като не може да изпита повече свобода в разиграванията и се бори повече за едно от тях, бърка няколко поредни и така не може да наложи трайно превъзходство. Забележително е, че Надал е може би единственият в целия свят, който печели повече евтини точки от Федерер. Дори на играчи със страхотен сервис, където е логично, Фед не отпуска толкова грешни ретури (в първия сет мисля, че всеки сервис-гейм на Рафа почваше от 15-0 след сбъркан ретур), толкова непредизвикани грешки, а така дори при супер ниво на сервиса, той пак не може да се откъсне в резултата. И още една способност на Роже, която Надал приложи - да се мотивира, когато е притиснат и да изравнява винаги, когато му трябва, след което да успокоява темпото, това е много шампионско и доста мачове на Фед са минали под знака на това явление. Друг белег за шампионска класа, която сме виждали от Роже, но в случая беше насочен срещу него - отличният сервис и събиране на силите в тежки моменти. За човек, изгледал стотици мачове на Острието, е смущаващо да гледа как той с грамадни мъки стига до удобно положение (последният гейм на първия сет, тайбрека на втория и после краят на петия) и после спира да играе свойта игра, става отчайващо дефанзивен, ударите стават по-меки, няма отдръпване за форхенд, няма къси, слайс, излизане на мрежата и прочие начини за разчупване на играта, които швейцарецът ползва с успех срещу Рафаел. Поне тайбрека на първия сет Роже го изигра по най-добрия възможен начин - и пак да спомена - Фед прави всичко, което мисли да направи - бие на нула; Фед не прави всичко, което мисли да направи и така пада - следователно това дали мачът е интересен и какво става в него се генерира от формата на световния номер едно - това е надежда, че показвайки най-добрата си игра, той все още няма противодействие и може да има по-ефикасни или по-безгрешни игрови постройки, но по-завършена, разнообразна и красива от неговата - твърдо не.
Следва да се спомене, че в Монте Карло Федерер изпусна тайбрека от 4-2, а тук го направи още два пъти... Особено във втория сет всички точки от 4-2 нататък Федерер ги изигра само телом, без никаква мисъл, явно забравяйки, че предпазливостта е единственото нещо, което е забранено срещу Надал. Затова пък в четвъртия сет видяхме, че наложил собственото темпо, Федерер може да обекуражи всеки - ето тази свобода на разиграването, това чувство, че имаш винаги още един ход и още едно правилно решение, са фундаментални за Роже и аз толкова много искам да ги гледам постоянно през мача. Но без стабилен сервис, без швейцарска точност в ударите и мислене на всяко решение, това няма как да стане - което зависи от самия Фед е да играе и следващия път така, но с малко по-стабилен ретур, по-убедителен бекхенд (най-вече слайс, защо в нито един важен момент не ползва слайс, който смущава Надал?!?!) и търсене на атаката, но не самоцелно, а в позиция, в която може да спечели. Като цяло това, с което Федерер се доближи до победата този път, беше:
1. Голям брой точки, спечелени "суверенно", чийп пойнтс, с които да хвърли ръкавицата към Рафа, да си вдигне самочувствието, но най-вече - да трупа лесно точки, защото балансът между усилие за постигането и самото постигане на една точка е в основата на всеки успех. Или както обичам да казвам - може да гледаме бекхенд-лобове между краката само при 40-0, следователно никой не може без лесно спечелени точки. Този път Роже ги спечели в доста, и то важни моменти, а причини за това бяха:
а) силен сервис - по едно време в четвъртия сет той летеше; доста добро ниво на първия сервис, отлично преминаване от сервис в разиграване;
б) успешни излизания на мрежата - безспорно находката на мача - Роже успя да се ориентира перфектно кога да излиза, а при положение, че без никакво съмнение той има най-добрите волета и най-доброто покриване на мрежата, това му спечели доста точки, при които имаше нужда от завършване. Да се отбележи обаче, че в самото начало той тръгна два пъти недообмислено към мрежата и след това разбра, че невинаги става тоя номер - така при доста слаби ретури на испанеца пропусна да излезне да завърши веднага разиграванията от страх за пасинг, но като цяло отлично използва този компонент.
2. Бягане от форхенда - пролича си, че с форхенда Федерер може да пласира топката навсякъде и това е ударът, с който бързината на Рафа не важи. Когато успяваше да играе на форхенда си, Роже рядко грешеше и направи перфектни ъгли, дълбочината на ударите му беше свирепа, правеше комбинации, къси топки - изобщо всичко, заради което това е най-смъртоносният удар в световния тенис.
3. Игра на бекхенда на Надал - този път Роже привикна да насилва бекхенда на Рафа, който разбираше бягаше често, но почти всеки път, когато беше форсиран да играе бекхенд, ударите му бяха къси... Потвърди се фактът, че умението на вамосчето да играе балони в случаи, когато други биха играли примерно слайс, го спасява много пъти - често Федерер вадеше лесни топки в аут от такова положение.
В същото време, обаче, има няколко фактора, заради които швейцарецът не успя да пречупи съпротивата на световния номер две:
1. Твърде много евтини грешки - невърнати сервиси и дефанзивна игра от бекхенд, евентуално последвана от протягане на форхенд - за това споменах
2. Слаба концентрация в решаващите моменти - пет часа са си пет часа, но те се решават сумарно в десет минути - от тях в първия сет ще запомним едно неуспешно затвърждаване на пробив (все едно гледаме Хюит срещу Федерер, хех) и после два изпуснати сетбола; след това добра защита на сервис-гейм, но внезапно глуха защита във втория; в третия - при равностойно положение Федерер се предаде, а Надал спаси шансовете за пробив; в четвъртия все пак отлично превъзмогване на началните проблеми; а накрая изпусната победа от 4-1 40-30, после два мачбола, после 5-3 в тайбрека... Твърде малко самочувствие, концентрация и увереност, за да надделееш. Аз разбирам, че Роже трябва да играе нещо свръх-себе си, за да успее - че той е този, който трябва да се моделира срещу Рафа, тъй като Надал е противоеестествен на Острието, а не обратното - но в крайна сметка превъзмогването на собствените демони помогна на Роже да стигне дотук, време е да успее и с чуждите демони да се справи.
За Надал едва ли има какво ново да се каже. Момчето си ръчкаше само лифтиран сервис на бекхенда, но защо нещо друго, след като при малкото опити за сервис на форхенда, Федерер налагаше превъзходство. Прекрасен процент първи сервис и много добро придвижване, за да може да отиграва от форхенд. Това, с което беше по-добър, вече го споменах - най-вече непукизмът и самочувствието във важните точки, заедно с дългата успешна серия на сервис и хващането на неспасяеми ъгли от форхенд. Този път, обаче, нямаше нито ефектни къси, нито особен бекхенд, нито успя да догони всичко (даже изглеждаше уморен в четвъртия сет) - белези, че изпита сериозна съпротива, преминаваща в превъзходство за Роже поне в рамките на една трета от двубоя. Така за нас, феновете на Федерер, въпреки грамадната трагедия, която преживяхме, остава увереността, че Геният все повече се нагажда към играта на Рафаел, който каквото и да прави, на фона на Федерер, ще остане само едно временно явление.
Vuistina Voskrese!
Da si ziv i zdr. i samo shtastie
|
Вместо самоубийство...
