|
И така - русенци на 27.11 т.г. празнуваха 70 годишен юбилей на любимата си местна опера! Сега ще говоря само за празничния спектакъл по този случай през погледа на почитател на оперното изкуство.
Билетите бяха с подобаващо високи цени, но все пак да чуеш любимата "Травиата", спектакълът , с който официално е открита преди повече от половин век русенската опера, си е предизвикателство. Влязох - имаше подаръци - красив календар, ключодържател - всичко това с лика на Операта. Нищо, че не бяха поставени в пликове и навсякъде хората размахваха календари, изпускаха ключодържатели - все пак жест са направили шефовете, какво да им придиряме толкова. Имаше тържествено слово, зам. министър на културата, награди и всичко както си му е реда. Препълнена зала, навсякъде допълнителни столове. Хубаво е да видиш една провинциална оперна зала препълнена. Само да има за какво, нали?
Преди да споделя впечатленията си от спектакъла държа да отбележа – италиански режисьор Марко Катена, диригент Сунай Муратов, Виолета - Фабиен Конрад, Алфред - Борис Луков, Жермон - Венцеслав Анастасов.
Спектакълът започна и още на увертюрата завесата се разтвори -някаква балерина в черна дълга рокля с цепка до дупето, извършваше неистови движения, падаше на земята, мяташе баджаци, тръскаше глава и пр. В това време няколко балетиста в черно майо пробягваха през сцената като предвестници на смъртта. На по-заден план имаше още 5 "виолети" - като самодиви в бели премени, които бяха неподвижни, но извършваха неконтролирани насечени движения с ръцете като психично болни хора. В другия край на сцената имаше яркочервен плюшен диван, на който друга балерина се тръшкаше размахвайки крака и ръце. Това всичко на фона на прекрасната Вердиева музика. Започна бала - от всички страни се спуснаха жени с рокли с фусти до коленете ( 50 – 60 г. на 20 век ) и други жени с прави тесни дълги рокли ( рокли от 20-30 г. на 20 век ), хорът запя в темпо comodo. Появи се Виолета - с червена фустеста рокля до коленете и червени обувки с висок ток. Пееше притеснена, но пееше добре. Първо действие ни показа куп други глупости и перверзии и може би щях да си тръгна, ако не исках да видя и добре познатия ми Венци Анастасов. Все пак действието приключи с една отрязана част от музиката на Верди, за да напасне останалата част на този "мастит" режисьор и да види публиката как Виолета си е вече в къщи, хвърля обувки, скача по дивана, хвърля възглавници опиянена от новата любов, която я спохожда. Видяхме и Анина с черна рокля - стил секретарка в някой провинциален вестник. Второ действие премина под провесените изсъхнали треви ( символ на нещастната любов на Виолета и Алфред ) - тук поне солистката се отпусна и извади глас, показа добро владеене на фразата, музикалност и дори класа. В. Анастасов се появи - слава Богу!, подходящо облечен, черните кожени ръкавици навяваха мисъл за Скарпия, но все пак това е само лек намек ( а може би натрапчиво търсене на прилика между двата образа), пя добре, прочутата ария "Ти забрави бащин дом " изпя прочуствено , макар и малко да натежа. Драмата завърши, Виолета избяга, Алфред продължаваше да ни убеждава, че от него певец не става и завесата падна. Трето действие започна отново с бал - този път в дома на Флора –на 2/3 от сцената пет момичета с червени поли имитираха цигански танц, в другата 1/3 хорът беше скупчен и пееше уж радостно. Един хорист залази " на четири крака " три жени от хора му метнаха синджир през врата, една го яхна смело - така беше показан разгулния живот на френското аристократично общество. Последва танц на тореадорите - излязоха петима " нискостеблени ( 1.50 ) джендъри”, не знам защо бяха голи до кръста - вероятно да видим колко добре са епилирани - друго обяснение нямам. Подскачаха размахвайки бледовиолетови наметала. Накрая се появи Виолета - бяла рокля, бели обувки, пребрадена с бял шал и черни очила - напомни ми на снимки на Джаки Кенеди, която се качва на яхтата на Онасис. Всички знаем какво се случва в трето действие, в момента на отмъщението, Алфред започна да дърпа Виолета за косата като циганка каракачанка - толкова безсмислени и просташки действия в тази сцена трябваше буквално да изтърпя ( вероятно това беше съпричастие към насилието ). И все пак четвърто действие захлупи останалите три. През цялото време то беше в плътна тъмнина - балерината от началото на спектакъла отново се мяташе - този път на легло, падна на пода, черната ѝ нощница се разтвори и всички я видяхме гола ( с майо в телесен цвят, но в тази тъмница мнозина помислиха, че е гола, после чух и коментари за това ), после беше "дискретно" подменена от истинската Виолета - множество спектакли са минали през очите и ушите ми, за първи път виждам Виолета в последно действие в черна нощница. Оказа се, че всичките там моменти - как идва Алфред, пък после баща му и т.н. са просто фикция на болното ѝ въображение. Отвсякъде беше заобиколена от ония притичващи в черни майота балетисти, които странно , но много ми напомняха на мишоците от балета "Лешникотрошачката":) В това действие горкият Борис Луков пееше друга опера, в други тоналности, доказа сигурно и непоколебимо, че когато се види неговото име на афиша не бива да се влиза в залата, милата Виолета - пя прочуствено и много пъти се налагаше да затварям очи, за да не се дразня от нелепата до бруталност режисура и гнусотия! Все пак тя умря и в мен умря надеждата, че операта има бъдеще. Докато шестват подобни режисьори, докато има директори, които им дават пари и власт да се разполагат в поверените им театри и дават простор на перверзните си мисли - операта няма бъдеще, от нея никой няма нужда! Много ми се иска да попитам този Г-н Катена в кой италиански театър е поставил това заглавие по този начин, интересно ми е какво ще ми отговори Докато ни се налага някакъв съмнителен дилетантски вкус и се подменя гений като Верди - няма смисъл от подобни глупости, това са пари похарчени на вятъра. За жалост диригента Муратов отново се отдаде от самото начало на бавните си тежки темпа , така че тази прекрасна музика не можа дори и за миг да прозвучи така както е написана.
Е, да им е честит юбилея на тия оперни дейци, които със сигурност с подобни спектакли ще загробят българската опера!
|
70 годишен юбилей на Русенска Опера
