|
Отворено писмо до БТА
До Председателя на Народното събрание
До Президента на Република България
До Министър председателя на Република България
До Министъра на Вътрешните работи
До Комисията по култура към Народното събрание
До Министъра на културата на Република България
Уважаеми дами и господа,
Поводът за това писмо е един „приятелски” разговор, на който бях поканен вчера. Темата: Предстоящата реформа и моето поведение в нея. В излагането на причините за този разговор ще бъда кратък, защото няма време, а събитията се развиват много бързо! И защото за всичко останало говори моята биография като творец и личност.
1. Като водещ артист от „Оперетата” недоумявам, защо Министерството на Културата иска да изтрие имената на ДМТ ”Ст. Македонскси” и балет „Арабеск”, и да зачеркне от културната история на България една 60 и една 40 годишна традиции.
2. Предвижда се реформа с болезнени съкращения. Съвсем естествено е като Председетел на Синдикат Музикално сценичен Арт – КНСБ, да се опитам да спася тези : 61 работни места от театъра, 240 работни места от музикалните институти и 249 работни места от Националните културни институти. Защото не вярвам, че спестените пари от тях ще решат проблемите на държавата, но знам със сигурност, че с този акт Министерството ще унищожи Европейската традиция в музикално-сценичната култура на България.
„Приятелската” среща беше с моя работодател Тодор Димитров, който ми предаде , по думите му, ”Лично послание от Министъра”, което продължава да ми звучи като заплаха: Че пет човека само ако вдигна, директно дърпат чертата на Музикалния театър. „ Стачки да вдигаш, байряк да веете.... ще ви оставят без заплати, колкото е нужно, докато приключат”. Че няма да пея, че никога повече няма да стъпя в операта, че ще ме превърнат в провинциален певец от провинциална „чета”?!? И пътищата ми извън страната ще бъдат спрени. Защото цитирам: „Скараш ли се с властта, празно няма да има”. Обвиниха ме в борба срещу правителството. Заради тази моя позиция на артист и синдикалист...
Това ли е начина да се проведе една културна реформа? Да се наложи!? Силово! Без диалог? - На всяка цена!
Като гражданин, който е участвал в учредяването на движение, а в последствие партия ГЕРБ, продължавам да вярвам, че точно ГЕРБ, в лицето на г-н Бойко Борисов и г-н Цветан Цветанов, има сили да реформира и извади държавата ни от дълбоката материална и духовна криза.
Нека се помолим на Бог да отвори очите и сетивата ни! За едно по-добро бъдеще!
София Пеньо Пирозов
18.07.2010г.
Компютърът ме пита какво мисля.
Мисля, че по тежки времена не е имало, не само за българската музика и култура. Връщаме се (върнаха ни) във времената на средата на двайсетте године, когато Йосиф Хербст беше застрелян, Христо Ясенов и Гео Милев бяха изгорени и т.н. Да не забравяме, че Хитлер дойде на власт С ИЗБОРИ. И тогава се справиха с "интелектуалците" или чрез лагерите или чрез емиграцията им; останаха само възрастните и съгласните (справка Брехт и Хиндемит срещу Фуртвенглер и Рихард Щраус). И тогава се появи младото Караянче с нацистка книжка, с много малък номер, за да скъса нервите на престарелия Фуртвенглер.
Мисля още, че ние, музикантите, сами сме си виновни, защото всеки се е хванал да спасява собствената си черга. Някой етнопсихолог (или цял център) много добре ни е изчислил. Моят въпрос е: къде е Варна (с ДядяБоря зад гърба на Даниелка), къде е герберчето от Бургас, от което всички там треперят (на такива им викаха десетосептемврийци преди 66 години), къде са софийските музиканти от Филхармонията, Радиото, Операта. Баба Жени най-после разбра, че става нещо лошо.
Пеньо, дали няма да настъпи "Нощта на дългите ножове"? Въпросът ми не е реторичен!!! Мисля, че се стъмнява. Като в песента на Ив Монтан, който пееше, че преди зазоряване е най-тъмно. Защото тогава ставаха екзекуциите...
Мисля, че проектът за Постановление е ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ срещу българската култура, българския дух, българското изобщо.
|
Новини от "културния живот на територията България