|
Тема |
Re: и още малко други коментари [re: дpyraтa пpaвдa] |
|
Автор |
дpyraтa пpaвдa (новак) |
|
Публикувано | 01.04.10 13:20 |
|
|
Четиридесет и две години Фестивалът за оперно и балетно изкуство и почти оседемдесетгодишната Старозагорска опера оцеляха без да се разпаднат. Дори в най-трагичната за тях и за града им година, загубили своя водач, с опожарена сграда, бездомни състави и осиротяла публика, те правеха "Борис Годунов", "Бохеми" и "Дон Жуан" на пълни зали, запазвайки облика си на театър от голямата европейска оперна традиция. Така е и до днес, дочаквайки дните на своята възстановена оперна сграда.
Старозагорската опера е театър, който умее добре да прави опера, в ред години и балет. За него леките жанрове на музикалната сцена са били редки гости, винаги приемани и правени, за да обогатят изразността му, да разнообразят афиша и публиката му, а и да внесат средства, с които са си позволявали и т. нар. некасови заглавия. В същото време в сърцевината на постиженията му беше българската класика, именно оперната класика, не просто писаното в по-ново време творчество.
В наскоро проведения конкурс за директор на Старозагорската опера бе избран човек, който до сега не е проявявал нито отношение, нито качества да ръководи театър от традицията на голямата европейска опера. Защо такъв човек и защо в този град? Да превръщаш Старозагорската опера в място за всякакви музикални развлечения е като да искаш да отгледаш лозе на Мальовица и моржове в залива на Варвара. Толкова ли сме си надвили на харча? И толкова ли ни е все тая за едно дело - истинско есперанто в равностойното ни общуване с другите европейци?..
Розалия Бикс
|
| |
|
|
|