Проф. Румен Нейков: Слаб сценарий........... 491/29.03.10

Проф. Румен Нейков, д-р на изкуствознанието, е преподавател в НМА “Проф. Панчо Владигеров“, член на Академичния съвет. Има 74 постановки на опери, оперети и мюзикъли, някои от които са гостували в Европа и Азия. Автор на 6 книги, 17 публикации у нас и в чужбина. Директор на Държавна опера-Стара Загора от 1994/1998 г.

Звънят ми по телефона. Поводът - конкурс за директор на старозагорската опера. 11 години от живота ми са преминали в този театър, част от тях и като ръководител. Научавайки кои са кандидатите, се ровя в интернет, разговарям по телефона и със старозагорци, ревностни почитатели на операта, чието мнение особено ценя.


Трябва да дам писмен „обет“ пред министерството за конфиндециалност, без да предполагам, че ще бъда въвлечен в предварителен сценарий, в един лош театър с твърде посредствена режисура. И затова не мога да мълча.
Още началото на конкурса ме смути. Документите на кандидатите, пазени сакрално до началото, бяха в 7 екземпляра, а комисията е от 12 души! Вероятно поради това председателят й чете биографиите, а началничката на отдел „Музика“ - концепциите. Тъй като времето напредва, първоначалното темпо е в анданте, по-късно преминава в алегро, накрая се прехвърлят самите папки с концепциите, като се четат от двама души едновременно. Забелязвам, че някои и това не правят, тъй като очевидно предварително са се запознали с написаното. А уж комисията се държи в пълна тайна. Коментарът оставям на вас... Интересен е принципът на съставяне - диригент, режисьор (моя милост), хореограф, музиковед, представители на 3-те профсъюза (на най-високо ниво), представител на Община Стара Загора, както и 4-ма служители на министерството. В пледоариите с кандидатите служителите от министерството, с изключение на двамата от отдел „Музика“, мълчат като риби...
Минавам към най-важното: резултатът от конкурса. Запознанството ми със спечелия Петър Радевски е задочно, по интернет. Бивш директор на драматичен театър, опитал да стане районен кмет на Пловдив, два пъти се опитвал да оглави театъра във Велико Търново - не сполучил. Решил да пробва и в Стара Загора. Добре, но идеите му за репертоар, за работа в операта оцених с абсолютна двойка. Всички други платформи, вкл. тази на Офелия Христова, подготвила се много добре, но класирана по-назад заради липса на управленски опит, бяха за мен по-добри. Вие, г-н министре, бихте ли назначил за директор някого, който споделя, че до края на този сезон “щял да опознава състава“. Казах на Радевски пред цялата комисия, че предлаганият от него репертоар ще прогони старозагорската публика, че е много зле съставен. Открива сезон 2010/2011 с „Продадена невеста“ (Кои са Ви четиримата тенори, за да се постави заглавието, Радевски?), а после след един абсолютно неоперен и неатрактивен репертоар, сезонът завършва с „Орлеанската дева“ на Чайковски (гледал съм я в Москва, салонът беше полупразен, това далеч не е най-силният Чайковски). Сезон 2011/2012 започва отново с руска опера - “Княз Игор“ (Къде Ви са 12-те солисти с преобладаващи първи партии на ниските мъжки гласове, Радевски?). Като прибавя рокоперата на Алексей Рибников „Юнона и Авос“, имам чувството, че съм в побратимения Куйбишев, а не в Стара Загора в новата/стара представителна сграда. Не бих се спирал в детайли и на другите абсолютно неатрактивни творби, подбрани на случаен принцип, вероятно от интернет или по това, че отдавна не са играни в Стара Загора, но не мога да не отбележа, че репертоарният Верди се появява едва в края на сезон 2012/2013 и то с „Ернани“. Това Пучини, Росини, високите образци на класическата опера и мюзикъл - просто липсват.
Анализирайки бегло този съставен нехайно и без необходимата мотивация репертоар, искам да бъда разбран правилно. Репертоарът - това е визитната картичка на всеки театър. Не лобирам само за любимите, класически творби, които да се „въртят“ до втръсване, но ако се прави нещо ново, то наистина трябва да има качества, да е съобразено с профила на театъра, да е интересно на публиката.
Не мога да не посоча и моя фаворит в конкурса, представил се с най-добрата концепция, съобразена с конкретната среда, заетост на творческите кадри – Александър Марулев. Подчертавам, моите 10 максимални точки дадох за неговата концепция не за това, че той е „наш, местен, старозагорец“ и т.н., а защото се представи с най-добра визия за бъдещето на старозагорската опера.
Г-н министре, надявам се, че ще прочетете горните редове. Подписът, който съм положил, е само като член на комисията, но не и като съгласие за резултата от конкурса. Предлагам оценъчните карти да добият публичност, от което ще се види, че избирането на Радевски е било предварително решено и то от Вашите служители. Те трябва да мотивират оценката си, както аз го правя.
Провеждането на конкурс по гореописания начин смятам за абсурден и обиден. Ако сме европейци наистина, нека да постъпим така, както го правят в Германия, Австрия или други страни. В световнопризнатата виенска Щатсопера, например, след 19 сезона през юни от сцената слиза прочутият и многозаслужил директор Йоан Холендер. От почти 2 г. е утвърден, вкл. от виенската Община, следващият - французинът Доменик Мейер, шеф на Парижкия театър „Шан'з Елизе“, един блестящ мениджър, с когото съм разговарял лично. Ако въведете (и законово) такава промяна, ще си спестите много главоболия - подобни „конкурси“ и оперно-оперетни „бунтове“ (София, Варна, Стара Загора..), с което едва ли искате да бъдете запомнен в новата културна история на България.