Поместената тук позиция на Министерството ми прилича повече на неособено сръчна парафраза на поговорката, че "Който плаща, той поръчва музиката". Или пък на ненужно перчене на мускули пред така и така умиращата си сигурно българска култура, в частност музикална. Навярно е писана от прилежен чиновник, стриктно и точно познаващ и прилагащ законите. Което принципно не е лошо. Но кой знае защо четейки тази позиция се сетих за една квалификация отпреди 20, че и повече май години, отправена тогава от известният вече склуптор и настоящия министър тъкмо по адрес на чиновниците. Та той се обърна към заобиколилите го младички представители на бъдещата нашенска "художествено-творческата" интелигенция на масата в ресторант "България" приблизително с думите: "Чиновник става човек без занаят или пък лош занаятчия".

Като добър, отдавна доказан майстор в своя занаят (не министерският, разбира се) министър Рашидов прекрасно знае, че продукт на стойностното изкуството не бива да се измерва в килограми, приходи от продадени билети или брой фенове на глава от населението. Като човек, познаващ сигурно до болка кухненските вълнения при "производството" на дадено произведение той не може да не си дава сметка за фактора ЕМОЦИЯ, за моментното душевно състояние и нагласа на творящия художествения продукт, за творческият му комфорт. Е, точно този фактор в операта на Стара Загора липсва, уважаеми г-н Министре! В резултат от изключително некомпетентното ръководство на предишния директор в институцията бе разрушен почти напълно тъкмо творческия стимул.

Затова ми е някак странно, че точно сега, в този момент, когато целия колектив на старозагорската опера е учудващо дори обединен, сплотен около фигура, на която иска да се довери, във поместената тук позиция на МК се цитират аргументи, които може и да са правно и законово перфектни, но са просто неприложими в кокретния случай.

А защо да не приемем, че комисията, провела конкурса за директор ДО - Ст.Загора на 24.03.2010 просто е препоръчала на Вас, г-н Министър, своя избор. Пък вие, като принципал и работодател имате последната дума при назначаването на кандидата. Вслушването в мнението на тези, от които се очаква "да правят добри представления, да пълнят залата с публика, да реализират приходи от билети и с изкуството си да утвърждават авторитета на този културен институт" би могло да бъде чудесно доказателство, че ДЕМОкрацията у нас не е само ДЕМО, т.е. TRIAL

В което обаче доказателство аз лично много силно се съмнявам.

Sorry, старозагорци! Все пак - стискам ви палци!