Към Партията - Христо Радевски

Аз крача с крачките ти бойни.
Аз чувствам как тече кръвта
от твойте рани многобройни.
И аз горя, и аз туптя,
туптя със пулса ти неравен -
плът от войнишката ти плът -
подхлъзвам се и се изправям
по твоя окръвавен път.

Води ме, Партийо, води ме
под свойте бойки знамена!
Свети с червеното си име
чрез хилядите имена!
Във своята сурова строгост
ти нежна като майка си.
Аз всичко бих дал да мога
да бъда твой достоен син.
Като лъча да пламенея -
лъча на твоята зора! -
Тъй като Смирненски да пея,
тъй като Ботев да умра!
Мен хулите не ме смущават,
врагът, с които те покри -
аз знам, аз вярвам, че си права,
когато съгрешиш дори!
Ах, как горящите ти рани
дълбоко, остро ме болят -
кога нападаш и се браниш,
кога се луташ в своя път!
Тъй, както някога, на село,
свежен от утринна роса,
баща ми с лапи загрубели
показваше ми да кося -
тъй ти десница ми подаде
и във борбата ме кали.
Затуй горя във твойта радост
и твойта болка ме боли.
Води ме, Партийо, води ме
под бойките си знамена
и нека свети твойто име
чрез хилядите имена!


....И ако нявга се забравя
и почна да те клеветя -
не ме заплювай! Аз тогава
не бих заслужил чест такава -
дори на храчките честа!

Но аз горя! Но аз живея!
Аз няма да ти изменя!
Във думите ми червенеят
лъчи от твойта светлина.
И в милионния ти пристъп
срещу врага ни разнолик
не съм аз Радевски, ни Христо,
аз съм безимен твой войник.
Води ме, Партийо, води ме
и т.н.