донякъде си прав, аз също се дразня на публиката, която ръкопляска на какви ли не неща, за които другаде биха закрили съответната институция, дори понякога с един приятел си правим удоволствието да се кискаме на глас в момент на възторжени аплаузи и да предизвикваме справедлив гняв у хората, киото пляскат май единствено на себе си, за това, че са си дали туд да си купят билети и да се придвижат за залата. Понякога наистина няма за какво друго да се ръкопляска.
Но не мога да разбера защо тази гилдия толкова обича да си размята кирливите ризи и иска от публиката да диша миризмите от кухнята. В гилдията, към която принадлежа аз, съвсем не се обичаме топло и не се целуваме по улиците, но всеки си върши работата, ако има някоя интрижка, тя си остава между нас и не се изпотрепваме да търсим съчувствие и мажоретки за отбора по надплюване сред нашата публика, която често е далеч по-широка от тази в концертните зали. Защо трябва да се занимаваме с това кой кого изгонил и кой на кого е подлял вода? Да, и аз не смятам, че Кирил Ламбов е най-големият композитор и диригент, нито че ЯД е най-светнатият администратор, но не трябва ли това да си е ваша вътрешна работа? Защо ни занимавате, а пък ако откажем да дишаме серни изпарения получаваме порция тенденциозни писания като тези по-горе? Толкова силно ли е желанието за изява, че се прехвърля далеч зад, под, извън и отвъд сцената?
Ти си един от хората, които уважавам като професионалисти и харесвам като събеседници във форумите. Имаш ли отговор, ама не на ситуацията в България, по света, през барока, през ХХ в., на спътниците на Сатурн и прочие сложнотии, а на простия въпрос - защо ние трябва да се занимаваме с вашите вътрешномузикантски неща? Защо да не можем просто да харесваме или да не харесваме продукта на вашия труд, заради който влизаме в залите? Ако искаме интрижки - сапунки да искаш, при това безплатно.
Редактирано от чapa на 04.10.09 14:10.
|