И ето мнението на Национална бизнес поща от 21.06.2009:

Времето позна камъка



Оттук нататък Античния форум на Августа Траяна няма да бъде същият. На това безжизнено място, знак на отминалите две хиляди години от историята на Стара Загора, Стефано Пода, за когото световната оперна критика говори с почитание, разбуди духовете и им даде плът. Времето стана видимо. Времето намери камъка и го позна.
Скелета на едва оцелялата колонада на аудиториума италианецът превърна в едно цяло като свърза прорезите във времето, за да стане дворцова фасада. Долу “изградиха” кошарата за оркестъра и всичко останало – античният плочник с пиедестала – се превърна в грандиозен театър. В него театралната игра стигна предела на илюзията за реалност.
Всички особености в тази постановка на Моцартовата опера “Дон Жуан” носят почерка на Стефано Пода, творец с изключително въображение. Тук нещата сякаш са рисувани с четката на Рембранд и Караваджо.
Богатият опит на Пода, яркият му художествен талант на режисьор, архитект и художник може да каже всичко с човешкото тяло, човешкия образ, човешкия глас. Така той ритуално изгражда мистериалния свят на една безсмъртна творба.
Тук проговори и душата на камъка, от който е изграден античният форум. Неговата белота беше важен елемент в общата визия на спектакъла. Чистото бяло на костюмите се слива с белия камък.
Бяло в бяло. Сложната графична линия на рисунката в черните силуети, които пробягват и скачат като черни злокобни птици – черно в бяло.
Любимецът на публиката, главният диригент на Старозагорската опера Диан Чобанов, извайва мелодията, която струи от музиката, посвещавайки ни в едно свое любимо амплоа – Моцарт.
Амбицията му да покаже всички достойнства на този сякаш недолюбван от оперните меломани композитор, успя. Виенският възпитаник извади на бял свят необикновено красивите моцартови мелодии скрити в партитурата.
Дон Жуан в изпълнението на Веселин Стойков прескача епохите – все по-настъпателен и по-безкрупулен, отлично рисува нравите в днешно време. Един активно действащ персонаж, който живее ярко и запомнящо се в тъканта на спектакъла.
Дон Жуан в спектакъла напомня черна птица или някакъв материализиран призрак който смущава света на хората със своята бруталност, сексуална ненаситност, разюзданост и безотговорност. Веселин Стойков играе Дон Жуан с театрална лекота. В тази опера той е изиграл всички басови партии.
Дон Жуан на Стойков е истински аристократ на сцената – елегантен, надменен, блестящ, безверен, морално разпуснат, съблазнителен и всички останали заробващи чарове. Колкото и да го напада, да го преследва, да го търси, Елвира на Линка Стоянова не може лесно да се откъсне от него, не може да го забрави и е готова да му прости. С красивата линия в музикалното изпълнение тази талантлива и опитна певица пръска очарованието на музиката на Моцарт.
Този спектакъл силно привлича с участието на ерудирани, зрели, интелигентни певци. Всяка една от трите изпълнителки на женските роли носи вътрешната енергия и характерност на образа. Насладата от изкуството на талантливия и опитен певец е крайна цел на оперния меломан. Това старозагорската публика го получи и от Радостина Николаева в ролята на Донна Анна, и от шведската певица Сузане Бунгаард в ролята на Церлина. Шведката има по-голям сценичен опит, но и съвсем младата, току-що идваща от студентската скамейка Станислава Иванова е също забележима с един много хубав нерв в гласа и изпълнението й на сцената. Гласовете звучат прекрасно в една напълно автентична среда, без усилватели на звука.
Мъжката група блика от прекрасни гласове и театрално изявени изпълнители. Безапелационен е Александър Марулев в ролята на Командора и макар да се появява в началото и в края на спектакъла, оставя дълбоко впечатление у публиката със своя великолепен драматичен бас. Лепорело на Делян Славов трудно може да се постигне по динамика и специфични отсенки в характера и поведението на персонажа без неговия прекрасен глас. Атанас Младенов в ролята на Мазето също прави впечатление на хармонично изграждащ образа с глас и театрална последователност. От същата школа е и австралиецът Марк Фаулър в ролята на Дон Отавио.
В хореографията на Пода човешките тела като пластична маса играят ролята на тълпата. Те са обобщена метаморфоза на човешкия свят тук, на земята, който се блъска, ненавижда, воюва със себеподобните си. Една биологична маса, която може да всмуче в себе си злото и да се гъне под неговите камшици.
Форумът вече е облъхнат от един друг дух на времето, което позна камъка и камъкът позна времето. И съградиха общ дом на изкуството – един античен спектакъл на едно антично място.


Донка Йотова
Национална бизнес поща, брой 25, 22.06. – 28.06.2009 година