След промените от 1989 г. всички партии отреждат на културата, образованието и здравеопазването остатъчна роля - съществуват само за да няма политически проблеми. Съответно и министрите се избират не за да правят нещо за културата и другите области, а за да не правят нищо съществено. Единствено Д. Вълчев направи някакви опити за реална промяна в образованието, но не знам доколко е успешна.

Ламбо в областта на музиката не направи нищо, само допринесе за по-нататъшния упадък на оркестрите и оперите. Противно на общоприетите оплаквания, основния проблем не е в толкова и само в заплащането, а в липсата на културна политика - поне що се отнася до реалността, а не до декларациите. Ако имаше стратегия, то от нея щеше да произтича и подкрепянето на определени областти, отпускането на средства, данъчни облекчения и други инструменти на държавната политика.

Само че политиците не знаят (или не искат да знаят), че това ще им се върне многократно. Огромния проблем за България е, че това рефлектира жестоко върху цялото общество - чалгализацията е в пълен ход. А с народ от любители на подобни подобно "изкуство" не се гради съвременна икономика.

Политиците само мислят как да си осигурят място в управлениета на държавата, като купуват гласове - много по- лесно е да осигурят веднъж на 4 год съответните милиони, да си напазаруват мястото в парламента/правителството, а после в останалите години да крадат необезпокоявани. Докато някой от плебса не им отвлече децата, не им взриви колите или просто не работи с българско качество в "приватизираните" предприятия.

Проблемът на България са....българите. Ние сме си виновни! Ние си избираме управляващите и все чакаме някой да ни "оправи" - царя, Бойко, Европейския съюз, Америка..... Докато не се захванем сами да направим обществото по-добро, нищо хубаво не ни чака и ще ни управляват министри като Ламбо.