Докторе, снощи старозагорският оркестър изсвири "Вълшебната флейта" с две репетиции, като генералната беше в деня на спектакъла и повечето певци - студенти от НБУ без изключение, пяха с глас и генералната, - нещо, което за "професионалистите" е невъзможно, освен ако са на турне в чужбина. Оркестърът не беше свирил "Флейтата" от м. декември. Оркестърът се справи отлично, реагирайки на всеки жест. Разминавания почти нямаше, темпата бяха много бързи в повечето случаи.
Защо пиша това: прочетох как двама непознати за мен, но поне единият - на моя възраст, са си "чесали" компютрите три часа преди и по време на представлението, вместо да дойдат да чуят и да видят.
И точно вчера с Мамчето /Богдана Попова/ си спомнихме за една "Травиата" на Георги Димитров на старозагорския ФОБИ през 1985 г., от която нищо не излезе, въпреки че Георги направи 31 /тридесет и една/ репетиции преди премиерата, въпреки че операта не беше слизала от сцената от 1949 г.
Така че: не броя репетиции, а моженето и желанието на оркестъра да откликне са най-важните фактори, за да се получи качествен продукт. Както и можещите певци, с които оркестърът работи.
Щом като един оркестрант си позволява /му позволяват/ да свири с една репетиция или дори без репетиция цяла програма, когато го повикат от Пловдив в Стара Загора или от Русе в Шумен, или от Стара Загора в Сливен, защо да не може и един цял оркестър да се справи отлично с една опера или програма с две репетиции. Нужно е само изискванията на диригента да личат в ръцете му, а не да се обясняват с приказки.