|
Ето и отзив от мен - вероятно ще остане в почти същия вид и в блога ми, така че няма да давам линк:
"Три дъждовни дни" в Театър 199.
Получило им се е не на 6, ами на 6+ със звездичка за поощрение.
На тандема Койна-Малин вярвам още от "Другият човек" (пак там), Захари Бахаров принципно не ми е сред любимците, но не отричам, че вероятно е най-талантливият от онова поколение (което силно недолюбвам). Онова, което харесвам у него е, че от текст, който има всички предпоставки да звучи плоско и театрално, успява да извади една простичка делничност и всичко да звучи страшно естествено. Това малко актьори го могат (обратният вариант е по-често срещан, уви). И като се усмихне, е чаровен, ама това е само бонус.
Историята е увлекателна, героите наистина са се получили на 100% - спокойно можеш да си ги представиш във всякаква ситуация извън конкретната сцена - сериозно, наистина отдавна не съм виждала толкова ... баси клишето... "пълнокръвни" образи. Ама толкова пълнокръвни, та можеш и кръвната им група да определиш. Че и да познаеш редица свои познати в някои от тях (случи се с мен, факт ).
Използваха пространството чудесно, за музиката няма какво да говоря - твърде моя, така че може да се сметне, че съм пристрастна - а текстът, напук на онова, което написах по-горе, всъщност беше разкошен. Е, имаше 5-6 крясъка, дето можеха да бъдат спестени, ама така са го решили, така са го направили. Т.е. може И така.
Чудесна, наистина чудесна премиера. Проблемът е в това, че със сигурност трябва да се гледа 2 пъти, защото втората част "разплита" първата, а от нея не си запомнил кой зне колко подробности, защото ти се струпва много информация наведнъж. Така че може би е най-добре да се процедира така: първи път/първа част - експозиция/завръзка; първи път/втора част - развитие на действието и кулминация; втори път/първа част - развръзка и епилог и втори път/втора част - просто страшен кеф, защото в нея и тримата са убийствено добри и верни. Малин щеше да ме разплаче - само си повтарях на ум: "Евала, евала, браво - това Е!"
Абе... спектакъл, който няма да получи награди, но който със сигурност ги заслужава.
И след това скромно (наистина) мнение - на добър час на спектакъла и само напред и нагоре на актьорите. Бяха разкошни и благодаря за възможността да им се зарадвам така.
|
Re: ТРИ ДЪЖДОВНИ ДНИ [re: Theatre199]
