Привет liubitel, спокойно мйжеш да си поласкан, защото успя да спреш надпреварата в плюене и злословене, за което имаш от мен едно ръкостискане. Много точно "рисуваш" картинката която сполучливо наричаш "МАФИОТИЗЪМ".
Но и след този ти последен (надявам се само засега) постинг обаче, пак започват да покълват пристрастия в другите писания. Няма да ги коментирам. Ти обаче задаваш един въпрос: "Какъв трябва да бъде един директор на ОФД?" Очевидно професионалната му насоченост има значение, но според мен най-важното (то май важи за повечето мениджърски длъжности) е неговата ОТДАДЕНОСТ на интересите на институцията. И понеже не съм хлапак ще се поправя - трябва неговите лични (професионални, емоционални, или по-скоро духовни) интереси да са успоредни и равнопоставени на интересите на институцията.
И друго важно условие - длъжността на директор на ОФД не бива да бъде по-висока от половината на неговата компетентност. Тук ще си разреша едно малко отклонение и ще оспоря мнението ти за провала на "тадема - Тодоров-Измирлиев". Според мен причината не е ревност, а по-скоро разлика в нивата. Тук не бих се осмелил да ги сравнявам (макар че имам мнение) като професионалисти-диригенти, защото не съм на нивото на нито един от тях. НО, не е необходимо да съм диригент или даже музикант за да е очевидно, че Измирлиев (без коментар за особеностите на поведението му) е достигнал тавана на възможностите си (помня го от времето, когато се бореше със зъби и нокти да излезе от сянката на Алипи и беше новатор и енергатор). Н. Тодоров (не защото е по-млад) е много далеч от този "таванен" момент, като при това в момента очевидно е на по-високо диригентско ниво от Измирлиев. Казвам очевидно, защото не чувам къде дирижира Измирлиев, но чувам къде дирижира Тодоров.
И така, връщам се на темата - какъв директор? Ами такъв, който няма да ползва длъжността за да си (доиз)гради самочувствие, а напротив, да привнася самочувствие на ОФД-то.
Нека и други да си кажат мнението в контекста на гореизказаната логика. Има и други кандидати, нали?
|