Колега, рано ставаш, значи не си първа младост и трябва да помниш. Но доколкото разбирам имаш нещо общо с Южна България и затова не знаеш какво става в Северна.
Назад по веригата: Настоящ началник на кабинета на м-р Данаилов е др. Невена Малчева /може би се пише с "я" - незнам/. преди почти 4 години тя беше секретар на парламентарната комисия за култура, чиито председател беше пак проф. Стефан Данаилов. Във същото време съпругът й, Александър Малчев, беше съветник на м-р Абрашев. Преди Невена да дойде в София, беше зам. кмет по културата на Русе по време на кметуването на др. Димитър Калчев 8 години. А тя стана такава, защото беше шеф на предизборния му щаб. Биографията й назад включва: Директор на Домовете за скърби и радости, а още по-рано - Директор на Младежки дом. Изобщо имала ли е поне един ден трудов стаж като не-началник?
Димитър Калчев, както е известно, беше супервайзер на "Мултигруп" за Северна България, а може би и още някъде. Като тръгне човек из Русе с някой актуален русенец, гидът му разправя: този хотел е на Калчев, този ресторант е на жената на Калчев, , тази къща е на Калчеви... и човек неволно остава с впечатлението, че половината Русе е на клана Калчеви.
Какво имат Малчеви незнам, но след време в публичното пространство излезе, че Александър Малчев е съдружник на простреляния Манол Велев, чиято съпруга е председателката на ДАМС Весела Лечева, и чиито бизнес-интереси се простираха от Балчик до Пампорово и от Сакар до Видин. Когато този факт излезе в публичното пространство, др. Малчева излезе с интервю в "Труд": "Моят съпруг? Че той няма капацитет! Той е завършил философия". Истината обаче е, че Сашко завърши АОНСУ и след като се пенсионира като балетист, беше приятел на Иван Славков по линия на "Младата художествено-творческа интелигенция", така стана инструктор в ОК на БКП и държеше палтата на вишестоящите дами секретарки и съпруги на секретари. Друг интересен факт е, че дъщеричката на Малчеви - Росито, по едно време работеше в Балчик - Двореца, написа книга на тази тема /не съм я чел, но обещавам!/. Спомняте ли си, че за територията на Балчик - двореца имаше пунически войни между СУ "Климент Охридски" /проф. Биолчев/ и Минкультуры /проф. Данаилов/ Тази територия от над 180 декара беше база на МК и е много апетитна. Тя е свързана с Ботаническата градина, където пък някакъв пръст имаше проф. Темнискова, която се оказа леля на ни в клин, ни в ръкав станалата зам.министър по времето на Абрашев проф. Анда Палиева. /Росито пък имаше и издателска къща, която искала да поеме рекламата на ОФД-тата, ама не станало./
Друг интересен момент в една друга посока е, че в Русе има три концертни зали, които му били много, според думите на проф. Пламен Джуров, подопечен на Малчева съветник на м-р Данаилов. Едната е общинска /Доходното здание/, тя не би могла да се пипа, другата е на черковна земя построена /Операта/, а третата...третата е апетитната хапка. По стечение на обстоятелствата от минало време, знам какво хубаво казино на брега на Дунава може да стане. Ще отнеме много време да обясня тук как от профсъюзен дом на транспортните работници /сателит на БКП по закон/, за няколко години стана държавна собственост и премина в активите на ОФД -Русе, което, забележете, нямало нужда от нея. Това се случи по времето, когато Цанко Делибозов беше шеф на Филхармонията и все още оперативно ръководеше сградата.
Едни по-раншни схващания на др. Малчева в битността й на зам. кмет бяха, че специално в Русе културните институти трябва да станат общински, - това беше заявявано много преди др. Алипи Найденов да го предвиди като трети етап в разработената от него стратегия на МК за цялата страна по времето на м-р Емма Москова, когато в същност под фалшиви претексти обединиха оперите и филхармониите в ОФД. /Това пък беше една стара идея на др. Людмила Живкова, против която като се изказах, бях обявен за "народен враг" от тогавашния директор на Операта/. И тъй нататък...
Обяснението "кой кой е" /и защо е/, излезе дълго, широко и дълбоко, и за съжаление може да бъде продължено още много.
Един мой приятел викаше: "навързали са се като свински черва". Не съм виждал свински черва, но му вярвам.
Ох, уморих се да си спомням!!! Друг път ще продължа - като свърши конкурсната драма. И ако остана жив.