Искам да си призная: аз не чета вестник "Култура"! Защото не притежавам необходимия ми за това семантичен речник. Но чета Екатерина Аянова-Дочева! Защото, за да я рязбирам в нейното астматично задъхване по темата "Найден Тодоров", нямам нужда от никакъв речник. Тя, Катето, ми е ясна. До преди известно число десетилетия спорехме с нея, сега вече е безсмислено.
Не мога да премълча, обаче, няколокото вопиещи неистини, по-скоро - лъжливи внушения, които тя прави в тази си върховна статия.
Първо - Алексей Измирлиев се върна в Русе не за да отдаде сили и умения за възстановяването на разрушената българска музикална култура, а просто защото Аржентина му запари под краката -той действително е принуден поради собственото си поведение /познато отпреди и в България/ да я напусне, задоволявайки се с десетина концерти годишно в Испания, които агенцията на жена му би му осигурявала. /Това е негово собствено изявления пред приятелски настроени към него хора в Русе./ Връщането му в Русе беше доста преди Тодоров да го покани за главен диригент, от какъвто той наистина има нужда.
Второ - редица музикални дейци, се удивяваха защо никой не предупреждава Тодоров какво нещо взема в гнездото си, приютявайки Измирлиев при себе си. Тук трябва да добавим, че позитивен съвет в тази насока са дали "синдикалистите" от старото поколение - концертмайсторите и "синдикалната" челистка Недялкова: "оркестърът иска Измирлиев", макар че преди петнайстина години същите бяха пропищяли от него, заставайки на страната на Алипи Найденов в конфликта Измирлиев-Найденов.
Трето - не Тодоров отне концертите на Измирлиев, а той самият ги отказа.
Четвърто - буди недоумение фактът, че Измирлиев, претендент за административен пост, /ако това внушение на Дочева е вярно/, постъпвайки на работа и започвайки действително да изпълнява функциите на главен диригент, не е поискал да прочете и подпише договора си с директора-работодател. Където има срок! Как аз мога през февруари да знам срока на този договор, а Измирлиев - да не го знае, да се съгласи, да си получава /вероятно/ заплатата и да работи... за какво ли? - ще видим по-късно.
Пето - Тодоров знаеше колко добър диригент е Измирлиев - той му даде някакви концерти преди да го покани. Около тях също се вдигна някаква дандания. И въпреки това - той отстъпи пред "старите" и го назначи. Рискувайки да консумира негативите на характера на Алексей. Което не закъсня - "старите" в съюз с Алексей обявиха война - твърде рано - на Тодоров.
Друга лъжлива инсинуация на Дочева-Аянова е, че Найден Тодоров е учил мениджмънт. Притежавам академичната справка от Виенския университет за музика на Найден Тодоров - той има пълния курс по дирижиране при Урош Лайовиц. Причината да не се дипломира там е заплахата от тогавашния съветник на министър Емма Москова - др. Алипи Найденов, че ако Найден Тодоров кацне в София, ще бъде арестуван и принуден да изслужи военната си служба.
Дипломата на Найден Тодоров от НБУ беше издадена след като комисия гледа и слуша негова премиера на "Тоска" в Пловдив и концерт на Пловдивска филхармония в София на Софийски музикални седмици. НБУ е легитимен акредитиран български университет.
Между другото, нагла лъжа е че Найден Тодоров е разсипал пловдивския оркестър и опера - спомнете си само "Севилския бръснар" по Дарио Фо в НДК, спомнете си концертите на пловдивската филхармония в София. Между другото пловдивският оркестър се беше съгласил единствено с Найден Тодоров да има увеличен брой репетиции за програма.
За спектаклите на Найден Тодоров в Русе мога да говоря и като свидетел. "Кармен", "Вълшебната флейта", "Дон Паскуале" напомняха най-добрите времена на Русенската опера. Даже недоразумението на Бойко Богданов "Алгара" беше поднесено професионално честно.

Въпрос с повишена трудност е: кой инспирира Катя Дочева - това самоинициатива ли е, избиване на друг вид комплекси ли е, или пък някой плаща...

Ако тя наистина милее за българската музикална култура, обществени теми - много: от Жени Захариева и Георги Костов /тяхното публично поведение/ - до Явор Димитров и Милка Митева, до законите и техните "творци", до "кадрите" в Министерството на културата, до зловредната роля на българските "бегликчии-импресарии", до липсата на кандидати за музиканти, до причините за разсипването на системата...
Найден Тодоров безспорно има трески за дялане, и то - не малко. Но не са точно тези!!
И не са толкова много!!