Понеже продължавам по Сизифовски да си търкалям камъка на правдата по склона на родната "интелектуалщина" в безплодни опити да стигна до целта,пак ще си навра гагата.Ето тук,например:

"P.S.Za zifra 18 -greshkata ne beshe v nas i e smeshno da se opravdavate kato uchenik,zastoto vsichki vidiaha koi i kak sburka.Ne govorete za Emil,zastoto ne Emil sedeshe na dirigentskia pult i ne Emil dirijirashe.Gafovete gi pravi dirigenta,ne orkestura.Zialata obstestvenost komentirashe kak vie ste sburkal-kakvato e i istinata.Edin dobar dirigent nikoga ne se opravdava s orkestura,a dosta neprofesionalno i lipsa na kachestva razbirase e kogato stane gaf da ne moje dirigenta da opravi po vazmojno nai-burzia i nezabelejim nachin gafa.Zaponete edno nesto ot Starozagorskia orkestur:DIRIGENTA PO VREME NA SPEKEKTAKUL ILI KONZERT NIKOGA NE SPIRA!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Toi zatova e dirigent i zatova sedi na onova miasto ot koeto triabva da popravia ili po vazmojnost DA NE PRAVI GAFOVE-kakto v sluchaia"

Съвместното музициране,независимо под каква форма,е философия на общуване.
Късметът и съдбата са ме събирали (като солист)с почти всички оркестри в България,изключение прави май само Стара Загора-къде успешно,къде не чак толкова.Винаги ми е било интересно да участвам в постепенното изграждане и оформяне на крайния продукт,а именно-концертното изпълнение-не само до принуждавам цял един оркестър да ми "играе по свирката" на една-две лошо скалъпени репетиции.Почти винаги успехът е бил гарантиран,когато в процеса участват еднакво активно и равностойно всички "кооператори"-диригент,солист и ОРКЕСТРАНТ.Възхищение,а и почуда, у мен би предизвикало да се натъкна на оркестрант с партитура или със слушалки,забодени в ушите-да разучава текущо произведение.(Слава Богу,има вече такива-млади хора или любознателни като мен- в Оркестъра на БНР,в Русе,в Пловдив)Да,разбира се,ще кажете,че на оркестрантът тава му е работата-да познава богат репертоар.Но познанието не се ограничава в умение за броене на тактове или концентриране единствено върху главния виновник-диригента!!! Ако всеки участник в изграждането на драматургията на една творба е наясно с нейните детайли и собственото си място в нея,то тогава няма да му е необходим диригент да го "вкарва" в действие.Диригентът е модератор,той изгражда концепция и е изключително унизително за професионалистите да твърдят,че неговата роля е да поправя грешки.В добрите оркестри не се налага оркестрантите да бъдат поправяни.Най-малко пък по отношение на нотен текст!!!
Аз не се съмнявам,че солистите на НБУ не са били особено атрактивни за редовия оркестрант в Стара Загора-по простата причина,че са твърде млади и неопитни за такъв институт от световна величина!Но си задавам въпроса-защо тези врели и кипели професионалисти в самия оркестър са позволили един "жалък" диригент така да ги обърка,а още повече-са се уповавали на неговите умения!?!

"Когато презрееш,започваш да гниеш" Уди Алън