Не зная какво пИчели г-жа Тончева, но вчера гледах най-тъпото представление в живота си. От много време не си бях тръгвала от театър толкова разочарована, колкото бях вчера след "Живота това са две жени" /на Стефан Цанев, разбира се/!!! Една студена, безизразна и рецитираща Койна Русева, втурващ се - и той не знае къде и защо - Ангел Генов и още по-безсмислената и безпомощна на сцената Доротея Тончева. Някакви "дълбокомислени" умозаключения, изкуствено и нелепо експонирани градации на напрежение, толкова пошло натрапвани на зрителя, дебелашки подчертавани като интонация и мимика /най-вече от Тончева, другите двама не изразяваха почти нищо/, че човек се чуди къде е попаднал, що за изкуство е това и "има ли почва" изкуството в този спектакъл. И само като си помисля колко пари се е дало за тая камара желязо по сцената, нямаше как да не се запитам: тия нали нямаха пари, нещо пищяха, че общината щяла да закрие театъра, защото нямали приходи от билети? Ами НЯМА КАК да имат приходи с такива пиеси, скъпи декори, пък няма какво да те грабне - нито като текст, нито като режисьорско хрумване, нито като актьорска игра. Верни ще се окажат упреците за занижена творческа дейност. Половината от столовете в салона бяха покрити с червено покривало, а публиката беше струпана на първите редове - сигурно за да им се вижда пълен салонът на играещите на сцената. И с трикове, и без трикове, работата е ясна, ама защо ли и аз, след 2-3 години, пак се излъгах да отида във "втория по големина театър в София". По сградата може и да са втори, но по всичко останало са последни! И там ще си останат!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите