|
|
| Тема |
 Радост за окото, ужас за ушото! |
|
| Автор | мoя милocт (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 09.02.07 00:02 |
|
|
|
Като поклонник на балетното из-во от дълги години следя спектаклите на националния балет. Те не са особено разнообразни, но въпреки това са най-посещаваните откъм възторжена публика. Да, красиво и зрелищно е на сцената, танца винаги предизвиква силна емоция. Но ... какво се чува! По-компенентния зрител (слушател), който не само пляска за добре изпълннения пирует или скок си тръгва доста разочарован, защото очаква да чуе световните образци, изпълнени образцово. Така беше в близкото минало. Най-изящните солови моменти от Лебедово езеро (например сцената на умиращия лебед) с чудесното цигулково соло, което дори чагаджиите са чували поне на мелодийка за gsm, се изпълняваха от майстори - цигулари. А какво беше учудването ми тази вече, когато слушах жужене, страховито, почти мъждукащо свирене... Кой си позволява да ми предлага такова нещо? Кой допуска непроверен музикант и връчва отговорността на този изящен момент в неговите ръчички? Това не е някъде в дълбоката провинция, това е оркестърът на Националната опера и балет! Така ли не се намери някой кадърен цигулар да изсвири солото? И ако такъв няма в наличност, защо не се приложи световната практика на гостуващ солист-музикант? Ако ще правите нещо-правете го като хората! Публиката не е обект за изтезаване! Като прибавим и многото фалшиви или неизсвирени места, имах усещането, че съм в цирк и нещо се разиграва на тепиха. Положението не е от днес такова... Подобна беше ситуацията със спектакъла на Жизел през декември, където на едно от най-хубавите места със соло виола беше опорочено по същия начин. Защо след като получавам зрителна наслада, някой иска да ме изтезава като слушател?
| |
| |
| 
|
|
