Бях. Чух. Специално се тантурках до Русе две нощи. Не бях единствен. Имаше около 15-тина души, от които най-важната беше проф. Илка Попова. Която по свидетелство на очевидци не е стъпвала в Русе откакто бившият й мъж пееше в "Янините девет братя". За мен нейното присъствие беше по-очудващо, отколкото появата на тази претенциозна неразбория, наречена "Алгара", на сцената на Русенското ОФД. Това ли заслужаваше великолепният състав /хор, оркестър, че и солисти/ на русенските музиканти, начело с Найден Тодоров.
Преди 30 години на премиерата на "Еленово царство" от К. Илиев /дали Бойковците знаят, че е имало такава наистина опера?/ дойдоха 141 /сто четиридесет и един/ гости - от любопитство, от уважение, за сеир, по политически причини /двама бяха изпратени от ЦК на БКП/.
Пи-ар-ската канонада на Бойко Богданов беше отлична. Наглостта му съответстваше на нея. Преди Бойко Богданов друго няма, не е имало, и не може да има.
Дасе разберем: никой не може да оспорва ЧОВЕШКОТО ПРАВО НА КОГОТО И ДА БИЛО ДА НОТОПИСВА. Той, нотописецът даже има право и на помощ. Но тези, които са му я оказали: Минко Ценкин, Данко Йорданов, проф. Бояна Арнаудова и други неназовани в програмата, съзнават ли какво всъщност са сторили... И тези, които го целуваха в поздравителните си адреси - него и жена му - Герджиков, Донев, та даже изпълнителният....Здравко Попов, след като са "прощудирали партитурата" /чия партитура, каква партитура? - там пишеше: "...и оркестрация Бойко Богданов", а на всички е ясно, че той, Бойко, не може да оркестрира/.
В интерес на истината,певците личеше, че се справят с нотния текст, само че не се чуваха. Оркестърът ГЪРМЕШЕ през всичкото време. и не беше ВИНОВЕН Найден Тодоров, че не ги усмирява. Tutti in forte possibile през всичкото време.
Кои бяха тези "оркестратори" - то май че се знае - дали не бяха "консултантите"? И дали си получиха парите за това изделие?
Естествено музиката би трябвало да бъде основния прицел на вниманието. Тя напомняше на времето, когато Иван Маринов и Сашо Йосифов "обираха" големите награди на "Златния Орфей" Но имаше и Петко Стайнов, и "В степите на Средна Азия", и Марин Големинов и следждановския соц. реализъм на симфонизма на Филип Кутев и Боян Икономов и другите корифеи на Второто поколение.
Относно гаврата с приказната драматична поема на Георги Райчев, превъплътена в оперно либрето от многоръкия Шива Бойко Богданов, бих могъл да споря само професионално, но не с него. Странното е, че той, който не е лош режисьор /даже и на опери - гледал съм "Бохеми" и съм я харесал/, в творческия си напън показва, че няма никакъв, ама никакъв усет за сценично време и разполагане на музикалната материя във времето, - не като режисьор на литературен текст, а като автор на опера, където, - всички знаят, времето е определено от автора и не е подвластно на режисьора.
Най-наглото е самочувствието - "европейската българска опера" - като че ли никога Маестро Атанасов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Марин Големинов, Веселин Стоянов, Константин Илиев и колко още не са живяли. Той се чувства като Аспарух в Онгъла - първи и неповторим...
И това се приветства от Президент, Министър, заместник -министър, че даже и от НАТО... и от дипломирани музикант /вж. по-горе!/
И в същото време друг /той вече "дипломиран" некадърник/, - и той повел българската опера - този път на изток...
Някога бях формулирал понятието "инвазия на дилетантизма", даже Мания Попова искаше да й отстъпя авторските права.
Днес е дошло времето на "Владичеството на дилетантизма".
Да живее Бойко Богданов!!!