Здравейте.

Значи, гледам всички издания на Балетния конкурс от 1976 година насам. Преди години гледах и репетициите, включително и нощните.
Имала съм щастието да видя на живо и то в първи представяния на голяма сцена, имена като Раиса Хилко/1980 г. златен медал/, Силви Гилем, Ерик Вю-Ан / определено имам слабост към този конкурс от 1982 година/.

Какво се натрапва като тенденция - големите школи на Русия /СССР/ и Франция, от години почти не представят участници. Великолепната кубинска школа не представя своите артисти. Българската школа, която тогава едва успяваше да се вклини между СССР и Франция, независимо от това, представяше балерини и балетисти от световна класа - да спомена само Ясен Вълчанов. Днешното положение е под средното ниво. За сметка на това експанзията на участници от Корея, Китай и прочие, с лоши физически данни / защото балетът изисква и определена естетика на физиката/, елементаризиран прочит на класически творби, съвременни постановки с неясен хореографен текст и идея, заля конкурса.

В предишните издания на конкурса като правило беше въведен предварителен подбор на участниците, първи, втори и трети тур действително отсяваха най-добрите. Най-добрите не само като чисто техническа подготовка, но и като пластика, като изграждане на образите, като чисто балетно актьорско майсторство, като трактовка на класическата хореография. В съвременната се представяха постановки на Морис Бежар / и до днес помня "Луната" по музика на Й.С. Бах в изпълнение на Силви Гилем/. И не само това.
Председател на журито тогава беше Галина Уланова, участваха Алисия Алонсо, от България - Вера Кирова / дори имам неин автограф/. Редовно идваше на конкурса Марис Лиепа, Бисер Деянов, Красимира Колдамова също. Виждала съм да присъства Наталия Безсмертнова.
Григорович няма да коментирам по разбираеми причини.

Аз съм варненка. Този конкурс е слабост и гордост на варненците от моето поколение. Изумителното изкуство на танца, това най-синтетично и обединяващо елементи от всички изкуства, стана "за продан". Стана чалга.
От 1990 година, когато видях Масако Оя, облечена в розово, да патронира Варненския конкурс, при всяко негово издание са заклевам, че повече няма да стъпя. Не гледам никакви репетиции. Виждам как единствено парите са станали определящи. Виждам - да ме извинят форумците, но виждам как масово влязоха азиатските школи. И няма сила, която да ме убеди, че има такова нещо, като азиатска школа в балета. Затова вече не ходя както преди -искам да видя балет, а не танцувално кунг - фу, независимо дали си говорим за Жизел, Корсар или "Пламъците на Париж".
Великият, първият Балетен конкурс, който беше атестация за балетните артисти от цял свят, е полудишащо бездомно куче.

Единственото, което се запомня от тазгодишния, е Иван Василиев. Изключителен танцьор, макар и с прекалено много "врътки" заради показното на техника - която той безспорно има.
И единственото, което все още си струва да бъде усетено, е уникалната атмосфера на Летния театър във Варна.
Знам, че не написах приятни работи. Но и мен ме боли, като гледам в какво се превърна нещо, което обичах.

Редактирано от Rene на 30.07.06 16:42.