Весела не е нищо повече от поредната празна обвивка на човешко същество.
Бог я е лишил от мозък за да могат високите тонове да резонират в главата й.
Тя е просто едно гнусно малко топче пластелин, с повечко късмет, та да се роди в подходящото семейство.
Смея се от все сърце, когато наблюдавам, как тази неуместна безсмислица се опитва да издрапа нагоре, докато пада на забавен кадър в безкрайната, черна пропаст, която е нейното его и хващайки се от време на време за някой провиснал или еректирал пенис, стърчащ от хлъзгавите, мъхести черни стени, които се стесняват лакомо с всяка изминала година, и които някой ден ще я преживят лакомо така, както тя се самоизяжда.
И когато един ден пенисите повяхнат, стрият се на прах и започнат да се чупят в ръцете и, докато накрая съвсем изчезнат - тя ще падне на грубия ръбест под на тази бездна - егото й. Ще си строши гръбнака, всичките и пори ще се разтворят и от дупките и ще изтече жълтата и мас и сивият пластелин
насъбирал се в скрити ниши между бедрата и, в слабините и и под мишниците и през всичките тези годни сучене на мъжествен нектар.
Тя остава безформена маса с дупки и един глас, който не изпъква с нищо повече от безбройните гласове в тълпата и при това положение Освалдо Риос най много да се изпикае върху нея или да и се изпърди в устата(съмнявам се, че би си похабил лайното, защото би било братоубийство).