Може да съм много старомоден, но това представление просто крещеше: "Вижте колко съм модерно! Много съм модерно, нали? Еее, ама по-модерно от мен няма!" и това е. Имаше няколко безспорно страхотни хрумки и дотам. Ако посланието на тази пиеса е: "Ако нямаш рана как ще останеш жив?"..ако само това е посланието...много тъжно...то просто си беше написано...една чудесна реплика, на която Михаил Мутафож натъртваше, направо крещеше...Но от кое в спектакъла - ако не разбирам езика, а само гледам, мога да разбера, че това е посланието? Все пак театърът е зрелищно изкуство, а не книга. Ако не съм чел предварително критики и коментари как да разбера, че едните са илюзия, а другите реалност - заради черните и бели костюми??? Заради това, което се споменава в текста? Ами ако случайно пропусна тази реплика?
За мен лично това представление нямаше послание, което не би било проблем ако тази липса на послание не излъчваше толкова очевадна претенция за модерност и оригиналност, които ако не са обвързани с някакъв смисъл са просто проява на лош вкус.
Номерата на Михаил Мутафов вече ги гледахме...В "Марат/Сад" във "Във въздуха" - все представления на Галин Стоев. И ако в "Марат/Сад" Мутафов ме впечатли, то тук вече не ме изненада с нищо. Повторение до повторение. Добре, че Светлана Янчева спасяваше положението... А е жалко... Пенко Господинов помня от други представления също като много способен актьор... "Пиеса за бебето"... ? Не... по-скоро спектакъл за това колко съм алтернативен и модерен... А това, както вече казах, ако не извежда някакъв особен смисъл просто никого не интересува и не вълнува.