Дори положена в ковчег играеше последната си прекрасна роля - тъй щастлива и одухотворена...та нали там в по-добрия свят я чакаше нейния любим в когото Тя остана влюбена до края...
Маргарита Дупаринова беше властната, аристократичната, духовната кралица на българите, тъй както Борис Христов беше царя, патриарха, духовния баща на българите...благославящ с гласа си и любовта си българите...
Да благодарим на Бога че сред нас бяха толкова талантливи хора, които сътвориха пантеона на българския дух...