"Това ли е театърът?!" - би възкликнал всеки обикновен зрител, който не седи на първия ред на премиерите, ако види "Отело" в камерната зала на Народния театър. И бедата не е в това, че Дездемона се играе от мъж (Владимир Карамазов), че се появяват военни униформи от времето на соца, че Касио се проявява като Наполеон (великолепна игра на Димитър Рачков), че Отело не е мавър, а още по-малко, че актьорите владеят телата си като истински атлети. Бедата е в това, че през цялото време човек се чуди толкова ли се е изчерпал Шекспир. Ако режисьорката Лилия Абаджиева си е имала свои идеи, да беше написала своя пиеса, да беше поръчала на автор или поне да беше я озаглавила "Моят Отело". В нея ролите да бяха раздадени на "нейната Дездемона" или "нейния Касио". На човек направо му иде да съчувства на Шекспир."

Светломира Димитрова, в-к "Политика", 15-21 октомври 2005

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите