Бях в понеделник на постановката. Хубав текст. Лошото беше телевизиията. Но тези забележки са принципни. Защото киното, видеото не приличат и не подхождат на театъра. Бягам от малкия и големия екран, за да гледам театър, за непосредсвения контакт с актьорите. Играеше Наум Шопов. Фантастично!
Краят на спектакълът е увенчан с надежда. Мое е убеждението, че човек с остаряването си става по-свободен. Променя се.
Това е един сантиментален и тъжен Бекет. Имаше тъга. И спомени.
От друга гледна точка, по-философска, темата е за историята, за личната история.
След края, когато сам със себе си, изпитах дълбоко чувство за героя. Съчувствие.