Наум Шопов вдъхва оптимизъм и надежда, че любовта, а не абсурдът и тъгата са истинските спътници на човека. Преди 12 години Наум Шопов взе "Аскеер" за ролята на Крап в моноспектакъла "Последният запис" на Самюел Бекет. Режисьор беше Крикор Азарян, а сцената - Народният театър. Сега актьорът отново влезе в кожата на мъжа, който в залеза на живота търси красотата на любовта, терзае се за смисъла на женската красота и за необятността на природата, но в МГТ "Зад канала". Постановката е на Димитър Еленов и общинския театър в Несебър.
Сега героят на Бекет върви по пътя на спомените си с чувство за хумор, самоирония и мъдра усмивка. Дори танцува фокстрот и щедро отпива от бутилка с уиски. Театралното действие е съпътствано от киноепизоди, заснети на брега на морето, в които актьорът отговаря с дяволита усмивка на съблазните на света.
Някога публиката излизаше разтерзана от безнадеждния бяг на времето и с чувството за абсурдна обреченост. Днес безнадеждността се е превърнала в онази слънчева енергия, която зарежда човека с неистовата жажда да изтръгне и последната капчица оптимизъм и светлина от живота. Интересно - думите на Бекет са същите, но режисьорът сякаш е променил цвета им. Явно и те като хората помъдряват. Всеки Божи ден идва с ново предназначение и колкото да е абсурден светът, когато човек открива себе си, открива и смисъла на усилията си.